Решение № 934 от 16.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. П., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220101005 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от И. А. Т. от гр. П. срещу "Хебър кооп" АД гр. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8000 лв., представляваща задължение за връщане на паричен заем, заедно със законната лихва от предявяването на иска. В исковата молба се твърди, че на 10.06.2021 г. ищецът дал в заем на ответното дружество сумата 8000 лв., като бил сключен писмен договор и в него било записано, че той представлява разписка за предаването на сумата. След изтичането на срока заемодателят поискал обяснение от представителя на дружеството И. Ш. защо тя не се връща и получил отговор, че дружеството има временни парични затруднения поради несвоевременни плащания към основния му контрагент, но те ще бъдат преодолени. Уверенията за разплащане обаче не се осъществили, а когато в края на 2022 г. Т. отново се свързал с Ш., за да иска връщане, но получил обяснение, че той вече не представлява дружеството, а новият му представляващ е Владимир Налбантов, като при проверка в Търговския регистър се оказало, че Налбантов е такъв от април 2022 г. При тази справка Т. установил също и че в годишния отчет на дружеството за 2021 г. има текуща загуба от 119 000 лв. и задължения в размер 558 000 лв., а на проведеното му общо събрание е имало предложение да се продаде част от сграда, в противен случай ще трябва да се преустанови дейността. Това мотивирало ищеца да предяви вземането си по съдебен ред. Предварително поискал обезпечение чрез възбрана, което било допуснато.

Искът е с правно основание чл. 240 от ЗЗД - за връщане на сума, дадена в заем за потребление.

1

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска, като заявява, че сумата не е получавана, а договорът е антидатиран - сключен е, след като И. Ш. е бил освободен като изпълнителен директор, но в него е посочена по-ранна дата. В периода, в който се твърди да е даден заемът, в счетоводните документи на дружеството не са осчетоводени такива задължения. Годишният финансов отчет за този период е подписан от Ш., който би следвало да знае за заема и да забележи, че той незаконосъобразно не е осчетоводен. Извършвана е и ревизия за периода, в която не е установено "и не е било заявено" да са теглени парични суми от трети лица. Ищецът освен това според ответника не е разполагал с такава сума, което да предостави.

По искане на ответника е конституиран като трето лице помагач на негова страна И. И. Ш..

Третото лице е подало отговор на исковата молба, с който признава основателността на иска и заявява, че като представляващ дружеството ответник е получил сумата 8000 лв. в брой от Т. и я е използвал за покупка на хранителни стоки в периода юни - септември 2021 г. За тези покупки са издадени фактури, които са осчетоводени в дружеството, но не е отчетено плащането по тях. Той обаче притежава документи за това, че е заплатил в брой цената и разполага с фискални бонове за това, които представя. Дружеството не могло да върне заетата сума поради това, че негови основни контрагенти Община Септември и Община П., не изпълнили задълженията си към него в периода на междуфирмена задлъжнялост и усложнена икономическа обстановка по време на ковид-пандемията.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

В писмена защита дружеството ответник, представлявано от адвокат, излага доводи за недоказаност на иска. Като основен недоказан факт сочи съставянето на договора по времето, когато И. Ш. все още е бил представител на дружеството. Сочи съдебна практика в насока, че тежестта на доказване на датата се носи от ищеца. Сочи, че положеният под договора печат на дружеството не е аргумент в полза на ищеца, тъй като е ноторен факт, че снабдяването с печат не изисква особена легитимация на поръчващия, а и от намиращите се у И. Ш. документи, представени по време на воденето на настоящото дело и на други аналогични дела, е видно, че той не е предал архивата на дружеството и тя все още се намира у него, което обяснява и присъствието на печата. Допълнително се излагат доводи, свързани с липсата на отразяване в счетоводството на дружеството на получения заем.

Фактическата обстановка е следната:

По делото е представен договор за паричен заем с посочена в него дата на сключването му 10.06.2021 г., съставен от И. Т. от една страна и И. Ш. като представител на "Хебър Кооп" АД - от друга, в който е отразено, че Т. отпуска на дружеството заем, подлежащ на връщане в срок до 12.07.2021 г., като заемът служи и като разписка за това, че сумата е получена от заемателя. Положен е печат на дружеството.

Към м. юни 2021 г. Ш. е бил изпълнителен директор на "Хебър Кооп" АД, но считано от април 2022 г., в ТР е вписано освобождаването му от тази длъжност.

