Решение № 616 от 26.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Перник, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720105006 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк. Д., срещу Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 15 406,63 лв. - главница по Договор за кредит Експресо ****, от 26.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.11.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата 5119,52 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. – 06.11.2022 г. и сумата 1137,71 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 01.05.2018 г. – 06.11.2022 г., сумата 26,03 лв. – законна лихва за периода 07.11.2022 г. – 14.11.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3353/18.11.2022 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5813/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.

В исковата молба се излага, че на 26.02.2016 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 18 000,00 лв. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД, и Г. Ц. Г. в качеството на кредитополучател със срок за издължаване 120 месеца, считано от усвояването на сумата. Сочи се, че съгласно договореното кредитът се олихвява при фиксиран лихвен процент 7,99 % годишно, като наказателните надбавки върху просрочените погасителни вноски са 6 пункта над номиналния лихвен процент или общо 13,99 %. Твърди, че неразделна част от договора са общите условия към него, съгласно които при забава в плащанията договорната лихва се увеличава с наказателна надбавка по т. 9, а съгласно чл. 10, ал. 2 при забава в плащанията, 1 продължила над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.

Твърди, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя сумата по договора, но кредитополучателят не е изплатил задълженията си, поради което е кредитът е обявен за предсрочно изискуем с уведомление, връчено на кредитополучателя лично на 07.11.2022 г. За събиране на вземанията си кредиторът е депозирал заявление, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Предвид получено съобщение от кредитора за подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника срещу заповедта, в законоустановения срок ищецът предявил искова молба за установяване на вземанията си. С оглед изложеното се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. В., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Възразява, че договорът е недействителен, тъй като част от клаузите му противоречат на разпоредби от ЗПК и на обичайното право, респ. че клаузите, предвиждащи заплащането на наказателни надбавки са нищожни. Прави възражение, че вземанията са погасени по давност. Навежда доводи, че банката не е търсила кредитополучателя на адреса по договора, за да го уведоми за настъпването на предсрочната изискуемост. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските за производството по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, е издадена Заповед за изпълнение № 3353/18.11.2022 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5813 по описа за 2022 г. на Районен съд - Перник , срещу Г. Ц. Г., ЕГН **********, за сумата 15 406,63 лв. - главница по Договор за кредит Експресо от 29.02.2016 г., отчитан по кредитна сметка № 11/6127407024, сумата 5119,55 лв. – представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 06.11.2022 г., и сумата 1137,71 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.05.2018 г. – 06.11.2022 г., и сумата 26,03 лв. – законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски за производството: 433,80 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение на заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 20.06.2023 г., който е депозирал възражение на 03.07.2023 г.

С разпореждане № 11307/29.08.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, връчено на заявителя на 25.09.2023 г., който е представил доказателства за депозирана искова молба на 25.10.2023 г.

От приложения Договор за кредит Експресо № **** се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Г. Ц. Г. е постигнато съгласие кредиторът да предостави на кредитополучателя 2 кредит в размер на 18 000,00 лв. със срок за издължаване до 01.03.2026 г., с падеж 1-во число на месеца, при фиксиран лихвен процент 7,99 % и годишен процент на разходите 9,88 %. Съгласно т. 9 от договора върху просрочените погасителни вноски се дължи наказателна надбавка в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 13,99 %. Към договора е приложен е погасителен план, подписан от страните.

Видно от представената покана уведомление с изх. № 01-20-03723/21.02.2022 г. чрез ЧСИ СТ.Б., изпратена до Г. Ц. Г. на адрес: гр. *****, че върху същата е удостоверено „лицето е търсено многократно на адреса, но не е открито“. Приложено е уведомление по чл. 47 ГПК, съгласно което адресът е посетен на 05.08.2022 г., 20.08.2022 г. и 05.09.2022 г. и констативен протокол от ЧСИ СТ.Б. за връчване на книжата на основание чл. 47 ГПК.

По делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че кредитът е усвоен по банкова сметка с титуляр Г. Ш.. Вещото лице посочва, че по договора са извършени плащания в общ размер на 5624,10 лв., като последно направената вноска е на 25.04.2018 г., с която е платена вноска с падеж 01.04.2018 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасената част от вземанията са в общ размер 20950,86 лв., както следва: сумата 15406,63 лв. – главница по вноски с падежи от 01.05.2018 г. до 06.11.2022 г., сумата 4371,46 лв. – договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 06.11.2022 г., сумата 1142,81 лв.

– законна лихва за забава за периода от 01.05.2018 г. до 06.11.2022 г. и сумата 29,96 лв. – законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г. Вещото лице посочва, че задълженията съгласно договора за последните 5 години за главницата и последните 3 години за лихвите са в размер на 18 693,97 лв., от които: 15406,63 лв. – неплатена главница по вноски с падеж, настъпил след 17.11.2017 г. /вкл. предсрочно изискуема/, 2 510,73 лв. – неплатена възнаградителна лихва по вноски с падеж от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., 746,65 лв. - неплатена лихвена надбавка за периода от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., 29,96 лв. наплатена законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г. В случай, че плащанията бъдат отнесени за погасяване само на задълженията за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава размерът на задълженията би бил в общ размер 21041,52 лв., от които: сумата 15345,14 лв. – главница за периода от 01.06.2018 г. до 06.11.2022 г. и предсрочно изискуема , сумата 4201,31 лв. – договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 06.11.2022 г. , и сумата 1465,37 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до 06.11.2022 г., сумата 29,70 лв. – непалтена законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г . В този случай вещото лице посочва, че задължениято за последните 5 години за главницата и последните 3 години за лихвите са в общ размер 19137,27 лв., от които: 15292,94 лв. – главница по вноски с падеж настъпил след 17.11.2017 г. вкл. предсрочно иизскуема, 2510,73 лв. – неплатена възнаградителна лихва по вноски с падеж от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., 1303,90 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., и 29,70 лв. – законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г.

3

Съдът цени заключението на вещото лице като обективно и обосновано, неоспорено от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание с правно основание чл. 9 ЗПК, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 05813/2022 г. на РС-Перник е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на изискуеми вземания по издадената в негова полза заповед за изпълнение по договор за кредит с твърдяното съдържание, по силата на което за ответника са възникнали задължения в посочения размер.

От приложеното ч.гр.д. № 05813/2022 г. на РС-Перник се установява, че в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД срещу ответника по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираната сума, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК и в законоустановения преклузивен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, което поражда правния му интерес от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по процесния договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което приема, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е задължил в качеството на кредитор да предостави на кредитополучателя сумата 18 000,00 лв. със задължение за връщането й за срок от 120 месеца на месечни погасителни вноски съобразно подписания погасителен план, заедно с възнаграждение в размер 7,99 % годишен лихвен процент.

По възражението на ответника за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на наказателна надбавка, съдът намира следното:

4

Съгласно сключения договор при забава в плащанията потребителят дължи общ лихвен процент върху просрочените вноски в размер на 13,99 %. Така уговореният размер на лихвата за забава не надвишава регламентирания с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно който годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, т.е. към момента на сключване на договора 10,01%. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че начислената лихвена надбавка не надвишава законната лихва за забава, напротив – дългът при изчислението по т.