Решение № 260026 от 13.08.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260026/13.08.2020 г. гр. В.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 13439 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск „В. и К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Т.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № *г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № *г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 382,54 лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К услуги за периода от 07.07.2016г. до 02.04.2019г., по партида с абонатен номер * за обект, находящ се в гр. В., ж.к. „Мл.“, бл.*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.04.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 41,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 382,54 лева, начислено за периода от 03.09.2016г. до 11.04.2019г., сумата от 494,37 лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К услуги за периода от 07.07.2016г. до 02.04.2019г., по партида с абонатен номер 1511427 за обект, находящ се в гр. В., ж.к. „Мл.“, бл.*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.04.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 60,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 494,37 лева, начислено за периода от 03.09.2016г. до 11.04.2019г.

Претендират се и направените по делото разноски.

Изложени са обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, находящ се в гр. В., ж.к. „Мл.“, бл.*. Ответникът бил титуляр на партиди с абонатен номер * и *, по които се води отчета на консумираната вода. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответникът не заплатил дължимите за услугите суми.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от особения представител на ответника е депозиран писмен отговор, в който се сочи, че по делото липсват доказателства за наличие на облигационна връзка между страните, както и че ответникът действително е потребител на ВиК услуги.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Пл. В., а ответника от назначения от съда особен представител адв. С.М..

Процесуалните представители поддържат изразените позиции по спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „В. и К. - В.” ООД и решения на ДКЕВР от 11.08.2014 г. за одобряването им, както и от 30.06.2016 г., 28.04.2017 г., 15.12.2017 г. 28.12.2018 г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В. и к.- В.“ АД. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено приемане от потребителите.

Съгласно предоставените справки за недобора се установява, че титуляр на партида с клиентски № * е ответникът Т.Х.Г. за обект на потребление гр. В., ж.к. „Мл.“, бл. *, с абонатни № * и № *, съответни на водомер № * и № *.

По делото е представени изпълнителен лист № * г. издаден по ч.гр.д. № * г. на ВРС, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № * г., с която е осъден да заплати на „В. и К. - В.” ООД сумата от

559,27 лв. – главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен № *, за периода от 10.03.2010 г. до 12.07.2016 г., сумата от 1157,15 лв. – главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен № *, за периода от 06.01.2010 г. до 12.07.2016 г., сумата от 212,45 лв.- лихва за забава върху главницата от 559,27 лв., за периода от 10.03.2010 г. до 12.07.2016 г., сумата от 423,09 лв. - лихва за забава върху главницата от 1157,15 лв., за периода от 06.01.2010 г. до 12.07.2016 г.

Като доказателство по делото са представени неоспорени карнетни листи (л. 87 - 94) за отчитане на потреблението на ВиК услуги по партидата на частен абонат № * за водомер №

* и абонат с № * за водомер № *, и двата за обект с на потребление с адрес в гр. В., кв. „Мл.“ бл. *, с потребител Т.Х.Г., ЕГН **********, за периода от 03.08.2016 г. до 04.09.2019 г. Карнетите съдържат подпис на абоната при отчитането от 06.04.2015 г., 06.07.2015 г., 05.12.2016 г., 02.02.2017 г., 06.03.2017 г., 04.04.2017 г., 05.06.2018 г., 02.07.2018 г., 06.08.2017 г., 04.09.2018 г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на данъчна декларация от Ася

Харизанова Калева, видно от което същата е декларирала, че през 2010 г. по наследство е придобила ½ ид.ч. от процесния имот, а другата ½ ид.ч. е собственост на Т.Х.Г..

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л., което съдът кредитира като обективно, мотивирано и компетентно дадено, се установява, че общият размер на месечните задължения за заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № 1511425 за периода 07.07.2016 г. – 02.04.2019 г. възлиза на 382,54 лв., при обезщетение за забава от 41,86 лв. изчислено от датата на падежа на всяко от задълженията до 11.04.2019 г. Съгласно заключението задълженията за ВиК услуги по партида № * за периода 07.07.2016 г. – 02.04.2019 г. възлиза на

494,37 лв., а за обезщетението за забава на 60,65 лв. за периода от датата на падежа на всяко от задълженията за главница до 11.04.2019 г. Експертът сочи, че до датата на изготвяне на експертизата не са извършвани погашения по фактурите издадени за установените задължения.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за забава върху просрочените месечни задължения на абоната.

За успешното провеждане на исковата защита ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект, 2) че ищецът е предоставил твърдяното количество ВиК услуги на обекта за посочения период, 3) изпадането на ответника в забава, 4) размера на претенциите.

Съгласно

§. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица

– собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.2 от ОУ на ответника.

