Акт от 28.06.2017, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 28.06.2017 г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 150 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановени със съдебно решение мерки относно упражняване на родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка спрямо малолетни деца.

В исковата молба се твърди, че след постановяване на решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 1194 от 2015 г. по описа на РдРС, с което упражняването на родителските права върху децата Е.Л.А. и Г.Л.А. било предоставено на техния баща, той не полагал каквито и да било грижи за тях, за да изпълнява реално поверените му родителски права.

Наред с това, парите, които ищцата плащала за издръжката на децата, отивали за него, той ги прахосвал, а не ги използвал за задоволяване на потребностите на децата. Децата през по-голямата част от времето били при своята майка, която полагала в действителност грижи за тях. Те се страхували от своя баща, не искали да живеят при него и ако продължат да живеят при него, щели бъдат застрашени техните права и законни интереси, тяхното физическо, интелектуално, морално и емоционално развитие.

Бащата се виждал с децата си единствено през почивните дни, като по никакъв начин не поемал отговорност за тяхното развитие, отглеждане и съзряване.

Наред с това, всички вещи, необходими за задоволяване на материалните потребности на децата, се осигурявали от тяхната майка, тя им купувала дрехи, училищни пособия и всичко, необходимо за живота им. Благодарение на нейните усилия децата продължавали все още да посещават училище.

В същото време, бащата към настоящия момент бил безработен, което показвало, че той има негативно отношение към труда и не можел да бъде добрия пример, от който децата се нуждаели, за да се развиват като пълноценни личности.

От съда се иска постановяване на решение, с което да се предоставят за упражняване родителските права спрямо малолетните деца Е.Л.А. и Г.Л.А. на майката, като се определи местоживеене на децата при майката в гр. Радомир, ЖК „Г.“, бл. ., ап. .. и се осъди ответната страна да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на малолетните деца, издръжка в размер на по 120 лева месечно за всяко дете, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване. Ищцата моли на ответника да бъде определен режим на лични контакти с децата – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч. в съботния ден до 20.00 ч. в неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с отпуската на майката, пет дни през коледната ваканция и пет дни през пролетната ваканция, които дни съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, посочвайки, че мерките за упражняване на родителските права и местоживеенето на децата били определени с влязло в сила решение на РдРС и не били налице съществени промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК. Посочва, че предявяването на иска било опит за преразглеждане на тези въпроси и пререшаването им, но и част от защитната теза на ищцата, тъй като до момента тя не била изплатила нито една от дължимите от нея издръжки – общо тридесет на брой за двете деца, като за това била депозирана жалба в Районна прокуратура - Радомир и образувано досъдебно производство.

Наред с това, изложените в отговора твърдения не отговаряли на действителността, тъй като ответникът посочва, че обича децата си и желае да продължи да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Те се отглеждали и възпитавали в подходяща семейна среда, чувствали се сигурни и обичани. Осигурени били грижи, както за физическото им развитие и здраве, така и за развитието им като пълноценни личности. Ответникът живеел с децата в двуетажна фамилна къща на родителите му, като разполагали с целия втори етаж, децата имали самостоятелна детска стая и в грижите за тях помагала майка му Р.В. и баща му М.М., на които ответникът разчитал и за основната част от средствата, необходими за задоволяване на нуждите им. В грижата за децата разчитал и на съответното социално подпомагане от страна на държавата. Ответникът бил регистриран в ДБТ - Радомир като търсещ работа, при възможност работел в строителството, където ангажиментите му не били постоянни, но успявал и осигурявал за децата необходимите средства. Наред с това посочва, че въпреки неизпълнението от страна на ищцата на задължението ù за плащане на издръжка, никога не е спирал децата да посещават майка си, дори и по време, различно от определения със съдебното решение режим на лични отношения.

Не отговаряло на истината твърдението, че децата живеели при ответницата, че тя се грижела за тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. Счита, че тя няма необходимия за това родителски капацитет, не можела да им осигури и подходяща за тях семейна среда.

Ищцата живеела на съпружески начала с по-възрастен от нея с повече от 20 г. мъж, което било крайно неприемливо за психическото и емоционално развитие на дъщерите му. Наред с това, ищцата и до момента не била изпълнила задълженията си по ЗГР и ЗБЛД и не била сменила постоянния си адрес след развода, нито направила необходимите постъпки за промяна на фамилното си име от А. на Г., което било показателно за родителския ù капацитет, възможността за осигуряване на стабилитет, семейна среда на децата и отговорността при упражняването на родителски права и задължения.

