Разпореждане № 2135 от 09.07.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2135 гр. Разград, 09.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330101153 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Постъпилото заявление от “ЕОС Матрикс”ООД с ЕИК 131001375, с което се иска издаване на заповед за изпълнение С. П. Н. с ЕГН-**********, настоящ адрес: с. ***, общ. Разград, обл. Разград, ***, постоянен адрес: гр.

Разград, общ. Разград, обл. Разград, ***, за сумите: 63,08 лева, представляващи дължима главница по Договор за стоков кредит № 5643339 от 22.06.2023 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 17,15 лева (седемнадесет лева и 15 ст.) договорна лихва за периода за периода от 22.06.2023 г. до 21.06.2024 г., както и разноски по делото.

Във връзка с извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави и неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 5643339 от 22.06.2023 г. длъжникът е заплатил сума към първоначалния кредитор в общ размер на 711,70 лв.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

От заявлението и приложените документи към него е видно, че вземането произтича от Договор за стоков кредит № 5643339 от 22.06.2023 г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и С. П. Н., по силата на който на кредиторът е предоставил сума в размер на 619,00 лева за закупуване на електроника и общо 44,64 лева са предоставени като застрахователна премия по застрахователна програма „Защита Макс“ при застраховател "Кардиф Животозастраховане, клон България". Договорът е с краен срок 21.06.2024 г. с план за погасяване на кредита на 12 месечни анюитетни вноски в размер всяка по 64,70 лв. и общ размер на дължимата сума 776,40 лева, сключен при посочени ГЛП 30 % и ГПР 34,50%.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2025 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент) е прехвърлил 1 на „ЕОС Матрикс”ЕООД задължението на Р.А.М., произтичащо от сключения между тях договор. Съгласно твърдение на заявителя изпълнение на разпоредбите на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 30.04.2025 г. длъжникът е уведомен с писмено съобщение, изпратено от пълномощник на цедента - адв. дружество Иванов и Денев, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Със същата пратка на длъжника е изпратено и писмено уведомление, с което му е предоставен срок за доброволно изпълнение. От страна на длъжника не са предприети действия по доброволно изпълнение на задължението в предоставения срок като към настоящия момент задължението е окончателно падежирало.

От представената справка за движение по кредита на заявителя от първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е видно, че общо платената от длъжника сума за погасяване на задължения по процесния договор е 711,70 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Основание за този извод е, че в договора за кредит е уговорен ГПР в размер на 34,50%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. Видно от представения договор за закупена от потребителя стока от Технополис България е предоставена сума в размер на 619,00 лева, но дължимата лихва е начислена върху сума в размер на 776,40 лева, включваща освен предадената на търговеца в полза на длъжника сума и 44,64 лева, дължими като предоставена застрахователна премия, при което за него възниква общо задължение за периода на договора в размер на 776,40 лева. В този смисъл посоченият в размер на 34,50 % ГПР е изчислен в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (при използване на 2 онлайн калкулатор действителния е над 54%), водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Това от своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което обуславя приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем сума по договора е в размер на 619,00 лв. и съгласно признатото от заявителя са извършени плащания в размер на общо 711,70 лв., то главницата по договора е погасена в цялост, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми следва да бъде оставено без уважение. За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: България, гр. София, п.к. 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр.

15, вх. А, ет. 4, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова Тодорова, съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. ”Ивайло” № 4, ет. 2, оф. 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу С. П. Н. с ЕГН-**********, настоящ адрес: с. ***, общ. Разград, обл. Разград, ***, постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ***, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за стоков кредит № 5643339 от 22.06.2023 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД: 63,08 лева, представляващи дължима главница ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; 17,15 лева (седемнадесет лева и 15 ст.) договорна лихва за периода за периода от 22.06.2023 г. до 21.06.2024 г., както и за претендираните от заявителя деловодни разноски по делото.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в едномесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, довнасяйки дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3