Решение № 3505 от 07.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3505 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110119525 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от С.О. срещу Е. Б. С. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 560 лв., представляваща обезщетение за ползване на наетия имот, а именно общински жилищен имот, находящ се в /административен адрес/ след изтичане на срока на договора и въпреки изричното противопоставяне от наемодателя за периода от 01.07.2019 г. до 17.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.04.2022 г., до окончателното изплащане, сумата от 78.54 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до 17.01.2020 г., сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за периода от 17.01.2020 г. до 19.05.2020 г., за ползване от ответника без основание на недвижим имот собственост на ищеца и представляващ общински жилищен имот, находящ се в /административен адрес/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.04.2022 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 36 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.01.2020 г. до 11.04.2022 г.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в /административен адрес/. Посочва, че с договор за наем № ДГ 77-И1/05.06.2007 г. имотът е отдаден под наем на И. Б. С., която била починала на 17.01.2020 г. и с единствен наследник ответника по делото. Посочва се, че поради неплащане на наем и консумативи наемното правоотношение било прекратено със заповед № 734/04.07.2012 г. /влязла в сила на 20.09.2012 г./, като били предприети многократни действия за изземване на жилището обективирани в заповед № ***********/08.09.2016 г. На 04.03.2020 г. ответникът бил подал декларация, че ще освободи жилището на 06.04.2020 г., 1 но това било сторено на 19.05.2020 г. Посочва се, че след прекратяване на договора за наем до смъртта на И. Б. С. имотът бил ползван въпреки противопоставянето на ищеца, като ответникът в качеството си на единствен наследник следвало да отговаря за задълженията. След 17.01.2020 г. ответникът неправомерно ползвал имота. Претендира се и лихва за забава.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата претенция, прави искане за изменение на размера на исковете по чл. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че ответникът не бил ползвал имота в посочените в исковата молба периоди. Посочва се, че ключът не бил върнат поради обявяване на извънредно положение в страната. По отношение на иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД се прави предложение за сключване на споразумение между страните. Оспорват се претенциите за лихви, тъй като по време на извънредното положение не следвало да се начисляват лихви за забава. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

С определение постановено на 06.02.2022 г. е допуснато на основание чл.

214, ал. 1 от ГПК изменение на размерът на предявените искове по чл. 236, ал.

2 от ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД да се считал предявен за сумата от 560 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 17.01.2020 г., а искът по чл.

59 ЗЗД да се считал за предявен за сумата от 400 лв. за периода от 17.01.2020 г. до 19.05.2020 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявява като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в /административен адрес/, че между ищеца и И. Б. С. е сключен договор за наем № ДГ 77-И-1/05.06.2007 г. за процесния имот, който е бил прекратен на 20.09.2012 г. Горното се установява и от представения акт № 1973 г. за частна общинска собственост от 27.12.2016 г. съставен по отношение на апартамент № 108, находящ се в /административен/

Представена е и заповед № 77-И-1 от 05.06.2007 г. на кмета на район „Искър“, съгласно която И.Б. С. се настанява в общинско жилище, находящо се в /административен адрес/

Представен е и договор за наем № 77-И-1 от 05.06.2007 г., сключен между С.О. в качеството си на наемодател и И.Б. С., като наемодател, по силата на който на наемателя е предоставен за временно ползване под наем на общинско жилище, находящо се в /административен адрес/, като договорът е безсрочен. Съгласно чл. 3 наемната цена, определена по реда на глава VII от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на С.О. е в размер на 34.14 лв. платими ежемесечно до 15 -то число на текущия месец за следващия. В чл. 4 е предвидено, че при изменение на VII от Наредбата за реда и условията за управление и 2 разпореждане с общински жилища на територията на С.О., наемната цена се актуализирала с влизане в сила на изменението, за което наемодателят и наемателят сключвали допълнително споразумение към настоящият договор.

Съгласно чл. 8 договорът се прекратява със заповед на кмета на района за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на С.О..

От представената заповед № 734 от 04.07.2012 г. на кмета на район „Искър“ се установява, че се прекратява наемното правоотношение с И.Б. С. възникнало на основание настанителна заповед № 77-И-1/06 от 05.06.2007 г. и сключения наемен договор от 05.06.2007 г. за общинско жилище, находящо се в /административен адрес/, поради неплащане на задължения за наем и консумативи повече от три месеца. В заповедта е посочено, че общинското жилище следвало да бъде освободено в едномесечен срок от получаване на заповедта.

Представена е декларация с вх. № ******* от 22.01.2013 г. от И.Б. С. до кмета на район „Искър“, в която посочвала, че задълженията към район „Искър“, Фирма и Фирма ще бъдат погасявани както следва: към район „Искър“ за наем щели да бъдат погасени до края на м. февруари 250 лв., а Фирма и Фирма сумите щели да бъдат погасени разсрочено.

От представената заповед № *********** от 07.09.2016 г. на кмета на район „Искър“ се установява, че е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в /административен адрес/, поради неплащане на задължения за наем и консумативи повече от три месеца. Принудителното изпълнение на заповедта щяло да се извърши на 14.10.2016 г. от 10.00 часа със съдействието на органите на полицията.

