Решение № 435 от 13.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6348/2025
- Вид
- Решение № 435
- Подписан
- 13.04.2026
- Състав
- Иван Минчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.3 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.97а ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.97а ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 2, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 435 гр. Пловдив, 13.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20255330206348 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
838266-F830130/15.07.2025 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на А. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. Асеновград пл.
„Богориди“ № 1 е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.97а ал.4 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл. 178 от ЗДДС.
Жалбоподателят А. Г. се явява лично в съдебно заседание. Иска се от съда да отмени оспореното наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно. Твърди се неустановени всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение и липса на вина. Прави се и искане евентуално за преквалификация на административното нарушение като маловажен случай по реда на чл. 28 от ЗАНН, за което излага аргументи.
Въззиваемата стрА. Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр. Пловдив в съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт ..., моли съда да потвърди наказателното 1 постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледА. по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателката А. Г. осъществявала дейност по предоставяне на услуга по краткосрочно отдаване под наем и експлоатация на собствен недвижим имот, находящ се в гр. Бургас кв. Сарафово ул. “Кипарис“ № 13, ет.3, ап.4. Обектът бил регистриран като място за настаняване клас В, съгласно Удостоверение № БУ-11Е-А3Ж-А0, издадено от Община Бургас. Тази дейност жалбоподателката осъществявала съвместно с чуждестранно юридическо лице – Airbnb Ireland UV, регистрирано дружество в Ирландия с валиден ДДС № 9827384L, което не е установено на територията на стрА.та. Предмет на съвмесната дейност свързА. с отдаването под наем на въпросния недвижим имот бил получаване на посреднически услуги и комисионни.
Като лице, което извършва независима икономическа дейност, същата е данъчно задължено лице по чл.3 ал.1 от ЗДДС и получател на услуга от чуждестранно юридическо лице с място на изпълнение на територията на стрА.та, които услуги са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя. В тази връзка жалбоподателката подлежи на регистрация по ЗДДС, като задължението за подаване на заявление за регистрация по същия закон възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
На 24.07.2024 г. от Airbnb Ireland UV била издадена първата фактура с № 10000000964546620/24.07.2024 г. на стойност 51,41 лв.
Въпреки че данъчното събитие по така издадената първа фактура настъпило на 24.07.2024 г. и задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС следвало да бъде подадено от жалбоподателката като данъчно задължено лице по чл.3 ал.1 от ЗДДС не по-късно от 16.07.2024 г. включително, Г. подала по електронен път Заявление за регистрация по ЗДДС с № 303912502871726 едва на 05.06.2025 г. Въз основа на него на 06.06.2025 г. бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 160422502878052/06.06.2025 г., 2 връчен на същата дата по електронен път.
Във връзка с така подаденото заявление за регистрация по ЗДДС, св. С.
В. К., старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, извършила проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрацията по ЗДДС. На 11.06.2025 г. въз основа на представените от задълженото лице Г. документи и писмени обяснения, инспекторът по приходите установила, че на 17.07.2024 г. жалбоподателката Г. като данъчно задължено лице по чл.3 ал.1 от ЗДДС, което е получател по услуги с място на изпълнение на територията на стрА.та, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя, не е подала в ТД на НАП гр. Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения седемдневен срок преди датата, на която данъкът за доставката е стА.л изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, поради което съставила срещу жалбоподателката Г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F830130/19.06.2025 г. за прието за извършено нарушение по см. на чл.97а ал.4 вр. чл.97а ал.1 от ЗДДС. При предявяване на акта нарушителката не направила възражения, възражения не били изготвени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С. В. К., АУАН, Акт за регистрация по ЗДДС № 160422502878052/06.06.2025г., разписка, Протокол № 1600016949/16.06.2025г., уведомително писмо изх.№ 16-2425/06.2025г., удостоверения за извършено връчване по електронен път, извлечение от деловодна програма относно връчване на акт/протокол, Въпросник към ЗЛ, което е подало заявление за задължителна или доброволна регистрация по ЗДДС и са налице данни за реализиран оборот, писмени обяснения и документи, Удостоверение за регистрация на място за настаняване клас В № БУ-11Е-А3Ж-А0 от 23.05.2025г., справка за субект на БУЛСТАТ, фактури № 10000000964546620/24.07.2024г., № 10000000977003559/17.08.2024г. и № 10000000980363553/23.08.2024г., извлечение от банкова сметка, Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № 303912502871726/06.06.2025г., извлечение за актуални трудови договори към 3
06.06.2025г., обща справка за задължено лице, справка за свързани с рискови лица субекти, информация за регистрация на задължено лице, регистрации по БУЛСТАТ,
Резолюция за извършване на проверка
№
162692502873066/06.06.2025г., Заявление за регистрация по закона за данък върху добавената стойност вх.№ ДДС.0000-0158100/05.06.2025г., Протокол за ВОП, Уведомление за приемане на постъпили от А. Д. Г. данни от Справкатадекларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период юни 2025г., Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025г., справка за задължения и плащания № 417.
Съдът кредитира показанията на св .К., дадени при проведения пред съдебния състав при условията на непосредственост разпит, като цени същите като обективни, последователни и логични, съответни на остА.лите доказателства относно гореизложените релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че от стрА. на А. Г. е осъществен от обективна и субективна стрА. състав на административно нарушение по см. на чл.97а ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като жалбоподателката в качеството й на данъчно задължено лице по см. на чл.3 ал.1 от ЗДДС и получател на услуги с място на изпълнение на територията на стрА.та, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя, не е подала в ТД на НАП гр. Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.97а ал.1 от ЗДДС в законоустановения срок, а именно – не по-късно от седем дни преди датата, на която данъкът за доставката е стА.л изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/.
Това нарушение по преценка на настоящата инстанция е безспорно доказано въз основа на съдържащите се по делото гласни и писмени доказателства, които изграждат непротиворечив и несъмнен извод за наличието му. Безспорно санкционирА.та Г. е данъчно задължено лице по см. на чл.3 ал.1 от ЗДДС, тъй като е извършвала независима икономическа дейност, която съгласно ал.2 от същата норма е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима 4 икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявА. редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В случая жалбоподателката отдавала краткосрочно под наем и експлоатация собствен недвижим имот, регистриран като място за настаняване с издадено за него Удостоверение № БУ-11Е-А3Ж-А0 от 23.05.2025 г. Несъмнено Г. е получател на услуги, доколкото осъществявала независимата икономическа дейност съвместно с чуждестранно юридическо лице /Airbnb Ireland UV/, регистрирано в Ирландия, което не е установено на територията на стрА.та и е получавала посреднически услуги и комисионни при отдаване на недвижимия имот под наем с място на изпълнение на територията на стрА.та. Получените услуги са облагаеми, а доставчикът е данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на стрА.та. Доказва се от фактура № 10000000964546620/24.07.2024 г., че жалбоподателката е получател по доставка от данъчнозадължено лице с валиден ДДС № 9827384L, установено на територията на Република Ирландия. Безспорно мястото на изпълнение по тази доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност /така както е предвидено в чл.21 ал.2 от ЗДДС/, а именно на територията на Република България, където се намира недвижимия имот. Налице е облагаема доставка за услуга с предмет – получени посреднически услуги и комисионни във връзка с отдавания под наем недвижим имот. При така установените обстоятелства от фактическа стрА. относно доставката на услуга, документирА. с горепосочената фактура, съдът приема за категорично доказано, че спрямо жалбоподателката А. Г. са се осъществили фактите от хипотезата на нормата по чл.97а ал.1 от ЗДДС.
Съгласно посочената разпоредба на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3 ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на стрА.та, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82 ал.2. За жалбоподателката на основание чл.97а ал.4 от ЗДДС е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е стА.л изискуем на настъпилото на 24.07.2024 г. данъчно събитие.
Правилно в АУАН и в наказателното постановление е отчетено, че този 7-дневен срок за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС е до 16.07.2024 г. включително, а бездействието на данъчно задълженото лице Г.
5 несъмнено изпълва всички елементи от състава на процесното административно нарушение по см. на чл.97а ал.4 вр. чл.97а ал.1 от ЗДДС, извършено на 17.07.2024 г. Такова заявление санкционираното лице е подало едва на 05.06.2025г.
Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно към съответната уреждаща състава му правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното постановление от административно – наказващият орган.
Правилно е определен вида на наложеното наказание – глоба, който съответства на субекта на административната отговорност – физическо лице.
При индивидуализиране размера на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид смекчаващото обстоятелство – извършено е за първи път и размера на дължимия данък, и е наложил глоба в предвидения от законодателят минимален размер /предвижда се глоба за физическите лица, които не са търговци в размер от 500 до 5000 лв. /, като съдът не би могъл да го промени този размер в насока евентуално на неговото намаляване.
А дминистративното нарушение по см. на чл.97а ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС, предмет на разглеждане в настоящото производство, не се характеризира с някаква по-висока степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, нито пък и обратното – не може да бъде охарактеризирано и като деяние с незначителна обществена опасност. Поради това и наказанието глоба в минимално предвидения от закона размер се явява съответно на тежестта на извършеното нарушение, на обществената опасност на дееца, и в най – пълната си степен е и целесъобразно. За това и обжалваното НП ще следва да се потвърди за така определения размер на наложеното наказание.
Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7022c495-b23f-491a-8b42-b670a1eec1d2