Решение № 441 от 13.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000583 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 283 от 28.06.2023г., постановено по т.д. № 635 по описа за 2022г. на Окръжен съд Пловдив, с което са уважени изцяло предявените от М. «М.К.» ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., бул. В. № * против Н., БУЛСТАТ *** представлявана от Д. на Р. П. Й. К. с адрес гр. С., ул. К. № 1 искове за заплащане на сумата от 140 657.48 лв., представляваща неразплатена част на извършена услуга болнична помощ по сключен договор между страните № *** от 23.05.2018г. от които главница 109 013,34 лв. и мораторна лихва от денят на забавата до 10.11.2022 година в общ размер от 31 644,14 лева, които суми се формират както следва:

Главница в размер на 13 456 лева по Дебитно известие № 2214/20.03.2019 г. към Фактура № **********/12.03.2019 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2020 г. до 10.11.2022 г. в размер на 3 905,98 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 11.11.2022г. до окончателното й изплащане;

Главница в размер на 19 226 лева по Дебитно известие № 2217/15.04.2019 г. към Фактура № ***/08.04.2019 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за 1 периода 01.01.2020 г. до 10.11.2022 г. в размер на 5 580,87 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 11.11.2022г. до окончателното й изплащане;

Главница в размер на 28 964 лева по Дебитно известие № 2222/14.05.2019 г. към Фактура № ***/10.05.2019 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2020г. до 10.11.2022 г. в размер на 8 407,61 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 11.11.2022г. до окончателното й изплащане;

Главница в размер на 45 834 лева по Дебитно известие № 2223/12.06.2019 г. към Фактура № ***/10.06.2019 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2020г. до 10.11.2022 г. в размер на 13 304,59 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 11.11.2022г. до окончателното й изплащане.

Главница в размер на 1 533,34 лева по Дебитно известие № 2224/12.06.2019 г. към Фактура № ***/10.06.2019г. за вложени медицински изделия, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2020 г. до 10.11.2022 г. в размер на 445,09 лв., заедно със законната върху неплатената главница, считано от 11.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

Решението е обжалвано от Н., представлявана от вр.и.д. управител д-р Й.П., чрез Р. П. и пълномощника си гл. юрк. В. Л. с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост, постановено при едностранчиво кредитиране на доводи и твърдения на ищеца, а искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено и предявените исковете отхвърлени.

Ответникът – М. «М.К.» ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., бул. В. № *, представляван от управителя Н.С. счита жалбата за неоснователна, а оспорения съдебен акт като правилен настоява да бъде потвърден. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното производство, настоящата инстанция намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск н а М. «М.К.» ЕООД, ЕИК *** представляван от управителя Н.С. против Н.-С. с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО, основан на следните твърдения: между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № *** от 23.05.18г. със срок на действие на НРД за МД за 2018г. и допълнително споразумение № 23 от 20.02.2019г. към него, 2 сключено на основание чл. 59, ал.3, изр. второ от ЗЗО и в съответствие с договор № РД – НС-01-1-2 от 27.12.2018г. за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2018г. в съответствие с НБН. за 2019г., по който ищецът е поел задължение да оказва болнична помощ на задължително здравно осигурени лица по клинични пътеки, подробно посочени в спецификациите срещу насрещното задължение на ответникът да заплаща извършената и отчетена от лечебното заведение болнична медицинска помощ до 30-то число на месеца, следващ отчетния, съответно вложените медицински изделия до 30 –то число на втория месец, следващ отчетния.

Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана през м.02.2019г., м.03.2019г., м.04.2019г. и м.05.2019г., за което са издадени съответните дебитни изветия към фактури на обща стойност 109 013.34 лв..

Сочи, че при извършените проверки от Р. на дейностите за месеците февруари, март, април и май 2019г. по клинични пътеки, не били констатирани нарушения. Въпреки това ищецът сочи, че ответникът отказал плащане на сумата, поради което и като счита, че за ответника е възникнало задължение да заплати тези възложени му, извършени и отчетени дейности през м.02.2019г., м.03.2019г., м.04.2019г. и м.05.2019г. на обща стойност 109 013.34 лв., ведно със съответното обезщетение за забава плащането им в размер на законната лихва, настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 109 013.34 лв. за извършена болнична помощи вложени медицински изделия по клинични пътеки през месеците февруари, март, април и май 2019г., за които са издадени фактура № **********/12.03.19г., № ***/08.04.19г., № ***/10.05.19г., № ***/10.06.19г. и № ***/10.06.19г. по договор № *** от 23.05.18г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 01.01.2020г. до 10.11.2022г. в обща размер на 31 644.14 лв.. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Н., представлявана от управителя проф. д-р П.С. е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа, че исковете са неоснователни и необосновани. Не оспорва сключването на договор № *** от 23.05.18г., но твърди, че в конкретният случай ищеца търси заплащане на дейност, извън уговорената, а именно надлимитна, което заплащане не му се дължи по право. Позовава се на чл. 357, ал.12 от НРД за МД 2018г., с която е 3 отречена възможността на изпълнителите на болнична медицинска помощ да предявяват за закупуване от Н. дейности и изделия, отхвърлени, поради надвишаване стойностите за съответния месец в Приложение № 2, към договора, като оспорва твърденията на ищеца за нищожност на тази клауза, поради противоречието им със закона. Поддържа, че законно определеният размер на финансовите средства, предназначен за заплащане на извършените дейности е регламентиран в приложение № 2. Представен е анализ на действащата и относима към спора нормативна уредба, като изводът от нея, според ответника е, че стойностите на разходите, определени за заплащане на извършените медицински дейности, гарантирали заплащане на медицинската помощ, която се реализирала чрез механизма на договаряне в НРД, в рамките на бюджета на Н. и индивидуалните договори с изпълнителите.

