Определение № 14 от 24.01.2020, Районен съд - Карлово

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№………… гр.К., 24.01.2020г.

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти наказателен състав в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЮРАЙ МУРАДОВ

Разгледа докладваното от съдията ЧНД № 43/20г. по описа на КРС - III - ти н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от адв. А.Б. *** в качеството му на повереник на Е.Д.Т. с ЕГН ********** ***, против Постановление на РП гр.К. от 02.01.2020 г. с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производството по досъдебно производство №***/****г., по описа на РУ на МВР гр.К..

Досъдебното производство е образувано на 22.07.2019г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

По делото няма лице привлечено в качеството на обвиняем.

Недоволен от постановения прокурорски акт, жалбоподателя, чрез процесуалният си представител иска отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на РП – К. за продължаване на процесуално-следствените действия и изпълнение на закона. Аргументи излага в жалбата си.

Съдът, като провери на основание чл.243, ал.5 от НПК атакуваното постановление, намери следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата срещу постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство е подадена от лице, които притежава необходимата активна процесуална легитимация и спада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК.

Постановлението е надлежно връчено на пострадалия на 08.01.2020г., което е видно от известието за доставяне на куриерската служба. Жалбата е депозирана в РП К., чрез писмо изпратено на 14.01.2020г., видно от пощенското клеймо. Т.е. тя е подадена в законоустановения седмодневен срок и е процесуално допустима.

II. По обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В жалбата се сочи, че постановлението на РП-К. е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не била разкрита обективната истина по делото, не е изведен правилен правен извод и не са били извършени всички процесуално-следствени действия, като се излагат кратки съображения.

Освен това се твърди, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непредявяване на материалите по ДП на процесуалният представител на пострадалия, т.е. на адв.Б..

Относно това възражение следва да се посочи, че то е неоснователно, тъй като видно от материалите по делото – л.106, л.107, л.112 до л.115 е направен опит адв. Б. да бъде призован за предявяване, но не е бил открит на известния му адрес. Въпреки това, видно от протокол приложен на л.108, разследващият полицай се е свързал по телефона с адв.Б. и надлежно го уведомил и призовал за предявяване при което той отказал да се запознае с материалите. Т.е. твърдяното нарушение не е допуснато.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които допринасят за правилното изясняване на релевантните факти. Разпитани са множество свидетели.

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. КРС намира, че приетата за установена от прокурора фактическа обстановка по безспорен начин се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което намира за ненужно да я преповтаря.

За да прекрати наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, прокурора от РП К. е приел в резюме, че :