От съда се иска отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения иск.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата С.С.А. и ответникът Л.М.А. са бивши съпрузи. От брака им страните имат родени две малолетни деца Е.Л.А., родена на *** г. и Г.Л.А., родена на *** г. Гражданският брак на страните е прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения с решение № 61 от 28.04.2016 г., постановено по гр. д. № 1194/2015 г. по описа на РдРС. Със същото решение съдът е предоставил упражняването на родителските права върху двете малолетни деца на бащата Л.А. и е определил тяхното местоживеене на адреса на бащата, определил е режим на лични отношения между двете деца и майката и е осъдил последната да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева за всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. С решението съдът се е произнесъл и по въпросите, свързани с ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата.

От изискания в производството по делото социален доклад и допълнителен такъв, представен от ДСП – Радомир, се установява, че след раздялата на родителите си двете деца многократно са променяли местоживеенето си, като към настоящия момент живеят при майката, която е задоволила в пълна степен потребностите им от храна, достъп до образование, здравеопазване и облекло, като децата са обградени с обич, внимание и грижа. Посочва се също, че жилищните условия и при двамата родители са добри, както и че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и могат да осигурят добри условия за развитието на децата си, както и сигурна и безопасна среда за живеене и възпитание на Е. и Г.. От докладите става ясно, че майката работи по трудово правоотношение и декларира месечен доход в размер на 600 лева, докато бащата е безработен, но сезонно полага труд в областта на строителството. Двете деца посещават редовно училище.

В заключение се посочва, че децата са емоционално привързани към майката и споделят, че се чувстват по-добре при нея, като с оглед запазване на емоционалната стабилност и бъдещото психо-емоционално израстване на двете момичета е в техен интерес упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, като бъде определен режим на лични отношения между бащата и двете му дъщери.

Становището на социалния работник е, че в интерес на децата Е. и Г. е да бъдат променени постановените по-рано мерки и упражняването на родителските права да бъде предоставено на тяхната майка. Социалният работник посочва, че грижите, които майката полага за двете си дъщери са добри, като същата е била на последната родителска среща на децата, което се отчита като знак за добър родителски капацитет.

От приложените по делото два броя удостоверения, издадени от ОУ „Хр. Смирненски“, гр. Радомир, се установява, че двете деца през учебната 2016/2017 г. са редовни ученички в четвърти клас и посещават редовно учебните занятия.

По делото е приложена и служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, от която става ясно, че бащата през дълги периоди от време, включително и към настоящия момент е безработен.

От приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Перник въз основа на акт за раждане № 0122/15.03.2017 г., се установява, че ответникът Л.А. има и друго дете, родено на *** г. от съвместното му съжителство с А. И. Г..

По делото е приложена и жалба до РП - Радомир, подадена от ответника Л.А. срещу ищцата С. Г. във връзка с незаплатени от последната месечни издръжки на двете малолетни деца.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Р.А. С., Р. Г. М., Г.Ю. Г. и М. А. М., последният от които е баща на ответника Л.А..

От показанията на свидетелката Р. С. се установява, че познава добре децата и майка им, като според свидетелката децата са възпитани и не са имали проблеми с други деца в квартала, в който живеят.

В показанията си пред съда свидетелката Р. М. посочва, че децата са постоянно при майка си и при нея се чувстват щастливи, като Е. и Г. били споделили на детето на свидетелката, че баща им ги тормози, гони ги и ги праща при майка им и затова те не искали да живеят при него. Свидетелката заявява, че е виждала майката да дава пари на децата си.

Пред съда свидетелят Г.Г. потвърждава заявеното от свидетелката

М., че децата живеят при майка си, както и че е виждал майката да им дава пари, за да си купуват лакомства. Заявява, че ищцата към настоящия момент не съжителства с друг мъж.

От показанията на свидетеля М. М. се установява, че децата понастоящем живеят при майката.

Посочва, че бащата се грижи добре за децата, но откакто те живеят при майката, започнали да го обиждат. Посочва, че е видял снимка, на която се виждало как пушат цигари, както и че в тяхното домакинство само той е пушач.

При изслушването по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет двете деца заявяват пред съда, че в момента живеят при майка им, където се чувстват по-добре. И двете деца заявяват, че майка им се отнася добре с тях, за разлика от баща им, който ги гонел и се държал лошо. Малолетната Г. заявява, че се е случвало често баща им да ги бие, като веднъж на вечеря им заявил, че първо трябва да се нахранят другите му деца, а след това те ще ядат каквото е останало. Малолетната Е. посочва, че в определен период от време баща им всяка вечер ги е водил при майка им, за да прекарат нощта при нея. И двете момичета посочват, че майка им им дава пари за училище и за да си купуват лакомства, като наред с това заявяват, че в къщата на баща им вече нямат самостоятелна детска стая, тъй като в момента там е настанено най-малкото дете на ответника.

От личното изслушване на майката се установява, че същата иска да упражнява родителските права върху децата, като посочва, че ответникът има още две деца и не може да полага грижи за всичките четири деца. Посочва, че бащата не търси децата и не им дава пари за училище.