Решение № 317 от 23.07.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 411/2025
- Вид
- Решение № 317
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- Петър Славов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.23, ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 317 гр. Несебър, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20252150100411 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът – Етажната собственост на апартаментен хотел „М.П.“, к.к. Слънчев бряг, представлявана от управителя Н.А.Н., твърди, че на 21.02.2025г. Етажната собственост е получила покана от 13.02.2025г. за доброволно изпълнение, към което е бил приложен Изпълнителен лист въз основа на влязло в законна сила Решение № 139 от 17.04.2024г., постановено по гр.д.№ 812/2023г. по описа на Несебърския районен съд. С него Етажната собственост е осъдена да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ****, представлявано от управителя Н.Д.Л., сумата в размер на 290 лева, представляваща направени по делото разноски пред първата инстанция, както и сумата в размер на 750 лева, представляваща направените разноски във въззивното производство (развило се по в. гр. д. № 1359/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас, по което е постановено Решение № 991 от 21.11.2024г., с което решението на първоинстанционния съд е било потвърдено). Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20258050400129 по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас. По него освен сумите по изпълнителния лист на длъжника – Етажната собственост, са възложени разноски по изпълнително дело в размер на 200 лева, и такси по Тарифата по закона за частните съдебни изпълнителни в размер на 212,13 лева, дължими към 13.02.2025г. Съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника и е отказал да прекрати изпълнителното производство. Твърди за сключен на 11.12.2024г. договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между цедента „М.Б.“ 1
ООД, ЕИК *** и цесионера Етажната собственост на апарт хотел „М.П.“, к. к. Слънчев бряг, с предмет частично вземане към „Е.“ ЕООД по влязло в сила Решение № 122867/18.06.2019г. по гр.д.№ 2497/2014г. по описа на Софийския районен съд, потвърдено с Решение № 260721/28.02.2022г. по в. гр. д.№ 14120/2029г. по описа на Софийски градски съд, като прехвърленото вземане е в размер на 1 043 лева. Управителят на Етажната собственост е изпратил по е-мейл адреса на „Е.“ ЕООД договора за цесия и уведомление и пълномощно, които документи са изпратени и по пощата на адреса на управление на дружеството, като писмото се е върнало като непотърсено. На следващия ден – 12.12.2024г. на е-мейл адреса на „Е.“ ЕООД е изпратено и уведомление за извършено прихващане, поради което задължението на Етажната собственост към дружеството е погасено със задължението му, което той е имал към „М.Б.“ ООД. „Е.“ ЕООД след получаване на уведомлението е заявил с декларация, че не признава прихващането с довода, че Н. Н., която е изпратила уведомлението от името на Етажната собственост, не е управител на Етажната собственост.
Същевременно „Е.“ ЕООД умишлено осуетява получаването на уведомлението за извършена цесия и уведомлението за извършено извънсъдебно прихващане на две насрещни и еднородни задължения, и които вземания са ликвидни и изискуеми, но и че те са достигнали до неговото знание преди образуване на изпълнителното дело, който факт обаче се отрича от страна на „Е.“ ЕООД. Ищецът твърди, че са настъпили последиците от прихващането, поради което моли да бъде признато за установено, че Етажната собственост на апарт хотел „М.П.“, к.к. Слънчев бряг, представлявана от управителя Н.А.Н., не дължи на „Е.“ ЕООД сумата в размер на 291 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по гр. д.№ 812/2023г. по описа на Несебърския районен съд, и сумата в размер на 750 лева, представляваща направените разноски във въззивното производство по в. гр. д. № 1359/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас, за които суми е издаден Изпълнителен лист № 13/16.01.2025г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20258050400129 по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 на КЧСИ и район на действие Бургаския окръжен съд. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба от името на ответника „Е.“ ЕООД се изразява становище за недопустимост на иска с твърдението, че изпълнителното производство по изп. дело № 129/2025г. по описа на ЧСИ Станимира Николова е приключило, тъй като сумите по изпълнението са били принудително събрани и преведени на взискателя „Е.“ ЕООД, поради което ищецът няма правен интерес да предявява иска. Наред с това за сумите, които ищецът твърди, че са му цедирани като вземания срещу дружеството, и които твърди, че прихваща към задължението си към него, е образувано изпълнително дело № 2953/2021г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, по което Етажната собственост е взискател, и събира принудително тези суми. Като втори довод за недопустимост на иска изтъква липсата на взето изрично решение на Етажната собственост, с което управителят да е упълномощен да предявява иск, тъй като правото му да представлява Етажната собственост в настоящия процес не произтича от чл.23, ал.4 от ЗУЕС, независимо, че се предявява срещу етажен собственик, защото искът няма за предмет възникнали спорове във връзка с общите части. По същество заявява, че оспорва иска и намира същия за неоснователен. Счита договора за цесия между 2
„М.Б.“ ООД и Етажната собственост като цесионер, за нищожен първо защото Етажната собственост не е персонифициран субект, и второ защото договорът не е сключен за да обслужва интересите на Етажната собственост, т.е. с него не се уреждат отношения, свързани с управлението на общите части на сградата „М.П.“ в к.к. Слънчев бряг. Договорът е сключен от управителя на ЕС без същият да е упълномощен от етажните собственици с решение на Общо събрание. Ответникът отрича да е бил надлежно уведомяван за цесията, включително и по електронната поща, като такова уведомление не е било изпращано от цедента или от упълномощено от него лице. На ответника не е изпращано уведомление за извършено прихващане, като той по никакъв начин не е осуетявал получаване на такова уведомление. Постъпило е възражение за прихващане по изп. дело № 129/2025г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, подадено от Етажната собственост, но то е достигнало до знанието на „Е.“ ЕООД преди подаване на исковата молба с приложените към нея договор за цесия и уведомление за прехвърляне на вземане или преди взискателят да бъде уведомен за цесията. Но едностранното изявление на цесионера не се явява способ за извънсъдебно прихващане след като не е надлежно уведомен преди това за цесията. Моли за отхвърляне на иска.