От заключението на изслушаното вещо лице се установява, че такъв получен заем не е отразен в счетоводството на дружеството за 2021 г. или по-късен период.

2

Представени са от третото лице помагач - бившия изпълнителен директор Ш., набор фактури за покупки на хранителни стоки от търговски обекти като "Лидл" на името на дружеството, заедно с фискални бонове за заплащането им. Той твърди, че макар заемът да не е осчетоводен, с парите от него са заплатени тези стоки, фактурите са отразени в счетоводството на дружеството като неплатени, а стоките са използвани за дейността на дружеството. Поискана е от ответното дружество експертиза, която да установи дали фактурите са отразени, дали е отразено заплащането им и дали е отразено получаване и изписване от склада на купените по тях стоки. Такава експертиза обаче не е извършена поради невнасяне на разноски за нея.

Изслушана е съдебно-почеркова експертиза, която е дала заключение, че не може да се отговори на въпроса за точното или вероятното време на полагането на подписите и в частност подписа на И. Ш. върху договора за заем - дали това е станало през 2021 г., или през 2022-23 г., тъй като липсват съществени различия в почерка на Ш., настъпили за периода.

В определението, с което е насрочил делото, съдът е дал указания за разпределянето на тежестта на доказване, които не съответстват на по-голямата част от съдебната практика, цитирана и в решенията по другите дела, образувани по аналогични искове срещу "Хебър Кооп" АД в същия съд от физически лица, твърдящи, че са дали парични суми в заем на дружеството - в частност Решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр.д. № 4020/2017 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 32 от 18.06.2019 г. по т.д. № 1109/2018 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 888 от 27.10.2023 г. по т.д. № 2659/2022 г. на ВКС, I т.о. Преобладаващо практиката приема, че не страната, която твърди антидатиране, а страната, която се ползва от документа и в частност от посочената в него дата, носи тежестта да я установи при спор. Дори обаче да се приеме обратното разпределение на доказателствената тежест, по делото са налице данни, които позволяват да се заключи, че договорът не е съставен на посочената в него дата през юни 2021 г. - ако заемът беше получен наистина по времето, което се сочи в него, той би бил отразен в счетоводството на дружеството (водено поначало редовно и без пропуски и проверявано от външни одитори), както биха били отразени и плащанията, направени с този заем, и постъпването в склада на стоките, които се твърди да са закупени. Такива данни липсват, ето защо съдът приема, че договорът е съставен, след като И. Ш. е престанал да представлява акционерното дружество, а сумата не е постъпила в касата му и не е изразходвана в полза на дружеството.

Обстоятелството, че в договора за заем е положен печатът на „Хебър Кооп“ АД не доказва, че договорите са били сключени по време, когато Ш. е бил изпълнителен директор, тъй като очевидно и след освобождаването му от тази длъжност у него са останали множество документи, свързани с дейността на дружеството, например - фактури, издадени през 2020 г. и 2021 г., когато той все още е бил представляващ дружеството.

При това положение , следва да се приеме, че тези договори са били сключени без представителна власт и с оглед изричното противопоставяне на ответника още с отговора на 3 исковата молба, при липса на данни за по-ранно узнаване за договора, на основание чл. 301 от ТЗ следва да се приеме, че договорите не обвързват надлежно ответното дружество. С оглед на гореизложените съображения, предявеният иск за връщане на заетите суми по договорите следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а на ответника да се присъдят поисканите и направени от него разноски.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Т., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р., № **, вх. *, ап. ** против „Хебър Кооп“ АД, ЕИК 130150569, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„Шипка“ № 2, представлявано от изпълнителния директор В. С. Н., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4090,34 евро (8000 лв.), представляваща невърната заемна сума по договор за паричен заем от 10.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И. А. Т., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р., № **, вх. *, ап. ** да заплати на „Хебър Кооп“ АД, ЕИК 130150569, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Шипка“ № 2, представлявано от изпълнителния директор В. С. Н., разноски за адвокатско възнаграждение в размер 700 евро и разноски за възнаграждения на вещи лица в размер 332,34 евро.

Решението е постановено при участието на И. И. Ш., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д. Г. № ***, ет. *, ап. **, в качеството на трето лице помагач на ответника „Хебър Кооп“ АД.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4