Решение № 260001 от 05.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № 260001 гр. П., 05.01.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на седемнайсети декември през две хиляди двайсет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ секретар Константина

Рядкова като разгледа докладваното от съдията т. д. № 10/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове от Б.А.А., ЕГН **********,***, М.В.П., ЕГН **********,***, лично за себе си и като законен представител на С.М.П., ЕГН **********, срещу „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на обезщетение от по 250 000 лева за първите двама ищци, а за третия ищец 50 000 лева, частично от 200 000 лева, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на А. Б.А. – син на първите двама ищци и едноутробен брат на третия ищец, настъпила на 13.08.2019 г. в резултат на ПТП от 06.08.2019 г. с делинквент П.Д.А., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

На

06.08.2019 г. при движение по път на км в посока към с. Г. водачът на л. а. марка „М.“, модел „CLS 350 CDI“, с рег. № ******* П.Д.А. нарушил правилата за движение по пътищата, като без да се убеди, че с действията си няма да застраши останалите участници в движението, предприел изпреварване, което не могъл да завърши, и причинил ПТП, при което тежко пострадал намиращият се на предна дясна седалка в същия автомобил А. Б.А., ЕГН ********** – син на първите двама ищци и брат на третия ищец. Вследствие на причинените от инцидента травми, същият починал на 13.08.2019 г. Твърди се, че било образувано досъдебно производство № 949/2019 г. по описа на РПУ – П., пр. преписка № 2866/2019 г. по описа на РП – П.. Подробно се сочат разпоредбите от ЗДвП, които са били нарушени. Поддържа се, че родителите на починалия преживяват изключително тежко загубата му. Излагат се подробни съображения. Двамата братя били изключително привързани един към друг.

Сочи се, че към датата на ПТП делинквентът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, което обуславя и правния интерес от завеждане на настоящите искове. Молят за уважаване на исковете ведно със законната лихва, считано от 21.12.2019 г. – дата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя. Претендират разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез адв. Д. ***, е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете и като цяло всички твърдения на ищците с изключение на твърдението за налична застраховка ГОА на делинквента при ответника. Прави се възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат с оглед на това, че не е поставил обезопасителен колан, което ако беше направено, щеше да възпрепятства причиняването на травмите. Оспорват се близките отношения между баща (първият ищец) и син (пострадалият) с оглед на това, че не са живели заедно. Възразява се и срещу прекомерния размер на претенцията, сочи се, че за подобни казуси съдебната практика приема за справидлив размер сумата от 120 000 лева. Отделно от това се сочи, че братът на починалия не е легитимиран да претендира обезщетение, като се поддържа, че приетото в ТР от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/16 г. на ОСНГТК на ВКС има действие занапред, като процесното ПТП е настъпило преди приемане на ТР.

Ако се приеме, че е легитимиран, се излага, че липсва основание за присъждане на обезщетение поради липса на изключителност на случая – двамата не са родни братя, а едноутробни, излага подробни аргументи. Алтернативно се сочи приложение на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ. Моли за отхвърляне на исковете изцяло с присъждане на разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Оспорват се доводите на ответника. Сочи се, че с оглед направеното признание в отправеното предложение от застрахователя за изплащане на обезщетения от по 100 000 лева за първите двама ищци, следва да се приеме, че е направено извънсъдебно признание на исковете. Поддържа исковата молба.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Поддържа се становището, изложено в отговора на ИМ.

В хода по същество процесуалният представител на ответното дружество пледира за уважаване на исковете на първите двама ищци за сумата от по 120 000 лева, а искът на третия ищец - С.П. да бъде отхвърлен.

По допустимостта на производството:

С оглед задължителните указания на Пловдивския апелативен съд, настоящият състав на съда следва да приеме, че производството е допустимо, въпреки наличието на висящо наказателно производство пред съд.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на исковете – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което те не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

С определение от последно открито съдебно заседание на

17.12.2021 г. съдът е допуснал увеличение на исковете на основание чл. 214, ал.

1 in fine ГПК, като е внесена и дължимата държавна такса в указания от съда срок.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответника „ЗК Л.И.“ АД и П.Д.А. към датата на инцидента 06.08.2019 г. е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент от 06.08.2019 г. с подаване на молба на 20.09.2019 г., респ. ответникът е изразил готовност за изплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на по 100 000 лв. само за първите двама ищци.