В срока за допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва възраженията на ответника и подържа наведеното от него възражение за нищожност на клаузата, определяща лимит на заплащаните от Н. дейности в сключените идвидуални договори с изпълнителите на медицинска помощ, като счита, че същите са в явно противоречие със закона – чл.5, т.9 и т.10 ЗЗО, чл. 4 ЗЗО, чл. 2 ЗЗ и чл.52 от Конституцията.

В срока за допълнителен отговор е постъпил такъв от ответника, с който се подържат наведените вече възражения.

Няма спор, а това се установява и от приложения договор № *** от 23.05.2018г., че ищеца, в качеството му на изпълнител се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2, ал.1 от ЗБ на Н. за 2018г. за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 ЗЗ и на лицата по § 9, ал.1 от ЗБН. за 2018г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 9 чл.1 на Наредба № 3 от 2018г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантира от бюджета на Н. /обн. ДВ, бр. 29 от 30.03.2018г. и посочен съответно в приложение № 17а /Клинични пътеки/ на НРД за МД за 2018г. срещу насрещното задължение на възложителя „Н.“ да заплаща извършените дейности, съгласно уговореното в чл.1, ал.2 от договора. С Допълнително споразумение № 23 от 20.02.2019г. към договора от 23.05.2018г. е изменен чл.1, ал.1 от договора и изпълнителя се е задължил да оказва коментираната помощ и за 2019г..

С допълнително споразумение № 29 от 03.04.2019г. към договор № *** от 23.05.2018г. е променено и прието Приложение № 2, съгласно таблица, в която са отразени разпределената стойност за дейност м.02.2019г. в рамките на общата месечна стойност на дейностите за БМП, които стойности са коригирани със следващи три Допълнителни споразумения, като конкретните стойности са посочени в създадените към всяко от допълнителните споразумения Приложение № 2.

Няма спор, че в процесния период - м.02.2019г. – м.05.2019г. ищецът е предоставил на здравноосигурени лица медицинска помощ по клиничните пътеки, включени в основания пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н..

4

За плащане на извършената дейност за посочения период ищецът е издал съответните фактури, които до размер от общо 109 013.34 лв., представляваща стойността на оказаната болнична помощ и медицински изделия не получил плащане, поради което и предявява иск за заплащане на тази сума на основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл.59 ЗЗО, както и обезщетение за забава плащането на същата на основание чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Основното възражение, направено от ответника в отговора на исковата молба е, че претендираната сума е недължима, тъй като макар и извършена от изпълнителя, тази дейност не отговаря на определената стойност в Приложение № 2, поради което и не се дължи плащане от Н.. Ответникът се позовава на чл. 357, ал.12 от НРД за МД 2018г., възпроизведена като редакция и в сключения между страните договор от 23.05.2018г. и конкретно в чл. 38, ал.7 от същия, съгласно която изпълнителят не може да предявява за закупуване от възложителя дейности и медицински изделия, отхвърлени от заплащане, поради надвишаване на стойностите за съответния месец в Приложение № 2 към договор. В тази връзка ищеца е оспорил клаузите, въвеждащи лимити, като се е позовал на тяхната нищожност, поради противоречието им със закона – чл. 5, т.9 и т.10 от ЗЗО, чл.4 ЗЗО, чл. 2 ЗЗ и чл. 52 от Конституцията.

За отговор на повдигнатия спор и конкретно основателно ли е възражението на ответника и освобождава ли го от отговорност за изпълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 52 от Конституцията на Република България, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, както и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

Законът, който урежда отношенията във връзка със здравното осигуряване в държавата е Законът за здравното осигуряване при отчитане правилата, на който закон следва да се уреждат и отношенията межда страните по настоящия спор.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗО здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.