Решение № 188 от 17.11.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Балчик, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. С.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20253210100397 по описа за 2025 година

Депозирана е искова молба от Х. Н. К. с ЕГН********** от **** чрез адв. К. от АК-Добрич, против ****, представлявана от Н. Д. А.-Кмет, със седалище и адрес на управление ****, с пр. осн. чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл. 84 от ЗЗД и цена на иска 5332,09 лева, от които 5000,00лева обезщетение за причинени неимуществени вреди и 332,09 имуществени вреди-направени разноски по проведено медицинско лечение.

Съдът като взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Ищеца твърди, че на **** около ****. е вървяла по маршрут от **** след това покрай църква **** в посока супермаркет **** като преди това се е уговорила с нейна приятелка - г-жа В. Д. П. да отидат заедно да пазаруват.

В района на читалище **** което се намира в непосредствена близост до посочения супермаркет ищца се е движила по **** а срещу нея е забелязала, че се придвижва г-жа М. Д. с която се познават визуално и знае за нея, че е работила преди време в ****

Ищцата възприела, че след г-жа М. Д. вървят две безстопанствени кучета, жълто и черно на цвят с поставени маркери на ушите на всяко от тях.

При разминаването между двете едното куче- жълто на цвят е продължило да върви след г-жа Д. а другото се доближило до К. при което тя е спряла и в този момент не провокирано от никого и неочаквано черното куче я е захапало за левия крак. В този момент К. е усетила силно и болезнено усещане в левия крак и много силна болка в областта на задколенна ямка. Веднага след това кучето е отпуснало своята захапка и е избягало.

Ищцата изпаднала в неописуема паника, същевременно преживяла стрес и изпитала страх от нападението на кучето, но успяла да се обади на своята 1 приятелка В. Д. П., за да и предостави кърпички с цел почистване на раната.

След пристигането на В. Д., двете повдигнали крачола на панталона и установили голяма разкъсна рана в следствие на ухапването по крака на К..

Веднага след това в **** ищцата позвънила на сина си Н. С. Н., за да го помоли за помощ. В 10:52ч. двамата й сина -Н. и С. пристигали на мястото където оказали първа помощ на майка си използвайки медицинските консумативи, с които била оборудвана аптечката на автомобила, който Н. Н. управлявал.

След това К., била откарана в спешния център в ****, където раната е била обработена.

От там била насочена към хирург за извършване на хирургическа операция в следствие, на което раната била обработена, направени са шевове и е поставен дрен.

За случая още същия ден ищцата подала сигнал по телефона за случая в ****

След оказаната й квалифицирана медицинска помощ, на **** посетила съдебен лекар в **** където е била освидетелствана.

На **** ищцата посетила отново хирург за контролен преглед и е било продължени лечението с антибиотици.

На **** посетила и кабинет на клиничен психолог и психотерапевт Б. Г. за психологическа консултация и терапия предвид тревожното съС.ие в което е изпаднала след инцидента,който дал заключение, че преживяното е изиграло роля на масивна психотравма, довело до влошаване на психичното съС.ие, което е в рамките на отключилата се остра стресова реакция, което представлява преходно разстройство със значителна тежест и е отговор на преживяния психичен стрес на непреодолимо травмиращо преживяванезначима житейска промяна и сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на доверителката ми.

На **** ищцата подала сигнал рег. **** до **** относно случилото се.

Получен бил отговор с рег. ****-**** в който кмета на **** признава, че след извършена проверка от служители на общинска администрация- **** са установили, че въпросното куче нападнало ищцата и други 2 кучета обитаващи района на супермаркет „**** и автогарата са с марки на ушите, което показвало, че са преминали през приюта в **** и екип по залавяне на безстопанствени кучета е предупреден за залавянето на агресивното куче.

Сочи се, че **** има действащ договор със сдружение с нестопанска дейност „Обич за обич“- **** в който център се кастрират, обезпаразитяват, ваксинира и чипират всички заловени безстопанствени кучета и отчетността по предаване и приемане на съответните кучета се води от общинското предприятие **** които също са уведомени за агресивното куче.

Твърди,че физически повече от месец след инцидента в следствие ухапването е изпитвала болки при всяко движение, което прави при обикновено ходене, при всеки опит да седне или да стане. Не е могла да се движи нормално, защото болките на ухапаното място при движение не и 2 позволявали това. Случилото се е наложило с месеци инстинктивно да щади левия си крак повече и при движение е натоварвала дясното си коляно, с което предвид установеното съпътстващо заболяване гонартроза е влошило съС.ието както на ухапания ляв, така и на десния крак.

Понастоящем при по-продължително движение, както и при натиск продължавала да изпитва болка в областта на ухапаното място.

Емоционално е станала напрегната, затворена, тревожна и за същия период не спяла добре и сънувала кошмари.

От датата на инцидента и към момента ищцата се страхува от кучета, въпреки че преди нападението е имала положително отношение към тях. Още повече я е страх от свободно движещо се на улицата куче, което я кара да иска да се движи с придружител и затруднява извършването на ежедневните и дейности..