От Препис-извлечение от акт за смърт от 14.08.2019 г. и Удостоверение за родствени връзки от 04.09.2019 г., издадени от Община П., се установява, че А. Б.А., с ЕГН **********, е починал на 13.08.2019 г., Б.А.А. е негов баща, М.В.П. е негова майка, а С.М.П. е негов едноутробен брат.

Видно от уведомления до Б.А. и М.П., ответникът им предлага обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от инцидента от 06.08.2019 г. в размер на по 100 000 лева.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят П.Д.А. дава показания, че е участвал в инцидента от 06.08.2019 г., като водач на л. а. М., в който на предна дясна седалка се е возил и пострадалият А. А.. На този ден били на сватба, след което са решили да отидат до ресторант „Н.“, за да си купят нещо сладко за ядене.

Твърди, че инцидентът станал около 23:30 часа. По механизма сочи, че движещият се пред тях в същата посока тир предприел аварийно спиране, като за да не се удари в него, преминал в насрещното движение, където имало два спрени автомобила, и за да не се удари и в тях, задействал спирачките и се върнал в неговата лента за движение, но въпреки това се ударил в задната лява част на тира. След като излязъл от колата, отишъл да помогне на А., откопчал колана му и го извадил навън.

По-късно дошла линейка. Поддържа, че преди удара се е движил с около 100-110 км/ч.

Свидетелят А.А.И. дава показания, че познава Б. и М. откакто се оженили, тъй като са съседи. Цялото семейство живеели заедно. С. сега учел в А..

Твърди, че преди около 7 - 8 години майката и бащата отишли в А., а децата - А. и С. останали при бабата и дядото, за да ходят на училище. Двамата братя били много близки, по-големият А. помагал на по-малкия. След смъртта на А. двамата родители се променили драстично - загубили са желание за живот, разболяли се, бащата с анемия, майката има операция на гърлото. С. също бил с високо кръвно.

Свидетелят Д. П. И. дава показания, че са били съученици с А.. Поддържа, че А. и С. са живели при баба си и дядо си понеже родителите им били по работа в А. от 7-8 години. И двете деца поддържали връзка с родителите си. А. се учел да подстригва и на това учел и С.. С. бил много тъжен след смъртта на брат си.

Свидетелят М.Й.Ф. дава показания, че познава семейството много добре. Описва отношенията между Б. и М. с децата им А. и С. като перфектни. Преди около 7-8 години Б. отишъл в А. да работи, а след това при него отишла и М.. Децата останали при баба си и дядо си, за да учат.

Родителите изпращали пари на бабата и дядото, за да се грижат за децата. Осем дни А. бил в болницата в кома, докато родителите спели там с надеждата да се оправи. Когато починал А., родителите станали изключително затворени. Когато са в България, всеки ден ходели на гробищата.

Свидетелят Р.Т.Р. дава показания, че познава Б., М., А. и С. от 25 години, съседи са. Отношенията между Б. и М. и А., както и между А. и С. били много добри. Не знае да са се карали помежду си или с някой друг. Не може да каже кога точно Б. и М. отишли в А. да работят. Бабата и дядото на А., както и Б. и М., всеки ден били на гробищата.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице Д.Т. по съдебнопсихологическата експертиза, прието от съда за компетентно и обосновано изготвено, неоспорено от страните, се установява, че ищците Б.А. и М.П. са преживели силна стресова реакция, довела до душевни страдания, в причинно-следствена връзка със загубата на сина им А. А.. Стресовата реакция е с висок интензитет, силен негативен емоционален заряд, налична и към момента, с данни за тревожна, депресивна и посттравматична симптоматика. При М.П. са налице данни за възможни панически атаки на фона на влошено здравословно състояние, както и свръхангажиращи мисли, които доминират в нейното съзнание - такива са мислите за предстоящата ѝ смърт, радостни чувства от срещата в отвъдното с починалия ѝ син, следвани от мисли за самоубийство. Обсебена е от силен страх да не загуби и малкия си син. Изпитва страх от автомобили особено ако малкият ѝ син пътува в автомобил - очаква лоши новини дори той да се забави за малко. Ищецът Б.А. изпитва тревожност, чувство на безпомощност, гневни чувства, съпътствани от наложен самоконтрол. Полага волеви усилия да бъде силен и да не се подава на мъката, тъй като семейството му разчита на него. При ищеца С. се разкрива напрежение, като преживяната травма говори за емоционален блокаж и затруднение при създаване на социална близост. Очертана е емоционална незрялост. Възможна е прекалена протективност от страна на родителите.