Етажната собственост не се представлява в съдебно заседание. С писмено становище, подадено от процесуалния представите на ищеца, същият заявява, че поддържа исковата молба и че оспорва отговора на исковата молба. Оспорва като недоказано твърдението на ответника, че до същия не е достигнало изявлението за прихващане.
Множеството писмени доказателства по делото доказвали извършеното прихващане, поради което следва да се приеме, че е налице направено от ищеца валидно извънсъдебно прихващане на двете насрещни еднородни изискуеми и ликвидни вземания на страните, последиците от което са погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба с искането за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и от правна страна:
Ответникът „Е.“ ЕООД се явява собственик, по силата на нотариален акт № 174, том V, рег.№ 4613, дело № 946/2012г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, в който нотариален акт е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който „Е.“ ЕООД има качеството на купувач, на следния недвижим имот, а именно: Незастроен поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, с площ 1990 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Незастроен имот за курортно-рекреационен обект.
На „Е.“ ЕООД е издадено Разрешение за строеж № 132 от 20.12.2012г. от Главния архитект на Община Несебър за „Апартаментен хотел“ в ПИ ***, в к.к. Слънчев бряг – 3 запад, а впоследствие се е снабдил и с Удостоверение № 262 от 30.12.2014г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Апартаментен хотел“ с идентификатор по кадастралната карта ***.1.
На 07.09.2022г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влезли в сила Решение № 144867 от 18.06.2019г. по гр.д.№ 2497/2014г. по описа на РС-София и Решение № 260721 от 28.02.2022г. по гр.д.№ 14120/2019г. по описа на СГС, с който „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, е осъден да заплати на „М.Б.“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град ***, на основание чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.327 от ТЗ, сумата в размер на 7 148,80 лева, представляваща стойността на стоките по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 245 от 23.07.2013г., ведно със законната лихва от 20.01.2014г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 21 лева, представляваща лихвата за забава, начислена върху главницата от 7 148,80 лева, дължими по фактура № 245, за периода от 23.07.2013г. до 19.01.2014г.; на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 1 039,65 лева разноски в първоинстанционното производство, както и на основание чл.78, ал.3, вр. чл.273 от ГПК сумата в размер на 387,78 лева разноски във въззивното производство.
На 11.12.2024г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), с нотариална заверка на подписите рег.№ 8257/11.12.2024г. на нотариус Гергана Сазанова с рег.№ 396 на НК и район на действие Бургаския районен съд, с който договор „М.Б.“ ООД, в качеството му на цедент, е прехвърлил и продал на Етажната собственост на апартаментен хотел „М.П.“, представляваща сграда с идентификатор ***, представлявана от управителя Н.А.Н., в качеството на цесионер, свое парично вземане, произтичащо от просрочени и неизпълнени задължения по договор за продажба на стоки, обективиран във фактура № 245 от 23.07.2013г. и издаден изпълнителен лист от 07.09.2022г. на основание влязло в сила Решение № 144867/18.06.2019г. по гр.д.№ 2497/2014г. по описа на РС-София и Решение № 260721/28.02.2022г. по в.гр.д.№ 14120/2019г. по описа на СГС; вземането преминава върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви.
В деня на сключване на договора за цесия „М.Б.“ ООД е изготвил и изпратил до „Е.“ ЕООД на адреса му на управление уведомление на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за цесия и неговото съдържания. Пощенската пратка обаче е върната на изпращача на 02.01.2025г. като непотърсена.
Етажната собственост на сграда с идентификатор ***.1 „М.П.“, с адрес: к.к.
Слънчев бряг – запад, е придобила качеството на взискател, наред с останалите взискатели, по изпълнително дело № 2953/2021г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№ 803 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас, длъжник по което изпълнително дело е бил „Е.“ ЕООД. Етажната собственост е претендирала срещу длъжника суми в размер на 1 045 лева – главница и в размер на 1 248,87 лева мораторна лихва. За погасяване на тези задължения, както и на задълженията на длъжника към останалите взискатели, са проведени публични продажби в изпълнителното производство на два недвижими имоти, собственост 4 на длъжника „Е.“ ЕООД. След провеждането на действията по принудително изпълнение съдебният изпълнител и съставил протоколи за извършено разпределение от 06-и и 07-и март 2025г., като задължението към Етажната собственост и погасено.