Решение № 1276 от 28.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. София, 28.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Т. ШУШКОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело № 20211110152487 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по предявени обективно кумулативно съединени от Л. И. Л., ЕГН **********, адрес-***, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , адресгр.София, бул.Витоша №2, обективно кумулативно съединени осъдителни искове:

1) иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 12 000,00 лв. със законната лихва от 17.02.2021 г. до окончателното ѝ плащане-обезщетение за неимуществени вреди от разследване, повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК по ДП №1781/2016 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№7585/2017 г. по описа на СГП, по което наказателното производство е прекратено на 17.02.2021 г. с постановление на прокурор при СГП;

2) иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 3 500,00 лв. със законната лихва от 09.09.2021 г. до окончателното ѝ изплащане-обезщетение за имуществени вреди от разследване, повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК по ДП №1781/2016 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№7585/2017 г. по описа на СГП, по което наказателното производство е прекратено на 17.02.2021 г. с постановление на прокурор при СГП, представляващи разходи за платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство;

3) иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 2 650,00 лв. със законната лихва от 09.09.2021 г. до окончателното ѝ изплащане-обезщетение за имуществени вреди от разследване, повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.2 НК по ДП №1781/2016 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№7585/2017 г. по описа на СГП, по което 1 наказателното производство е прекратено на 17.02.2021 г. с постановление на прокурор при СГП, представляващи щети на задържания от ответната страна автомобил ***, рег.№***, произведен 1997 г., закупен от ищеца през 2014 г. в размер на пазарната му стойност към 2016 г.

С протоколно определение от 06.07.2022 г. е допуснато изменение в размера на третия осъдителен иск чрез неговото намаляване от 5 000,00 лв. на 2 650,00 лв. поради заявен частичен отказ от иска за сумата 2 350,00 лв.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано ДП №1781/2016 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №7585/2017 г. на СГП, по което на ищеца е повдигнато обвинение за умишлен палеж, в резултат на което в СГС е внесен обвинителен акт за извършване на престъпление по чл. 330, ал.2, т.2 НК. Образувано е НОХД №4911/2017 г. на СГС-НО, 30-ти състав, по което са се състояли около десет заседания и приключило с оправдателна присъда от 06.06.2018 г. Присъдата е протестирана от СГП пред САС, пред който е образувано ВНОХД №981/2018 г. С Решение от 20.11.2018 г. САС отменил присъдата на СГС и върнал делото за ново разглеждане на етап „разпоредително заседание“. Новообразуваното НОХД №5306/2018 г. на СГС-НО, 25-ти състав приключило с прекратително определение и връщане на делото на СГП за отстраняване на процесуални нарушения; това определение протестирано пред САС, който го потвърдил. Прокуратурата внесла трети обвинителен акт от 14.08.2020 г., по който било образувано НОХД №3023/2020 г. на СГС-НО, 25-ти състав, което също завършило с прекратително определение, което не е протестирано от СГП. На 17.02.2021 г. СГП прекратила наказателното производство срещу ищеца. Вследствие на наказателното производство срещу него, което продължило около четири години и половина, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативните изживявания от извършеното претърсване в дома на семейството му през нощта, ищецът развил неврологично заболяване и вече не се занимавал активно със земеделие-не е в състояние да управлява голяма селскостопанска техника, изпитвал сериозни притеснения, неудобства, стрес и депресия от продължилото наказателно производство. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита в хода на наказателното производство, както и пазарната стойност на иззетия в хода на наказателното производство собствен автомобил.

Ответната страна–Прокуратура на Република България, в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че лихвите върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди не следва да текат от 17.02.2021 г. (датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство), а поне от датата на изтичане на срока за обжалване-23.02.2021 г. Основанието на иска за неимуществени вреди не е доказано, тъй като прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство по същество не влиза в сила и не се характеризира с неотменимост.

Посоченият прокурорски акт може да се стабилизира само с влизането в сила на съдебен акт, който го потвърждава. Няма доказателства за претърпени реални неимуществени вреди, 2 оспорва се причинно-следствената връзка на последните с обвинението. Ищецът е осъждан с влезли в сила съдебни актове и срещу него са били водени други наказателни производства, което намаляло интензитета на претърпените от него болки и страдания в сравнение с лице, спрямо което не са водени наказателни производства и не е било осъждано за извършени престъпления. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно завишена и недоказана по размер. Макар и обвинението да е било за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, производството е продължило 3 години и 6 месеца, което не надхвърля разумния срок за това, а спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение (подписка), която не е нарушила обичайния му начин на живот. Ответната страна не носи отговорност за продължителността на съдебната фаза на наказателното производство.