В случая с отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител е оспорил съществуването на облигационно отношение между него и ВиК оператора, което обаче съдът намира за доказано от коментираната по-горе доказателствена съвкупност, най-вече от изпълнителния лист от * г. издаден по ч.гр.д. № * г. на ВРС въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Наличието на изпълнителен титул издаден по ч.гр.д. срещу ответника за негови задължения за ползвани ВиК услуги за периода 10.03.2010 г. до 12.07.2016 г. по абонатни № * и № *, идентични на процесните сочи, че същият не е възразил срещу заповедта за изпълнение, с която по твърдения на кредитора е прието, че именно той се явява титуляр на партида с тези абонатни номера. Така с изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК по ч.гр.д. № * г. на ВРС заповедта се е стабилизирала и са били преклудирани всички правонамаляващи, правоизключващи и правопогасяващи възражения на ответника Т.Х.Г. срещу основателността на претенцията, включително, че в периода 10.03.2010 г. до 12.07.2016 г. е имал качеството потребител на ВиК услуги за обект на потребление с абонатни № * и № *, което обстоятелство същият не би могъл допустимо да оспори занапред по съдебен ред. Действително настоящият правен спор визира последващ този период на потребление за обекта с адрес на потребление в гр. В., кв. „Мл.“ бл. *, с абонатни № * и № *, което не изключва и възможността след 12.07.2016 г. ответникът да се е разпоредил с недвижимия имот.

Същевременно в настоящия процес същият не е релевирал подобни твърдения, нито пък такава промяна в собствеността след исковия период по ч.гр.д. № * г. на ВРС се установява от доказателствата по делото. Напротив. От карнетните листове е видно, че неоспорените подписи положени за потребител Т.Х.Г. при отчетите попадащи в периода на потребление по ч.гр.д. № * г. на ВРС (на дати 06.04.2015 г., 06.07.2015 г.) са идентични с неоспорените подписи влизащи в рамките на процесния исков период (от 05.12.2016 г., 02.02.2017 г., 06.03.2017 г., 04.04.2017 г., 05.06.2018 г., 02.07.2018 г., 06.08.2017 г., 04.09.2018 г.). Така установената приемственост в изпълнените подписи сочи, че липсва промяна в титулярството на партидата след периода на 10.03.2010 г. до 12.07.2016 г., относно който същевременно ответникът не може да възразява успешно, че не е притежавал качеството потребител на ВиК услуги за процесния имот, доколкото е обвързан с последиците на влязлата в сила заповед по ч.гр.д. № * г. на ВРС, установяваща по задължителен начин обратното. Положените през процесния период подписи всъщност представляват и конклудентно извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че е титуляр на партида на адрес гр. В., кв. „Мл.“ бл. * с абонатни № № * и *, съответно потребител по смисъл на §. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ. Всъщност доколкото ответникът с подписа си собственоръчно се е заявил пред ответното дружество като потребител на доставените от последния ВиК услуги, до извод за обратното не може да доведе самостоятелно и приложената по делото данъчна декларация подадена до Община В. от Ася Харизанова Калева, доколкото това писмено доказателство представлява единствено частен свидетелстващ документ съдържащ твръдения на трето за делото лице, че се явява съсобственик на ответника за ½ ид.ч. от водоснабдения имот.

Косвено доказателство, че именно ответникът е титуляр на партидата се явява и изготвената по делото справка

НБД (л. 56), видно от която Т.Х.Г. е регистриран по постоянен и настоящ адрес именно в процесния обект на потребление още от 30.03.2000 г.

В обобщение на горното съдът намира за установено, че ответникът е в договорни отношения с ищеца по доставка на ВиК услуги по партида с абонатни № № * и *.

На следващо място не е спорно по делото, че обектът на адрес гр. В., кв. „Мл.“ бл. * е водоснабден и че обслужващите го СТИ са изправни.

Спорен по делото обаче е въпросът осъществена ли е реална доставка от ВиК оператора, което обстоятелство е възложено в тежест на доказване на ищеца.

В тази връзка следва да бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, уреден в правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които са служебно известни на съда, както и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

В чл. 23, ал. 4, изр. първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за търговско измерване (водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт.

Последното е от значение при преценката на доказателствената сила на карнетния лист, който е частен свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, като е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.

В случая от карнетните листи представени по делото се установява, че за процесния период 07.07.2016г. до 02.04.2019 г. абонатът е положил подпис при отчитането на двата водомера извършено последно на дата 04.09.2018 г. Няма данни нито наведени твърдения, ответникът да е оспорил към момента на проверката или впоследствие показанията при отчета на водомера от 04.09.2018 г. Следователно този подпис удостоверява, че потребителят е запознат и е бил съгласен с начисленото количество ВиК услуги по всеки от двата водомера не само за последния месец, но се е съгласил и с доставеното количество услуги в предходния период, доколкото показанията за съответния месец на СТИ са сбор от количеството доставени ВиК услуги за предходни месеци. Така полагайки подпис върху карнета абонатът е признал количеството и размера на доставените му услуги, считано до 04.09.2018 г., включително. Респективно се налага изводът, че за потребителя е възникнало задължение за заплащане на начислените от дружеството количества ВиК услуги до тази дата. След нея по делото липсват доказателства за реална доставка на ВиК услуги, нито за надлежно извършена съобразно някоя от хпотезите в ОУ процедура по служебно начисляване на суми, каквито твърдения не са и наведени от ищеца.