Представена е молба от 28.09.2016 г. от страна на И.Б. С., с която е поискано отлагането за насроченото на 14.10.2016 г. принудително изземване, тъй като на тази дата щяла да заплати дължимите наеми.

Представена е покана с изх. № РИС17-ГР94-796 от 21.04.2017 г., от ищеца, с която е поканена И.Б. С.да заплати доброволно в четиринадесет дневен срок задълженията си за наем и консумативи, като при неизпълнение в срок щели да бъдат предприети действия по изземване на жилището. От представеното известие за доставяне е видно, че поканата е била връчена на 12.05.2017 г.

Представена е покана с изх. № РИС17-ГР94-1534 от 12.09.2017 г., от ищеца, с която е поканена И.Б. С.да заплати доброволно в четиринадесет дневен срок задълженията си за наем и консумативи, като при неизпълнение в срок щели да бъдат предприети действия по изземване на жилището. От представеното известие за доставяне е видно, че поканата е била връчена на 13.10.2017 г.

По делото е представената писмо № РИС18-ГР94-60 от 10.05.2018 г. на кмета на район „Искър“ адресирано до И. С., с което е определена датата 28.05.2018 г. от 10.00 часа за принудително изземване на общинско жилище, находящо се в /административен адрес/, поради неплащане на задължения за 3 наем и консумативи. От представеното известие за доставяне е видно, че писмото е било връчено на адресата на 29.05.2018 г.

От декларация от 23.05.2018 г. от И.Б. С. до кмета на район „Искър“ се посочвала, че задълженията към район „Искър“, ще бъдат погасявани както следва: два наема от месец юли.

По делото е представената писмо № РИС18-ГР94-947/2/ от 14.03.2019 г. на кмета на район „Искър“ адресирано до И. С., с което е определена датата 05.04.2019 г. от 10.00 часа за принудително изземване на общинско жилище, находящо се в /административен адрес/, поради неплащане на задължения за наем и консумативи. От представеното известие за доставяне е видно, че писмото е било връчено на адресата на 20.03.2019 г.

От представения препис – извлечение от акт за смърт на И.Б. С., от което е видно, че същата е починала на 17.01.2020 г.

Съгласно удостоверението за наследници с изх. № РИС22-УГ51-1389 от 18.02.2022 г. И.Б. С. е починала на 17.01.2020 г., като е оставила за наследници по закон, а именно от Е. Б. С. – сестра.

От представената декларация от 04.03.2020 г. от Е. Б. С. до кмета на район „Искър“, в която посочва, че до 06.04.2020 г. щяла да предаде ключа за общинско жилище, находящо се в /административен адрес/.

Представен е протокол-опис от 19.05.2020 г. подписан от представител на ищеца и ответницата, който е съставен във връзка с предаване на владението на процесното жилище от ответника на ищеца.

Представена е декларация от 19.05.2019 г. от Е. Б. С. до кмета на район „Искър“, в която се посочвала, че задълженията към район „Искър“, ще бъдат погасявани по 45 лв. месечно от дължими 531.88 лв.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че средномесечния пазарен наем на ап. 108 с адрес гр. София, ж.к. „Дружба 1“ бл. 13, вх. Д, ет. 6 е 80 лв., като размерът на дължимото обезщетение за периода от 01.07.2019 г. до 19.05.2020 г. е 880 лв., като законната лихва за същия период била 79.20 лв.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД е да докаже предаването на фактическата власт върху процесния имот на ответника, по силата на наемно правоотношение, което е било прекратено с изтичане на посочения срок, противопоставянето от наемодателя на продължаваното ползване на имота от наемателя, както и размера на претендираното обезщетение.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 05.06.2007 г. между С.О., като наемодател и „И.Б. С. в качеството на наемател е бил сключен договор за наем, по силата на който на наемателя е предоставено за временно ползване под наем на общинско жилище, находящо се в /административен адрес/, със застроена площ 46.46 кв.м., като договорът е безсрочен. Страните не спорят, че със заповед № 734 от 04.07.2012 г. на кмета на район „Искър“ е прекратено наемното правоотношение с И.Б. С.

4 възникнало на основание настанителна заповед № 77-И-1/06 от 05.06.2007 г., поради неплащане на задължения за наем и консумативи повече от три месеца, като съгласно заповедта общинското жилище следвало да бъде освободено в едномесечен срок от получаване на заповедта. Видно от отбелязванията на заповедта същата е била връчена по реда на чл. 61, ал. 3 АПК /в редакцията по ДВ бр. 30 от 11.04.2006 г./, като по делото е отделено за безспорно и обстоятелството, че заповедта е влязла в сила на 20.09.2012 г.

Още повече, че видно от подадената декларация с вх. № ******* от 22.01.2013 г. от И.Б. С. до кмета на район „Искър“, същата е била запозната със заповедта от 04.07.2012 г.

Видно от гореизложеното договора е бил прекратен на 20.09.2012 г.

/датата на влизане в сила на заповед № 734 от 04.07.2012 г. /, като след тази дата договорът е бил прекратен поради незаплащане на задълженията за наем и консумативи и наемодателят се е противопоставил срещу продължаването на ползването на вещта, което обстоятелство е видно от заповед № *********** от 07.09.2016 г. за изземването на имота, както и от писмо № РИС18-ГР94-60 от 10.05.2018 г. на кмета на район „Искър“ адресирано до И.