Решение № 3891 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3891 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20261110212799 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. М. Т., ЕГН: ********** срещу електронен фиш серия К № 13136920, издаден от СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204.52 евро.

В жалбата си А. М. Т. моли електронен фиш серия К № 13136920 да бъде отменен, поради това, че е незаконосъобразен, неправилен, противоречи на материалния закон и е допуснато нарушение на административно производствените правила.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адвокат С. С., който представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Адвокат С. С. моли съда да отмени издадения електронен фиш на основания, изложени в жалбата. Според него обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен, понеже жалбоподателят не е шофирал автомобила и първоначално е бил издаден на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а впоследствие е бил прехвърлен на името на жалбоподателя, без да е спазен реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Адвокатът заявява, че липсва декларация от собственика за предоставяне на автомобила и копие на шофьорската книжка на жалбоподателя. Фишът е бил прехвърлен въз основа на писмо от Агенцията до КАТ. Претендира да се присъдят разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Въззиваемата страна - СДВР - редовно призована не изпраща 1 представител. Представлява се от главен юрисконсулт Владимир Василев Пашунов, който не се явява, но прилага писмени бележки, в които заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и моли жалбата да се остави без уважение, понеже е неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и при потвърждаване на ЕФ моли, да бъде издаден изпълнителен лист.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на 29.09.2023 г. в 17:04 ч. в гр. София, бул.“Сливница“ до номер 203, посока от бул. “Княгиня Мария Луиза“ към бул. “Христо Ботев“, в населено място, при ограничение на скоростта 50 км/ч, е управлявал лек автомобил „Шкода“, модел „,,***''“, с рег. номер ,,***'', със скорост на движение 81 км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост с 31 км/ч, което е нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Видно от постъпилия по делото протокол от проверка № 022-СГ ИСИС/14.03.2023 г., изготвен от главен експерт към Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, техническото средство, с което е заснето нарушението, представляващо видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, е било в изправност.

Видно от приложения снимков материал към ЕФ Серия К № 13136920, се установява кога е извършено нарушението, в колко часа, кое е било превозното средство, регистрационния му номер, мястото на извършване, както и идентификационния номер на уреда, с който е засечено нарушението.

Приложено доказателствено средство по делото - снимка - удостоверява мястото, на което е бил поставен уреда, заснел нарушението.

Видно от писменото доказателство - писмо вх. № 51300015241/27.02.2026 г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“

Слав Монов до директора на СДВР, приложено по делото, автомобилът, с който е било извършено нарушението, е бил управляван на 29.09.2023 г. от лицето А. М. Т., който считано от 10.09.2024 г. вече не е техен служител.

От приложена справка по делото се удостоверява датата на връчване на обжалвания електронен фиш - 11.08.2026 г.

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените доказателствени средства (снимков материал), които съдът кредитира като достоверни, поради това, че са еднопосочни, непротиворечиви и 2 кореспондиращи помежду си.

С оглед приетите фактически положения, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се съдържат данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, марката, модела и регистрационния номер на автомобила, ползвателя, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й. С оглед на това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото електронен фиш, от който е видно, че същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че със своето поведение жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили, в населено място.

Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с посочената скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 31 км/ч.

От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, следователно той се явява административно наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл.

188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч, предвиденото административно наказание е глоба в размер на 400 лв. (204.52 евро). Наложената на жалбоподателя глоба е именно в този размер, откъдето следва, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната си част.

С оглед на изложеното и при извършване на цялостна служебна проверка на атакувания електронен фиш настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Поради това, същият следва да бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 80 евро.

3

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 13136920, издаден от СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който е наложено на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 204.52 евро.

ОСЪЖДА А. М. Т., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 63 от ЗАНН, сумата от 80 евро за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните/ ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4