Експертът отбелязва, че С. свързва миналото с моменти, в които е играл футбол заедно с брат си. Споделил, че от него е получавал подкрепа и разбиране. Заявил желание да завърши училище с добър успех, за да се реализира като фризьор, като по този начин ще запази паметта на брат си и ще реализира неговата мечта - да се реализира професионално като фризьор.

По делото е приложено копие от досъдебно производство № 949/2019 г. по описа на РУ – П..

От изслушаното по делото заключение на вещите лица д-р Д.П. и инж. В.Ф. по назначените съдебноавтотехническа и медицинска експертизи, изготвено като комплексно, прието от съда за компетентно и обосновано изготвено, неоспорено от страните, се установява следното:

Относно механизма:

На 06.08.2019 г., около 23:10 ч., на път

ІІ-37 на км 118+700 в посока с. Г. - АМ Т., със скорост от 120 км/ч се движел л. а. марка „М.“, модел „CLS 350 CDI“, с рег. № *******, управляван от П.Д.А., на 18 г., със стаж като шофьор от 1 месец. На предна дясна седалка до него пътувал А. А.. Пътната обстановка и метеорологичните условия били: ясно време и суха пътна настилка. По същото време и в същата посока със скорост от около 60 км/ч се движел товарен автомобил „МАН“, с рег. № , управляван от водача Н. К. Когато товарният автомобил наближил участък с монтирани преброителни камери, водачът му намалил скоростта до 45-48 км/ч, възприемайки напред и плътно вляво спрели автомобили със запалени светлини и включени аварийни. В същото време движещият се с висока скорост л. а. М. не намалил скоростта си, като предприел изпреварване на товарния автомобил. След предприетото изпреварване и при наличие на автомобили в насрещната лента, лекият автомобил се върнал обратно в дясната лента зад т. а. „МАН“, като се блъска челно ексцентрично с предната си дясна част в задната лява част на товарния автомобил. Автоекспертът пояснява, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В този смисъл скоростта на л. а. М. от 120 км/ч се приема като несъобразена с конкретната пътно-климатична обстановка, тъй като не е имало обективна пречка габаритните светлини на товарния автомобил, както и светлоотразителните му табели в задната част да бъдат възприети от водача на лекия автомобил от разстояние от повече от 200 метра. Експертът излага, че технически правилно е при наличие на насрещни светлини, водачът на л. а. М. да намали скоростта си до 60 км/ч, да не пресича двойната непрекъсната линия на пътя (забраняваща изпреварването) и да поддържа безопасна дистанция зад товарния автомобил, докато не се убеди, че пътят пред него е свободен и е разрешено изпреварването. Причините, които са обусловили настъпването на ПТП са допуснатата от л. а. М. скорост по-висока от указаната с пътен знак В26 (не по-висока от 60 км/ч), предприетото изпреварване при указание с пътен знак В24 (забранено е изпреварването), както и ненаблюдаване на пътната ситуация. Установява се, че сблъсъкът в задната част на товарния автомобил е настъпил при скорост от порядъка на 70-80 км/ч и голяма кинетична енергия, при което са настъпили значителни повреди и деформации по предната дясна част л. а. М., които достигат до горния десен ръб на тавана на купето в близост до предната дясна колонка и от внедряването на задната лява част на товарния фургон. Предпазният колан, който е ползвал А. А. не е бил повреден и същият е изпълнил своето предназначение да задържи тялото към седалката, но въпреки това главата и крайниците са останали свободни, което в крайна сметка е довело и до тежката черепно-мозъчна и лицево-челюстна и гръдна травми, несъвместими с живота. Предвид механизма на удара, главата на пострадалия не е могла да бъде предпазена от въздушната въглавница, която е била разкъсана от дясната си страна в резултат на врязването в нея на деформирани, откъснали се метални части от лекия автомобил или от внедряването на задната лява част на товарния фургон.