Решение № 50 от 23.04.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Етрополе, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20241830100486 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, от страна на „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет.

„Мецанин“ против Д. В. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.

*******, и искане да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество паричната сума в общ размер 3053,39 лева, представляваща неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г., сключен между страните, както следва: сумата от 2666,66 лева, представляваща неизплатена главница по посочения договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане; сумата от 360,00 лева, представляваща неизплатена договорна лихва, дължима за периода от 22.04.2024 г. до 22.08.2024 г. и сумата от 26,73 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 23.04.2024 г. до 19.09.2024 г., съгласно Заповед за изпълнение № 249/25.09.2024 г., издадена по по ч.гр.д. № 411/2024 г. по описа на РС – 1

Етрополе, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските сторени в настоящото производство в размер на 1461,07 лева и тези в заповедното такова – в размер на 1261,07 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по повод сключен между тях, на 22.01.2024 г., Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г. Твърди се, че договорът е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Навеждат се доводи, че във връзка с посочения договор на ответника по иска е предоставена в заем паричната сума в размер на 3000,00 лева, а той се е задължил да я върне, заедно с начислената върху нея договорна лихва.

Посочва се, че ответникът е изплатил в цялост само първите две погасителни вноски по посочения кредит, а третата е частично платена от него, след което е преустановил плащанията си. Твърди се, че с оглед на това цялата сума по кредита е обявена за предсрочно изискуема, като ответникът е уведомен за това чрез изпращане на електронно съобщение на посочения от него имейл – адрес.

Твърди се, че във връзка с това е подадено заявление до РС – Етрополе по реда на чл. 410 ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 20241830100411 по описа на съда за 2024 г., по което е издадена заповед за изпълнение № 249/25.09.2024 г. След връчването й на ответника, същият е възразил срещу нея, по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което ищцовото дружество е предявило настоящата искова молба.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал такъв, с който оспорва предявените срещу него искови претенции, като излага доводи, че процесния договор е недействителен, поради неточното посочване на годишния процент на разходите по него. Посочва се, че ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер от 1284,00 лева, като претенцията на ищцовото дружеството за останалата такава – в размер на 1716,00 лева, се явява неоснователна. В този смисъл, с отговорът ответникът по първоначалния иск, предявява насрещен такъв срещу ищцовото дружество,с правно основание чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и искане да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г. е недействителен, поради неточно посочения в него годишен процент на 2 разходите.

Прави се и изрично искане ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на ищецът по този иск сторените от него разноски по делото.

В насрещната искова молба се твърди, че клаузата на т.4.5 от процесния договор, предвиждаща задължение за кредитополучателя – ищец по този иск, да предостави на кредитора гаранция в съответен срок, въвежда допълнително задължение за кредитополучателя, при неизпълнението на което се дължи неустойка, която, според визираното в т.7.1 е в размер на 2160,00 лева.

Твърди, че тази парична сума не отразена в общата дължима сума по договора, която е визирана в размер от 4620,00 лева, а не в размера от 6780,00 лева. С оглед на това се навеждат доводи, че годишният процент на разходите, отразен в процесния договор е посочен некоректно, респ. че договорът се явява недействителен по смисъла на чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Посочва се, че визирането на по – нисък ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, вр. чл.68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя итносно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В срока за отговор по така предявения насрещен иск, ответникът по него, е депозирал такъв, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан, навеждайки доводи относно това, че между страните по процесния договор е налице валидно облигационно отношение; че ГПР в този договор е коректно посочен и че въпросната неустойка не е включена в него, тъй като, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по потребителския кредит; че неустойката е предвидена във връзка с неизпълнение на задължение, различно от задължението за връщане на кредита и не следва да се включва в ГПР, както и че, в случая, неустойката е индивидуално определена.

В съдебно заседание дружеството – ищец по първоначалния иск и ответник по насрещния такъв, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника му – адв. С. М. от САК, в която същата изразява становище, при липса на процесуални пречки, да се даде ход на делото в нейно отсъствие; поддържа исковите претенции и излага подробни аргументи относно основателността им; оспорва предявения насрещен иск, 3 като излага аргументи и в тази насока и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния такъв, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника му – адв. Д. Г. от АК-Ловеч, в която същият изразява становище, при липса на процесуални пречки, да се даде ход на делото в негово отсъствие; поддържа исковите претенции и излага подробни аргументи относно основателността им; оспорва предявения насрещен първоначален иск, като излага аргументи и в тази насока и претендира разноски по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, предл. 2 ЗА, включително и такива в заповедното производството, за което прилага договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: договор за потребителски кредит