На 04.06.2019г. около 14;30 часа пострадалият Е.Т. и свидетелите М. Д., Р.С.и К.К.тръгнали от с.И. в посока с.Г.М., обл. П.. Горепосочените свидетели пътували с лек автомобил „Р.“, модел „Е.“ с рег. №******** управляван от св. М. Д.. Пострадалият Е.Т. пътувал на предната седалка до водача на автомобила. Пътят им преминавал през с.А., като на изхода на селото, пострадалият Т. помолил водача Д. да спре, за да си купи цигари от магазин, който се намирал на изхода на с.А.на северния тротоар, т.е. от другата страна на посоката им на движение. Св.Д. спрял в южната лента за движение в посока към гр.С., плътно до южния тротоар, зад друг лек автомобил като пуснал аварийни светлини. Мястото на което спрял Д. бил прав участък от пътя -главната улица на с.А.– улица “П.“, като разделителната линия между двете платна за движение била непрекъсната. Св.Д. спрял на разстояние около два метра зад спрелия пред него автомобил. Веднага след като св.Д. спрял, пострадалият Т. слязъл от автомобила през предната дясна врата, заобиколил го отпред и без да се огледа тръгнал да пресича платното за движение, тъй като както вече беше посочено магазина за цигари бил разположен от другата страна на пътя. Пострадалия Т. тръгнал да пресича в посока от юг на север движейки се с нормален ход, но без да се огледа за преминаващи автомобили. В този момент по улица “П.“ в посока от запад на изток /посока гр.С./ с 30 км/ч. се движел лек автомобил „Р. К.“ с рег. №** **** **управляван от св.И.Х.. Когато лекият автомобил управляван от св.Х. бил на около 15 метра от спрелия автомобил на св.Д., св.Т. навлязъл в пътното платно и започнал да пресича пред спрелия автомобил на Д.. След като преминал пред спрелия автомобил, пострадалия Т. попаднал непосредствено до приближаващия се автомобил на св.Х. и се ударил в него. Ударът между преминаващия автомобил и пешеходеца бил страничен. Св.Т. се ударил в предния десен калник на автомобила и лявата долна и горна част на предното обзорно стъкло, както и в дясното огледало за обратно виждане, в резултат на което предното обзорно стъкло се спукало, а св.Т. паднал по гръб върху платното за движение. Св.К.К.и св.Р.С.веднага излезли от спрения автомобил за да помогнат на пострадалия Т.. Св.И.Х. спрял на платното за движение в южната лента на около два метра от мястото на удара в близост до разделителната линия на платното за движение. Св.К. и св. С. помогнали на св.Т. да се качи в автомобила на св.Д. и тръгнали към болницата в гр.К.. По пътя св.Т. казал на другите свидетели, че е добре и няма нужда да го карат към болницата, но те настояли. Т. бил прегледан в спешния център за медицинска помощ в гр.К.. Същият не пожелал да бъде транспортиран за преглед в гр.П. от екип на спешна помощ. През това време бил подаден сигнал на тел.112 относно настъпилото ПТП. Св.Л.Г.и полицай А.М.- служители на РУ на МВР гр.К. били изпратени по сигнала. Първоначално те посетили спешния медицински център, защото имали данни, че пострадалия бил откаран там за преглед. На място установили пострадалия Т.. При него останал полицай М., а св.Л.Г.се насочил към местопроизшествието. Пристигайки на място на ул.“П.“ срещу №1 в с.А., св. Г. установил лек автомобил „Р. К.“ с рег. №** **** **, който бил спрял на средата на южната лента за движение. Установил горепосочените следи от удар по автомобила. Асфалтовата покривка на пътя била суха и имало нормална видимост. След като пострадалия Т. направил отказ да бъде прегледан, същият заедно със св.Х. били откарани в РУ на МВР гр.К.. На място в присъствието на св.Т., св.Х. бил тестван за употреба на алкохол.

Пробата била отрицателна. След това пострадалия Т. заявил, че щял да посети със свои близки болница в гр.П., за да му бъде извършен преглед.

При извършения последващ медицински преглед на пострадалия Т. било установено, че в резултат на удара му е причинено счупване на лявата ключица и охлузвания по долния десен крайник.

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно -медицинска експертиза /л.43-50/, от която се установило, че действително е налице счупване на лявата ключица на св.Т., което му е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, което по смисъла на чл.129 от НК представлява средна телесна повреда.

В хода на досъдебното производство била изготвена автотехническа експертиза /л.55-79/. От заключението на същата се установява, че св.И.Х. управлявайки лек автомобил „Р. К.“ се движил с технически съобразена скорост в конкретната пътно-климатична обстановка /30 км.ч./, когато пешеходеца Е.Т. внезапно навлязъл в платното му за движение. При така създалата се ситуация, св.И.Х. не е имал техническа възможност да предотврати съприкосновението с пострадалия Т. и удара е бил неизбежен. Причината за настъпването на ПТП-то от техническа гледна точка била навлизането на пешеходеца Е.Т. на платното за движение на ул.“П.“, с.А.по начин, в момент и на място, когато това не е било безопасно, т .е. без да се съобрази с приближаващия автомобил.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че не са налице обективните и субективните съставни елементи на престъплението по чл.343, ал. 1, буква ,,Б‘‘, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, доколкото пострадалото лице Е.Т. - претъпял средна телесна повреда, но от заключението на изготвената авто-техническа експертиза се установява, че същата /телесната повреда/ се намира в причинна връзка от неговото собствено поведение.

Настоящият съдебен състав намира фактическите и правни изводи на прокурора за правилни, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

По делото са извършени достатъчно процесуално-следствени действия въз основа на които би могло да се достигне до извод за липсата на извършено престъпление от общ характер, като в тази насока са показанията на разпитаните свидетели – И.Х., М. Д., Р. С., К.К.и Л. Г.. Изготвени и приобщени по надлежния ред са съдебно медицинска и автотехническа експертизи, събрани са писмени доказателства.

За да е осъществен съставът на престъпление по чл.343, ал.1, буква ,,Б‘‘, във вр. с чл. 342, ал. 1 от