Определение № 785 от 21.09.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Перник, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500601 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от ГПК.

С определение от 13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 984/2022 г. на Районен съд Радомир, е оставена без уважение молбата на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, за изменение на решение № 92/18.05.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като ответниците бъдат осъдени да заплатят допълнително адвокатско възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с действащата към датата на устните състезания редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и към него да бъде включен ДДС.

В срока за отговор ответниците по жалбата молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

С решение № 92 от 18.05.2023 г. по гр.д. № 984/2022 г. РС Радомир е постановил следното:

- обявил е договор за потребителски кредит № ***, сключен между Д. Б. Г. и „Кредисимо“ ЕАД, за нищожен;

- обявил е договор за поръчителство от ***, сключен между Д. Б. Г. и „Ай Тръст“ ЕООД, за нищожен;

1

- осъдил е Д. Б. Г. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД по предявената от последното дружество насрещна искова претенция сумата от 1880,86 лв., представляваща получена без правно основание главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба;

При този изход на спора РС Радомир е осъдил всяко от двете ответни дружества – „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, да заплатят на представляващия Д. Б. Г. по силата на договор за безплатна правна помощ – адвокат М. В. М., по 454 лв. адвокатско възнаграждение.

По спорните между страните въпроси, предмет на настоящото производство по реда на чл. 248 ГПК, настоящият въззивен съд намира следното:

С договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.10.2022 г., Д. Б. Г. е възложила на адвокат М. В. М. да осъществи безплатно процесуално представителство по предявяване на исковите претенции, въз основа на които е образувано гр.д. № 984/2022 г. на РС Радомир.

Видно от приложено по делото удостоверение, адвокат М. е регистрирано по ЗДДС лице считано от 11.04.2023 г.

Устните състезания пред първоинстанционния съд са проведени на 13.07.2023 г., а решението е поставено на 18.05.2023 г.

Меродавен момент за определяне на минималния размер на присъжданото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение е датата на сключване на договора за безплатна правна помощ. Това е така, защото адвокатът по един възмезден договор не може да бъде поставен в по-неблагоприятна позиция от адвоката по договор, сключен по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА. Ето защо, правилно - в съответствие с чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА, присъдените на жалбоподателя адвокатски възнаграждения са били определени съобразно действащата към 20.10.2022 г. редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1, а именно – всяко в размер от по 454 лв. предвид цената на исковите претенции.

Неправилно обаче районният съд не е присъдил ДДС върху така определените адвокатски възнаграждения. При договорите за процесуално представителство данъчното събитие по ЗДДС възниква на датата, на която плащането е станало дължимо – чл. 25, ал. 4 ЗДДС. В настоящия случай – тъй като се касае за присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение, това данъчно събитие е датата на влизане в сила на съдебното решение.

Предвид това, тъй като жалбоподателят е бил регистрирано по ЗДДС лице към 11.04.2023 г., тоест още преди датата на устните състезания пред първоинстанционния съд (13.07.2023 г.), ДДС е дължим и ответниците следва да бъдат осъдени да го заплатят в негова полза.

Служебно изчислен от съда, ДДС по всеки един от договорите възлиза на по 90,80 лв.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е оставена без уважение молбата за изменение по чл. 248 ГПК по отношение на искането за включване на ДДС в присъдените адвокатски възнаграждения, като вместо това решението на РС Радомир бъде изменено и двете ответни дружества – „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя по 90,80 лв. ДДС върху присъдените от РС Радомир възнаграждения в размер на 454,00 лв.

В останалата част жалбата се явява неоснователна и обжалваното определение следва 2 да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 984/2022 г. на Районен съд Радомир в частта, в която е оставена без уважение молбата за изменение по чл.

248 ГПК по отношение на искането за включване на ДДС в присъдените по чл. 38, ал. 2 адвокатски възнаграждения, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 92 от 18.05.2023 г., постановено по гр.д. № 984/2022 г. на Районен съд Радомир, в частта за разноските, като ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплатят на адвокат М. В. М. от АК Пловдив по 90,80 лв. ДДС върху присъдените от РС Радомир адвокатски възнаграждения в размер на 454,00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3