Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 435 от 22.04.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 607/2025
Вид
Решение № 435
Подписан
22.04.2025
В сила
22.04.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 144 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. В., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100500607 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива по реда на Глава XXV от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 103279/19.12.2024г. от Ю. Р. Д. ЕГН ********** от гр. В., ул. ***, чрез адв. Кр.С., срещу решение № 4375/04.12.2024г. по гр.д. № 20243110107788 на 19-ти състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска й за присъждане на месечна издръжка, дължима от баща й Р. Д. М. ЕГН ********** от гр. *** за разликата над присъдените 450.00лв. до претендираните 600.00лв., считано от датата на завеждане на иска-24.06.2024г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване, на осн. чл. 144 от СК.

Намира първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на релевантните за спора факти.

Неправилни са изводите на съда, че баща й не е в състояние да заплаща пълния претендиран от нея размер на издръжката. Той има високи месечни доходи. Средният му месечен доход за 2023г. е около 4949.23лв., а през м.04.2024г. е получил 5757.00лв. Доходите му растат и ще растат още повече, след като и МРЗ е нараснала. Вярно, че има родено и ненавършило пълнолетие дете, но то има и друг родител с безусловно задължение да му дава издръжка. Съдът е взел предвид разхода на баща й, заплатил такса за собствената си докторантура от 1600.00лв., но не е взел предвид размера на таксата, която тя дължи на семестър от 450.00лв. или 900.00лв. на година. Ако се отчете този размер и се извади от 1 месечния размер на определената издръжка, остават й 375.00лв. на месец, които са недостатъчни да задоволят най-елементарните й нужди. Съдът е следвало да вземе предвид влошеното здравословно състояние на майка й и невъзможността й да продължи да я подпомага финансово, още повече, че и тя има друго ненавършило пълнолетие дете.

Моли се да бъде отменено решението на ВРС в обжалваната част и да бъде уважена изцяло исковата й претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. Д. М. ЕГН ********** от гр.

***, в който е изложено становище за това, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, по следните съображения:

Не са представени доказателства дали преди 29.04.2024г. дъщеря му с майка си е живяла в жилище под наем, още по-малко какъв е бил размерът на наемната цена.

Майката Т.Г.А. работи от 2022г. на мениджърска позиция в „Обреди“ ЕООД-В.. Тя може да подпомага дъщеря им със сумата от 150.00лв., която се претендира като разлика между присъдените 450.00лв. и претендираните 600.00лв. месечно. Ищцата сама е решила да продължи образованието си във В., а не в *** за да е по-близо до него и да й помага. Тя би могла да работи в сферата на туризма, предвид познанията й по А. език или ползва платени стажове, които предлагат различни компании. Винаги до сега от 2019г. е предоставял издръжка в по-висок размер, давал е допълнително средства, от които дъщеря му може да си заделя пари и поема плащането на таксите за университета. На 27.08.2024г. той лично е превел сумата от 450.00лв. за първия семестър на втори курс, а на 23.12.2024г. й е превел сумата от 1000.00лв., от която би могла тя да си плати таксата за втория семестър.

Може да я плати и от сумата от 850.00лв., която ще получи в края на м.януари 2025г. за дължими от него разлики в издръжката, за м. 8, 10, 11 и 12.2024г. Може да започне и работа.

От друга страна той е докторант при годишна такса от 1600.00лв. Полученото от него възнаграждение за м.04.2024г. не е с постоянен характер. Начислени са му ДМС и са му платени допълнителни часове положен труд. Освен това другото му дете Р. М. е ученик в 7ми клас и ежемесечно се нуждае от допълнителни суми за индивидуални уроци по български език и математика, при кандидатстване в гимназиалния курс на обучение. Има разходи и за спорт-футбол и карате До. Следва да се имат предвид и по-високите разходи за живот в С.

Изказва готовност за заплаща издръжката от 450.00лв. Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция за разликата над 450.00лв. до претендирания размер от 600.00лв.

В с.з. на 23.06.2015г. страните поддържат въззивните си жалби и оспорват насрещните такива.

За да се произнесе ВОС приема следното:

В исковата си молба ищцата Ю. Р. Д. ЕГН **********, с адрес град В., ул. ***, чрез адв. Кр.С. излага, че е пълнолетно лице, студентка в първи курс в ИУ-В. през учебната 20232024г., специалност „Международен бизнес“ с преподаване на А. език. Не разполага със собствено имущество и няма доходи, от които да се издържа. Живее с майка си и 2 малолетния си брат в жилище в гр. В. под наем. Досега помощ за задоволяване на нуждите си е получавала от своята майка, но с оглед влошеното здраве на последната и провежданото скъпоструващо лечение, което майка й финансира с кредити и нужните средства за лечение на малололетния й брат, правят невъзможно да бъде подпомагана финансово от нея в досегашния обем и заплаща разходите за своето редовно обучение и издръжка, налагащото се носене на очила и прием на лекарства във връзка с установено отклонение от нормалните стойности при проведени изследвания на кръвта. Ответникът Р. Д. М. е неин баща и има възможност да й предоставя издръжка без затруднение. Той е държавен служител и получава високо трудово възнаграждение, като осигуряваните от него към момента 300.00лв. месечно са крайно недостатъчни за издръжка й, възлизаща на минимум от 750.00лв.

Моли се баща й Р. Д. М., да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2024г. в размер на 600.00лв., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. Д. М., ЕГН ********** от град *** жк ***, в който оспорва исковата претенция, като неоснователна.

