Решение № 480 от 27.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Варна, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20223110202750 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Т.

З. ЕГН **********, депозирана чрез адвокат Х. - ВАК против Наказателно постановление № 22-0439-000105/23.06.2022 г. на Началника на Трето РУ - ОД на МВР, с което на въззивника са наложени наказания "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10лв., на основание чл.183 ал..1т.1пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП .

В жалбата се сочи, че правната квалификация на нарушението е неправилна, че деянието е несъставомерно, че не са уточнени мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, че не са посочени доказателствата, подкрепящи нарушението, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения, твърди се, че жалбоподателят не е извършил процесното нарушение и в заключение се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Х., надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като приема, че процесното нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин и мли за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание, като се депозира писмено становище с изложени аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 24.05.2022 г., свидетелите -К. П. П./ вписан в протокола като П. П., а в действителност с имена К. П. П./ и Ч. – служители на Трето РУ-ОД на МВР-Варна изпълнявали служебните си задължения и около 16,45ч. със служебния автомобил навлезли в паркинга на магазин „Метро“ в гр.Варна и още при навлизането в паркинга възприели как л.а.“БМВ 520 И“ с рег.№В 1588 ВН извършва резки движения, като презавива в ляво и дясно, върти гуми и поднася, въпреки наличието на множество хора в близост, като в автомобилът сее намирал единствено водачът, който след като възприел полицейският автомобил преустановил управлението на своя автомобил и излязъл от същия.

Предвид възприетото свидетелите извършили проверка на водача и било установено, че автомобилът се управлява от въз. З.. Последният не представил по време на проверката талон към СУМПС.

Във връзка с възприетите действия на жалбоподателя като водач на лек автомобил, на место св. П. съставил срещу въззивника З. АУАН за нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал и в съответната графа вписал, че има възражения, без да ги конкретизира.

В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които била извършена проверка от комисия, която преценила, че АУАН е правилен законосъобразен, поради което въз основа на акта и материалите по преписката на 23.06.2022 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което наложил наказания на въззивника на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл.183 ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП, като изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя.

В съдебно заседание се установи, че преди да пристигнат на паркинга на магазин „Метро“ в автомобила, управляван от жалбоподателя са пътували освен него, свидетелите Т.- абитуриент на същата дата и св. Г., тяхна приятелка, но същите не са се намирали в автомобила към момента на предприемане на действията от полицейските служители.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите П. и Ч., тъй като същите са конкретни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът кредитира и показаният на св.Т., тъй като същите са искрени и непротиворечиви.

Съдът не кредитира показанията на св. Г. единствено в частта, в която същата сочи, че тя, св.Т. и жалбоподателят заедно са слезли от автомобила преди пристигането на полицейските служители, тъй като в тази им част показанията й не кореспондират показанията на свидетелите П., Ч. и Т. в кредитираните от съда части, като в останалата им част съдът кредитира показанията на св. Г., тъй като са непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от показанията на свидетелите П., Ч., Т. и Г. Ч. в кредитираните от съда части и от писмените материали по АНП, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приобщената по делото заповед, като АУАН също е съставен от компетентен служител.

2

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.

1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.

57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно, точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, цитиран е и АУАН, въз основа на който се издава НП, поради което в тази насока съдът не констатира съществени процесуални нарушения.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП .

Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част при фактическото описание на нарушението коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира противоправните действия на дееца. Приложената санкционна разпоредба е напълно кореспондира с посочената като нарушена такава, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, което е видно както от жалбата, така и от възраженията, направени в с. з.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му, като ЗАНН не изисква наличието на изрични мотиви в тази насока, а и преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие с материалния закона, а не защото се констатира съществено процесуално нарушение.

По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното:

С пункт първи от НП, въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , за което е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че приетото за установено нарушение не е доказано. Категорични са показанията на свидетелите П. и Ч., че в продължение на минимум 10 секунди са възприели как 3 жалбоподателят с управлявания от него лек автомобил извършва резки движения, като презавива в ляво и дясно, върти гуми и поднася, въпреки наличието на множество хора в близост, като безспорно по делото се установи, че в този момент в автомобила се е намирал само водачът му. Самият свидетел Т. сочи, че е слязъл от автомобила е възприел полицейските служители едва в момента на проверката и няма как да се приеме за доказано, че след като е слязъл от автомобила и то в момент, в който според неговите показания е бил на „ градус“, е възприел всички действия на жалбоподателя. Самата св. Г. също твърди, че е възприела полицейските служител едва в момента на същинската проверка и в този смисъл няма как да се приеме за доказано, че спътниците в автомобила на жалбоподателя са възприели всички негови действия и да се приеме, че показанията на полицейските служители са недоказани.

Предвид горното съдът намира, че въззивникът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна, тъй като е използвал път, отворен за обществено ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели, за забавление чрез извършване на рискови маневри, въртял е МПС, извеждал го е извън контрол и това е станало преднамерено, излагайки на риск не само живота, здравето и имуществото на другите хора, в това число и тези участващи с него в описаните маневри, но и собствения си живот и здраве. Затова и съдът намира, че деянието е извършено както от обективна, така и от субективна страна.

При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП . Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. Санкцията е определена в абсолютен размер, поради което съдът я намира за справедлива и е лишен от възможност да редуцира наказанията. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано.

Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, като конкретното нарушение не се отличава от опасността, обичайна за нарушения от този вид и такова поведение не следва да се толерира. Съдът намира, че целите на чл. 12 от ЗАНН биха били постигнати единствено с налагане на горните наказания, като по този начин би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в бъдещ е такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.