Решение № 946 от 04.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. Бургас, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120101154 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в ..............................., представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д. , действащо чрез пълномощника си С. З. - адвокат от САК, със съдебен адрес: ........................, срещу К. Г. - постоянно пребиваващ в страната чужденец с ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ........................., с която се иска осъждане на ищеца да заплати на ответника следните суми дължими по заявление-договор за издаване на кредитна карта № .................. от 08.11.2016г., за кредитна карта “Visa Classic”, а именно сумата от общо 3 731 лв., от които: сумата от 2 382, 31 лв. - главница за периода от 01.01.2019 г. до 18.1.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпването на исковата молба в съда - 25.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 614.63 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019г. до 18.1.2022 г.; сумата от 299, 90 лв. - мораторна лихва за периода от 01.01.2019г. до 12.03.2020 г.; сумата от 173, 40 лв. такси за периода от 01.01.2019 г. до 18.01.2022г.; сумата от 109 лв. - разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост от 01.01.2019 г. до 18.01.2022 г. и сумата от 152,16 лв. - застраховки по договора за периода от 01.01.2019 г. до 18.01.2022 г.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договора за издаване на кредитна карта, като банката издател се явява изправна страна в правоотношението. Длъжникът е преустановил плащането на сумите съобразно издадените месечни извлечения. Затова са били предприети действия по обявяване на вземанията по договора за изцяло предсрочно изискуеми. Твърди се, че поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ, като считано от 04.08.2021 г. вземанията са предсрочно изискуеми. Представени са писмени доказателства и се иска допускане на съдебно-икономическа експертиза.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по 1 реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват изцяло като неоснователни. Оспорват се твърденията за предсрочна изискуемост на вземането поради липса на предпоставки за това и липса на редовно уведомяване на длъжника. Оспорва се начисляването на възнаградителна лихва след датата на сочената от ищеца предсрочна изискуемост. Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност. Атакувани са клаузите на т. 22.1 от общите условия на банката като неравноправни.

Иска се отхвърляне на претенциите.

Предявените искове са с правно основание чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Направеното възражение за погасяване на вземанията по давност е с правно основание чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и се установява от представения договор за издаване на кредитна карта “Visа Classic” от 08.11.2016г., че страните са сключили посочения договор, който не е оспорен по отношение на неговото авторство. Въз основа на същия банката-ищец е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на пръвоначално сумато от 1000лв., а впоследствие увеличен до 2500 лева, по кредитна карта “Visa Classic”, който кредит картодържателят може да усвоява по начините, уговорени в чл. 5 от Общите условия на Банката за издаване и използване на кредитни карти “Visa Classic”, представляващи неразделна част от процесния договор. Картодържателят е декларирал, че е запознат с Общите условия за издаване и използване на кредитни карти “Visa Classic” и ги приема, като за това е положил подписа си под тях, който не е оспорен по делото.

От представените общи условия към договора и приложение № 1 към тях, се установява, че при забава в плащанията кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта годишно върху забавената сума.

В чл. 14.3 от общите условия е посочено, че при настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 20.2 договорът се счита за автоматично прекратен, а в чл. 20.2 – че при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения банката има право да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо. Съгласно чл.

12.1 от общите условия банката има право да блокира картата при неплащане на минималната месечна вноска в срок от десет дни след посочената в месечното извлечение дата.

С подписаните между страните общи условия е предвидено банката да издава и изпраща всеки месец до картодържателя с обикновена поща или чрез електронна поща месечно извлечение със съответното съдържание. Видно от представеното заявлениедоговор кредитополучателят е отбелязал с “х” полето за избран начин на получаване на месечните извлечения – e-mail, като е посочил такъв в документа. Представени са месечни извлечения за задълженията по кредитната карта.

По делото е представен още и сключен е договор за застраховка „защита на плащанията“ с дължима месечна застрахователна премия в размер на 0.736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитната карта.

За установяване на твърденията си, че е изправна страна по договора и обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, поради бездействието на длъжника за плащане на 2 поредни минимални месечни вноски по месечни извлечения на основание чл. 20.2 от общите условия, ищецът е представил изпратено уведомление до длъжника. Видно от 2 отбелязването същото е връчено от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на 04.08.2021г.

По делото е прието заключението на в.л.Б. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че съгласно представената справка за движение на суми по кредитна карта, сериен № .................. с титуляр К. Г., за периода 21.11.2016г. 19.03.2018г., ответникът е усвоил суми в общ размер на 6 373,39 лева чрез теглене на банкомат и плащане на пос-терминал, описани по дати и размери в приложение към заключението. От страна на кредитополучателя са платени суми към банката в общ размер на 5 689,17 лева, описани по дати и размери на тансакциите. Към датата на подаване на исковата молба неизплатените суми са установени от вещото лице в следните размери: главница – 2 381,88 лева, възнаградителна лихва за периода 01.01.2019г. - 18.01.2022г. – 718,41 лева, лихва за забава за периода 01.01.2019г. – 18.01.2022г. – 349,90 лева, такси за периода 01.01.2019г. - 18.01.2022г. в размер на 122,13 лева, 109 лева разноски за връчване на уведомления и застраховки за същия период – 50,08 лева. Според експерта счетоводните записвания в счетоводните книги на банката-ищец във връзка с процесното заявлениедоговор са водени редовно. В приложената таблица към заключението е отбелязано последното начисление за възнаградителна лихва до размера от 718.41 лв., извършено през м. декември 2019 г. За периода 2020-2021 г. суми за възнаградителна лихва не са начисляване от банката-кредитор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прави следните правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че банкатакредитор, като изправна страна в правоотношението е предоставила на длъжника кредитна карта "Visa Classic" и страните са били обвързани от валидна облигационна връзка, основана на подписаното помежду им заявление-договор за издаване на кредитна карта от 2016 г. и Общи условия към него. Ответникът с подписа си е потвърдил, че е запознат с общите условия по договора и до 2019 г. е изпълнявал своите задължения като картодържател.

Установява се още, че с приемо – предавателен протокол от 23.08.2017г. Г. е получил физически процесната кредитна карта, от което следва, че именно той е ползвал същата. В тази връзка възражението на особения представител на ответника, че картата е била открадната/изгубена и той не я държал фактически се явява недоказано, доколкото такива обстоятелства не се установяват по делото. Липсва подадена информация от длъжника до банковата институция в този смисъл.

По делото е установено както от писмените доказателства, така и от приетото заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, че картодържателят след 01.01.2019 г. не е изпълнявал своите задължения по договора за редовното заплащане на дължимите месечни суми по издадените месечни извлечения.

Затова кредиторът е предприел необходимите действия за надлежното упражняване на правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Законодателят не предвижда конкретен начин за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване. В случая, уведомлението за обявяване на предсрочна изикуемост на кредита е било връчвано от различни съдебни изпълнители на всички известни адреси на ответника, в т.ч. и на този, посочен в договора за издаване на кредитна карта. Направен е опит уведомлението да се връчи и на работодателя на ответника, но последният е отказал да го 3 получи, поради което съдебният изпълнител е залепил уведомление на 21.07.2021 г. При тези данни съдът приема, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на вземането се счита редовно връчено на ответника при условията на чл. 47 ГПК и е породило действие, поради което предсрочната изискуемост е настъпила на 04.08.2021г.

С оглед изложеното съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение и неговия предмет – предоставяне на кредитна карта с установен кредитен лимит срещу задължение на кредиполучателя да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска, неизпълнение на задълженията на длъжника за погасяване на минималните вноски съобразно издадените месечни извлечения и надлежно упражнено от банката право да обяви вземането за предсрочно изискуемо.

При извършена проверка на процесния договор за издаване на кредитна карта по реда на чл.7, ал.3 от ГПК, а и предвид наведените възражение в тази връзка, не се установяват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. В сочената от ответника като неравноправна клауза чл. 22.1 от Общите условия на ищеца се предвижда, че промяната на общите условия на банката се оповестява не по – малко от два месеца преди влизането им в сила на интернет сайта на кредитната институция. Предвидено е също и индивидуално уведомяване на картодържателите относно предстоящите промени в месечните извлечения, както и възможност за прекратяване на договора за издаване на кредитна карта в случай на неприемане на промените в общите условия. В тази връзка, съдът намира за недоказано по делото твърдението за неравноправно третиране на длъжника. Също така не е установена сочената нищожност на клаузата предвиждаща заплащане възнаградителната лихва, поради противоречие на добрите нрави, като превишаваща три пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се има предвид нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.