Претенцията за обезщетение за имуществени вреди-платени адвокатски хонорари в наказателното производство, не е доказана, а адвокатското възнаграждение е завишено по размер; прави се възражение за неговата прекомерност. Оспорва се претенцията за обезщетение за имуществени вреди-паричната стойност на описания автомобил на ищеца, който е бил иззет като веществено доказателство и върнат ищеца; не са доказани реални щети по автомобила, няма доказателства за състоянието му към момента на изземването.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

На 11.08.2016 г. е образувано досъдебно производство със съставяне на протокола по действие по разследването – оглед на местопроизшествие. Същото е образувано срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.330, ал.1 НК. На същата дата със заповед №*** ищецът е задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1 ЗМВР, извършен е обиск. Разследващите органи са предприели и други действия по разследването: претърсване и изземване в дома на ишеца, освидетелстване, претърсване и изземване на МПС, с което действие е бил иззет автомобил- ,,***‘‘, модел ,,***‘‘, рег. № ***, собственост на ищеца, за които действия по разследването има съставени протоколи от разследващите органи. С постановление на зам. районен прокурор при СРП срокът за разследване е бил удължен с 4 месеца, считано от 11.10.2016г. С акт на зам. градски прокурор при СГП срокът за извършване на разследването е бил удължен с още 4 месеца, считано от 11.02.2017г. С акт на административния ръководител на Апелативна прокуратура – София срокът за разследване е бил удължен с 2 месеца, считано от 11.06.2017г. С акт на зам. апелативен прокурор от 15.08.2017г., срокът за извършване на разследването е удължен с още 2 месеца, считано от 11.08.2017 г. С постановление от 07.08.2017 г., връчено на ищеца на 14.08.2017 г., същият е привлечен като обвиняем за престъпление с правна квалификация – чл.330, ал.2, т.2, вр. чл. 330, ал.1 НК. В деня на привличането му Л. Л. е разпитан в качеството му на обвиняем. Спрямо него е взета мярка за неотклонение – подписка. На 18.10.2017г. в СГС е внесен обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл.330, ал.2,т.2 вр. ал.1 НК. С определение № 5675 от 20.12.2017г. на СГС е постановено прекратяване на делото – НОХД № 4911/2017г и връщане на делото на СГП за отстраняване на допуснати нарушения. С частен протест №***/22.12.2017г. до Софийски Апелативен съд, подаден от 3 прокурор в СГП се иска отмяната на определение № 5675 от 20.12.2017г. С определение № 144/16.03.2018г. на Софийски Апелативен съд се отменя определение № 5675 от 20.12.2017г. и се указва на съда да насрочи и разгледа делото на основание внесения обвинителен акт. С присъда от 06.06.2018г. по НОХД № 4911/2017г., подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата е протестирана от Софийска Градска прокуратура пред Софийски Апелативен съд. С решение № 454/20.11.2018г. на Софийски Апелативен съд присъдата е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от етап – разпоредително заседание. След връщането на делото на друг състав е образувано НОХД

№ 5306/2018г. С определение от 14.01.2019г. от проведено разпоредително заседание е прекратено производството по НОХД 5306/2018г. по описа на СГС. Делото е върнато на СГП са отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. С частен протест от 18.01.2019г. определението е обжалвано от прокурор при СГП.

С определение № 117 от 07.03.2019г. на Софийски Апелативен съд се потвърждава определението от 14.01.2019г. на СГС. Ищецът е повторно привлечен като обвиняем чрез постановление от 26.07.2019г. Същото му е връчено на 13.08.2019г., като на същата дата е разпитан отново в качеството на обвиняем и е внесен обвинителен акт срещу него за извършено престъпление по чл. 330, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК. С определение №4659/27.11.2019г., съдебното производство е прекратено, а делото е върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 30.03.2020г., връчено на 05.05.2020г. за извършено престъпление по чл.330, ал.2, т.2, вр. чл.330, ал.1, предл.4, алт.1 НК. С определение от 11.09.2020г. на СГС производството е прекратено, делото е върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Определението на съда не е протестирано от прокуратурата. С Постановление от 17.02.2021 г. на СГП е прекратено наказателното производство по отношение на ищеца на основание чл.199 вр. чл.243, ал.1, т.2, чл.244, ал.1, т.2 и чл.245 НПК. Спрямо него е отменена и наложената му мярка за неотклонение – подписка.

По делото е прието заключение вх.№123863/16.06.2022 г. по назначената съдебнотехническа експертиза, извършена от вещото лице инж.И.И..

От ответната страна са представени справка за съдимост на ищеца и справки от СДВР и НСлС за водени досъдебни производства.

По делото е разпитан доведения от ищцовата страна свидетел – ***.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. Относно иска по чл.2, ал.1, т.3, пр.І ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство 4 бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение (чл. 4 ЗОДОВ). Субекти на тази отговорност са правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Република България.

Разпечатката съдържа 27 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7027845f-22d2-4f34-8716-6c96b355fd36