В исковата молба е изложено, че ищцата и майка й живеят на квартира в гр. В., но представеният договор за наем е от 29.03.2024г. За предходния преди сключването на договора за наем период няма доказателства къде и при какви условия са живели и ако са живели под наем, при каква наемна цена. Майката Т.Г.А. работи от 2022г. на мениджърска позиция в общинско предприятие „Обреди“ ЕООД-В. на длъжност ръководител отдел.

Разполага с доходи за да подпомага дъщеря им. Ю. Д. сама е избрала да продължи образованието си във В., за да живее с майка си, вместо в *** където също е била приета да следва, като е по-близо до него и разчита на финансовата му подкрепа. Сочи, че винаги е предоставял по-висока от определената му по размер издръжка на дъщеря си. Давал е и допълнителни суми. В момента е докторант към катедра „ИС“-първа година и с годишна такса от 1600.00лв. Има задължения и към другото си родено дете Р. М., който предстои да започне 7-ми клас, когато ще са необходими допълнителни средства за индивидуални уроци по български език и математика за по-доброто представяне на изпитите и приема му в подобро училище за гимназиалния курс на обучение. Синът му тренира футбол и Карате До и има за тях допълнителни разходи. Поемайки всички останали разходи за живот в гр. *** за него е непосилно да изплаща издръжка в претендирания размер. Ю. владее писмено и говоримо А. И Н. език и би могла да работи през лятото в сферата на туризма, както е работила през 2023г. Съществуват и платени стажове към различни компании, подходящи за студенти. Изразява готовност да заплаща месечна издръжка от 350.00лв. и допълнетилни средства за РД и НГ

Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена, с присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

3

Не се спори между страните и се установява от представеното по първоинстанционното дело удостоверение за раждане, че Ю. Р. Д. е родена на 07.02.2005г. от майка Т.Г.А. и баща Р. Д. М.. Следователно ответникът по спора е баща на ищцата по иска за издръжка.

Не се спори също и са представени писмени доказателства за това, че ищцата и настояща въззивница, през учебната 2023г./2024г. е студентка в първи курс, редовна форма на обучение в ИУ В. по специалност „Международен бизнес“ с преподаване на А. език. За зимния семестър на учебната 2024/2025г. е заплатила семестриална такса от 450.00лв., видно от квитанция от 02.09.2024г.

За установяване нуждите на ищцата, тя е представила пред ВРС доказателства за предписани й очила, каквито е закупила на 05.03.2024г. на стойност 165.00лв. Представила е също така резултати от лабораторни изследвания на кръвта й от 02.12.2023г., 26.02.2024г.

Видно съдържанието на витамин Д е в дефицит, има нисък хемоглобин и нисък хематокрит при първото изследване. При второто продължава хемоглобинът да е в ниска стойност, а СУЕ-над горна референтна граница, което говори за наличието на възпалителен процес.

Този път HDL или т.н. „добър холестерол“ е в леко завишена стойност, както и още два показателя не са в норма. Няма последващо проследяване на отчетените показания, установено заболяване, нито доказателства за провеждано лечение, още по-малко ангажирането на специалните знания на лекар, който да даде заключение по въпроса има ли ищцата заболяване, какво лечение е необходимо и размера на средствата за това. На 24.11.2023г. ищцата е посетила лекар УНГ с оплаквания за сърбеж в лявото ухо и мокреене, като са й изписани капки и мехлем за уши. Отново няма данни за резултата от лечение.

Представен е касов бон от 03.06.2024г. за закупени витамини и противогрипен препарат на стойност 35.90лв., но не е ясно кому са изписани. Представени са два фискални бона от 11.06.2024г. и 05.06.2024г. за очила на стойност 125.00лв. и проведена процедура в дентален кабинет на стойност 250.00лв. И тук намира приложение казаното вече по-горе, че не е ясно кое е лицето ползвало посочените услуги и направило плащането. Същото важи и за всички останали приложени по първоинстанционното дело фискални бонове за закупени дрехи, обувки, козметика. По първоинстанционното дело са представени няколко фактури, първата от които е от 07.12.2023г., но е издадена на името на майката на Ю. Д.-Т.А.. Не са установява, че закупените артикули са за момичето. Дори и да се приеме, че е така и се вземат предвид останалите фактури, то тези плащания касаят покупка на обувки, чанта и дрехи. На 02.05.2024г. Ю. Д. е купила слушалки „Сони“ на стойност 85.99лв. Представила е доказателства за плащане по фактури към А1 от 18.04.2024г. и 20.05.2024г.

Видно от епикриза, изд. на 16.05.2024г. от УМБАЛ „Св.М.“ ЕАД-В. на Т.Г.А. е поставена окончателна диагноза „Анкилозиращ спонделит, множествено засягане на гръбначния стълб, висока степен на активност, HLA B27 положителен, двустранен сакроилиит, Втори-трети рентгенов стадий, двустранен гонит, Втори функционален клас двигателна недостатъчност. Дисковертибрална болест. От амбулаторен лист ***. и етапна епикриза към него, след проведена пяносклеротерапия на Т.Г.А. е поставена диагноза 4

„Венозна инсуфициенция“ наред с „Акилозиращ спондилит“. С епикриза 18.11.2024г. окончателната диагноза на Т.Г.А. отново е „Анкилозиращ спондилит с множествено засягане на гръбначния стълб, умерена степен на активност, HLA B27 положителен“, а като придружаващо заболяване е посочена „Венозна инсуфициенция хронична, периферна и много други. На въззивна инстанция са представени доказателства от 31.03.2025г. за предстояща последваща хоспитализация.

Ответникът, настоящ въззиваем Р. Д. М. е представил от своя страна удостоверение за раждане на детето Р. Р. М. на 26.10.2011г., на когото е баща.

Той е представил платежно нареждане за сумата 1600.00лв., внесена от него по сметка на УНСС за докторантура-Първа година.