„Екстра“

№

Д3012133/22.01.2024 г., ведно с погасителен план към него; заверено копие на разписка – извлечение за извършено плащане чрез финансовия посредник „ИзиПей“ с № 0300021886168643/25.04.2024 г.; заверено копие на разписка – извлечение за извършено плащане чрез финансовия посредник „ИзиПей“ с № 0300022137209152/22.05.2024 г.; заверено копие на нареждане за кредитен превод с реф.№20240422029982114970/22.04.2024 г., издадено от „Първа инвестиционна банка“; заверено копие на извлечение от банковата сметка на Д. В. Д., с IBAN: BG27STSA930000299223861,открита в банка „ДСК", за периода от 22.04.2024 г. до 22.04.2024 г.; договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г., ведно с погасителен план към него; заверено копие на разписка – извлечение за извършено плащане чрез финансовия посредник „ИзиПей“ с № 0300021886168643/25.04.2024 г.; заверено копие на разписка – извлечение за извършено плащане чрез финансовия посредник „ИзиПей“ с № 0300022137209152/22.05.2024 г.; заверено копие на нареждане за кредитен превод с реф.

№20240422029982114970/22.04.2024 г., издадено от „Първа инвестиционна банка“; заверено копие на извлечение от банковата сметка на Д. В. Д., с IBAN:

BG27STSA930000299223861,открита в банка „ДСК", за периода от 22.04.2024 4 г. до 22.04.2024 г.; материалите по ч.гр. д. № 2024183100411 по описа на РС – Етрополе за 2024 г.;договори за правна защита и съдействие, ведно с пълномощни и квитанции за платени държавни такси по всеки един от исковете, приети за съвместно разглеждане по делото.

Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.01.2024 г., по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, между страните по делото бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3012133/22.01.2024 г., по силата на който на кредитополучателя по него /Д. В. Д./ била предоставена в заем паричната сума в размер на 3000,00 лева, а той се задължил да я върне на кредитора /“КРЕДИТ ИНС“ АД/, ведно с начислената върху договорна лихва в размер на 36 %, на годишна основа, на 18 броя месечни вноски, 17 от които в размер на 256,67 лева, а една – в размер на 256,61 лева /съгласно съпътстващия договор погасителен план/. При това положение, общата дължима сума по договора била в размер на 4620,00 лева, а посоченият в договора годишен процент на разходите /ГПР/ бил в размер на 49,7 %.

В т.4.5 в посочения договор била договорена клауза, че в срок до края на следващия ден от сключването на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита, със срок на валидност до една година от датата на сключването на до договора. Съгласно т.7.1 от договора, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора посочената по – горе гаранция,последният можел да начисли неустойка в размер на 2160,00 лева, която ще се дължи само за периоди, в които кредиторът е бил без осигурена гаранция и ще се начислява, ведно с погасителните вноски, като всяка вноска от неустойката била в размер на 120,00 лева. При това положение общата дължима сума по договора възлизала в размер на 6780,00 лева, което, обстоятелство, не било отчетено при изчислението на ГПР.

Отпусната в заем сума била усвоена от Д. В. Д.. Той, обаче, не изпълнил задължението си за предоставяне на посочената по - горе гаранция. Също така 5 изпълнил само две пълни и една частична вноска по посочения договор, след което е преустановил плащанията си по него. С оглед на това цялата сума по договора, ведно с начислените върху нея лихви била обявена за предсрочно изискуема.

С оглед горното, на 25.09.2024 г. дружеството – ищец по първоначалния иск подало до РС – Етрополе заявление по реда на чл. 410 ГПК, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника по този иск за следните суми: сумата от 2666,66 лева, представляваща неизплатена главница по посочения договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане; сумата от 360,00 лева, представляваща неизплатена договорна лихва, дължима за периода от 22.04.2024 г. до 22.08.2024 г. и сумата от 26,73 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 23.04.2024 г. до 19.09.2024 г. Във връзка с това било образувано ч.гр.д. № 411/2024 г. по описа на РС – Етрополе,по което, на основание разпореждане на съдията – докладчик, била издадена Заповед за изпълнение № 249/25.09.2024 г. в полза на дружеството – заявител срещу ответника – длъжник, за горепосочените вземания. Препис от посочената заповед бил връчен лично на длъжника на 30.09.2024 г. Същият подал възражение срещу нея по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което дружеството – ищец подало иск за установяване на вземанията си посочената заповед.