Описаните физически болки и страдания ищцата, счита, че следва да бъдат оценени на сумата 5000,00 лв., като причината за този инцидент е по вина на ****, която в изпълнение на Закона за защита на животните е длъжна да улавя безстопанствените кучета и да ги отглежда в приюти. Следователно отговорността на общината следва от възложените със закон задължения /Закона за защита на животните гл. „Безстопанствени животни" по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори ,чрез кмета като изпълнителен орган на общината ,която дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции.

Твърди,че е налице причиняване на неимуществени вреди , изразяващи се в претърпени болки и страдания заради настъпилата в резултат на нападението на безстопанственото и свободно движещо се куче разкъсноконтузна рана по задна повърхност на ляво коляно в долния край на задколенна ямка, както и в изживени негативни емоции от преживяната уплаха от нападението на животното.

Налице била и причинно-следствена връзка между неизпълнението на надзорните задължения на ответника произтичащи от чл.50, т.2 във вр. чл.49, чл.41,ал.1-3, чл.47,ал. 3 от ЗЗД и причинените й вреди, защото ако то бе изпълнено, то последната е нямало да претърпи такива от ухапване на безстопанствено куче.

Това породило правният интерес на ищцата да предяви претенцията си пред съда.

Въз основа на изложеното по-горе ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди **** ****, седалище и адрес на управление: ****, **** , представлявана от Н. Д. А. с ЕГН **********, да заплати на Х. Н. К., ЕГН ********** с адрес: ****, **** сумата от 5000.00лв. ( пет хиляди), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания - болка и страдания, изпитаното чувство на страх причинени й в резултат на ухапване от маркирано безстопанствено куче на ****, ведно със законната лихва считано от датата на инцидента **** до окончателно изплащане на сумата, както и 3 направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително заплатен адвокатски хонорар, както и сумата от 332,09 (триста тридесет и два лева и девет стотинки) представляваща разноски за проведеното медицинско лечение в следствие на настъпилия инцидент.

Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответника в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор с който признава изцяло предявения иск против ****

Направено е възражение на осн.чл.78,ал.2 от ГПК,за възлагане разноските върху ищеца,поради това че ответника с поведението си не бил дал повод за завеждане на иска.

Твърди,че Община е предприела действия въз основа на законовите си правомощия да осъществява контрол върху популацията на безстопанствени животни.Била в невъзможност обективност предварително да определи кои животни биха могли да проявят агресия ,докато не настъпел противоправен инцидент. Твърди се, че Общината не е отказвала сътрудничество нито е пренебрегвала задълженията си по Закона за защита на животните.

Твърди се на това основание, че не е дала повод за съдебен процес на това основание,като е направила твърдение за решаване на въпроса чрез извънсъдебно решение.

В условията на алтернативност е посочила, че в случай че съдът прецени да възложи разноските върху ответника то те да бъдат определени в минимален размер

Моли на осн.чл.237,ал.1,т.1 от ГПК съдът да постанови решение при признаване на иска.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът е посочи,че не се нуждае от доказване твърденията на ищеца,предвид направеното признаване на иска изцяло от ответника.

На осн. чл. 146, ал.1, т. 2 от ГПК съдът е определил правната квалификация на иска в нормата на чл.49,ал.1,във вр.с чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.84 от ЗЗД

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К. от АК-Добрич.

Адв.К. в с.з. поддържа исковата молба и моли съдът да се произнесе с решение, с което да уважи иска.

Твърди, че обстоятелствата изложени в исковата молба са доказани и исковата молба следва да бъде уважена, както и съдът да постанови Решение при условията на чл.237 от ГПК.

В съдебно заседание ответника, редовно призован - се представлява от юр.к.Д.. Последната поддържа отговора на исковата молба и пледира съдът да се произнесе с решение при признаване на иска.

В тази връзка съобразява следното:

Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с 4 решение съобразно признанието, като в мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В ал.4 е посочено, че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

В развилото се съдебно дирене, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.237 от ГПК и в този смисъл е приел и проекто-доклада за окончателен.

Съдът приема, че са налице основанията на чл.237, ал.2 от ГПК.

Според чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът постановява решение, като е достатъчно в него да бъде посочено, че то се основава на признанието на иска.

Такава е и настоящата хипотеза.

Предвид установеното, съдът прави следните изводи:

Ищцовата претенция следва да бъде уважена, предвид обстоятелството, че ответника е признавал иска, така както са предявени, на основание чл. 237 от ГПК, съгласно приетото от съда, изложено по-горе .

Ищеца претендира разноски.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , то се поражда право на разноски в полза на ищеца.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. С. К. като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 800,00лева.Съдът преценява че тази претенция на ищеца е основателна и следва да бъде уважена,като съобразява дължимото възнаграждение в размера от 800,00лева, който е съобразен с правната и фактическа сложност на исковото производство и съответно на материалния интерес.

Ответника също така следва да бъде осъден и да заплати 200,00 лева, представляваща ДТ, за завеждане на делото в полза на ищеца.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 237, ал. 2, във вр. с 1 от ГПК, съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА