Решение № 1622 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100509500 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 194578/07.07.2023 г., депозирана от ищеца Н. Д. М. срещу решение № 9640/07.06.2023 г., постановено по гр. д. № 67184/2022 г. по описа на СРС, 172-ри състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу Комисия за защита на потребителите (КЗП) искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се неправилно районният съд да е приложил материалния закон – чл. 19а, ал. 2 Закон за администрацията (ЗА), доколкото се касае за мандатен орган и не е приложил относимата специална разпоредба чл. 165, ал. 8 ЗЗП, като неправилно е приел, че чл.

19а, ал. 2 ЗА е специална по отношение на чл. 165, ал. 8 Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Сочи, че съдът е бил обвързан от посоченото в оспорените актове правно основание чл. 165, ал. 2 ЗА. Поддържа се чл. 19а, ал. 2 ЗА да е несъвместима с принципа на мандатност, като се твърди, че веднъж започнал мандата на член на КЗП, то органът по назначаването – Министерски съвет няма правомощието да си отмени решението за назначаване и да прекрати мандата, респективно да се позове на чл. 19, ал. 2 ЗА, като счита, че чрез използваният способ за прекратяване на трудовото правоотношение – отмяна на назначаването, е заобиколен закона. На следващо място се излага, че липсват мотиви в обжалваните актове, доколкото освобождаването на Френкев не е основание за освобождаване на целия състав на Комисията. Въззивникът намира, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е изложил мотиви по възраженията в исковата молба относно за принципа на 1 мандатност, приложението на чл. 19а, ал. 2 за процесната длъжност и мандат, относно способа на освобождаване; както и че недопустимо е преквалифицирал основанието, на което ищецът М. е освободен. Отправя искане за прогласяване на нищожност на обжалваните РМС и Заповед на министър-председателя. Предвид изложеното, иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира сторените в производството разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – Комисия за защита на потребителите, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изтъква се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от Н. Д. М. с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено с Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет и Заповед № КВ - 781 от 20.09.2022 г. на министър – председателя Г. Д. за незаконно и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „член на КЗП“. Ищецът твърди, че с Решение № 331/25.05.2022 г. по т. 4, прието от Министерски съвет на Република България бил определен като член от състава на Комисията за защита на потребителите и назначен за член на КЗП за петгодишен мандат, по силата на Заповед № КВ – 364 от 27.05.2022 г. на министър - председателя.

Навежда доводи относно незаконосъобразното му освобождаване от длъжност, въз основа на постановено Решение № 679/19.09.2022 г. на Министерски съвет, обуславящо издаването на Заповед № КВ -781 от 20.09.2022 г. на министър – председателя Г. Д., с която е освободен от длъжност. В тази връзка излага съображения, че МС не разполага с правомощие да освобождава членове на КЗП при започнал и неизтекъл мандат на основания извън предвидените в чл.165, ал.8 ЗЗП такива за предсрочно прекратяване на правоотношението. Твърди, че решението на МС не е мотивирано. Счита, че законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото му правоотношение с КЗП следва да се преценява съобразно специалните основания по чл.165, ал.8 ЗЗП, но нито едно тях не е налице, нито е посочено като основание в решението на МС. Сочи, че доколкото основанията за предсрочно прекратяване на трудовите правоотношения с КЗП са дадени лимитативно в посочената нормативна уредба, то действието на ЗЗП дерогира приложението на чл.

19а, ал. 2 ЗА, спрямо който ЗЗП се явява специален закон. Моли съда да отмени уволнението му като незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да му присъди обезщетение за оставане без работа.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът счита, че правоотношението с ищеца, което се приравнява на трудово, е законосъобразно прекратено с решение № 679/19.09.2022 г. на МС, въз основа на което е издадена заповед № КВ-779/20.09.2022 г. на министър-председателя Г. Д.. Излага съображения, че съгласно чл. 19а, ал. 2 ЗА правоотношенията с членовете на колегиални органи, какъвто се явява ищецът по смисъла на чл. 50 ЗА, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка, като прекратяването настъпва с издаването на решение на МС в 2 посочения смисъл. Сочи, че в настоящия случай освобождаването на членовете на КЗП е извършено по преценка на органа по назначаването, като не е необходимо да бъдат излагани мотиви. По изложените съображения отправя искане съдът да отхвърли претенциите на ищеца.

Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че по силата на т. 4 от Решение № 331 от 25.05.2022 г. на Министерски съвет са освободени, на основание чл.165, ал.2 ЗЗП, председателят и членовете на КЗП, а именно: Д.М.Й., К.Х.А. и К.Д.Р., като с т.4 от решението е определен нов състав на КЗП, както следва: И.И.Ф.

(председател), В.О.Н.-В. и Н. Д. М. (членове), както и че със Заповед № КВ – 364 от 27.05.2022 г. на министър – председателя К.П. на основание чл.165, ал.2 ЗЗП и т.4 от решение № 331/25.05.2022 г. на МС на Република България, вр. чл.19, ал.1 ЗА, Н. Д. М. е назначен за член на КЗП за срок от 5 години.

Не е спорно по делото, че въз основа на Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет е отменена т.4 от решение № 331 от 25.05.2022 г. на МС на Република България (т.1), И.И.Ф. е освободен като председател на КЗП (т.2), В.О.Н.-В. и Н. Д. М. са освободени като членове на КЗП (т.3) и е определен нов състав на КЗП:

С.С.А. – председател, А.Г.Д. и К.Х.А. – членове (т.4), както и че със Заповед № КВ – 781 от 20.09.2022 г. на министър – председателя Г. Д., на основание чл.165, ал.2 ЗЗП и т.1 и 2 от решение № 679 от 19.09.2022 г. на МС на Република България, Н. Д. М. е освободен като член на КЗП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

За да отхвърли исковете СРС е приел, че безспорно ищецът въз основа на Заповед № КВ – 364 от 27.05.2022 г. на министър – председателя на основание чл.165, ал.2 ЗЗП и т.4 от решение № 331/25.05.2022 г. на МС на Република България, вр. чл.19, ал.1 ЗА, е назначен за член на КЗП за срок от 5 години, че ищецът попада в хипотезата на чл. 19а, ал. 2 ЗА, доколкото е назначен като член на колегиален орган – държавна комисия по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗА, че чл. 19а ал. 2 ЗА дава възможност член на колективен орган, какъвто се явява КЗП, да бъде предсрочно освободен, като преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Счел е че основанията за предсрочно прекратяване на правомощията на член на КЗП, предвидени в ЗЗП, не изключват приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, както и че уволнението /освобождаването/ му е законосъобразно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен 3 начин се установява и пред настоящата инстанция. Във връзка с доводите във въззивна жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира следното:

Съгласно чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.

Предвид изложеното се налага извод, че възникналото с ищеца в качеството му на член на КЗП правоотношение има характер на трудово, като негов работодател, респ. – надлежен ответник в настоящото производство, се явява КЗП, който следва да установи, че законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

Съгласно чл.165, ал.1 ЗЗП, Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката и индустрията с регионални звена на територията на страната на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП вр. чл. 50 ЗА.

Комисията за защита на потребителите се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок от 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя, съгласно чл.165, ал.2, изр.1 ЗЗП. Съгласно чл. 50, ал. 5 ЗА министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на държавната комисия.

Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация КЗП е държавна комисия към министъра на икономиката и индустрията, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и с регионални звена на територията на страната, като председателят на комисията е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията. Състои се от трима члена, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя.