Решение № 36 от 24.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Благоевград, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20211200501134 по описа за 2021 година

Производството по настоящото в.ч.гр.д.№1134/2021г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на адв.В.В. и адв.Ц.Р – В.а, в качеството им на пълномощници на М. В. Д., ЕГН ********** и В. В. Д., ЕГН ********** – длъжници по изпълнително дело №327/2016г. по описа на ЧСИ Б.В., срещу Разпореждане на ЧСИ от 18.10.2021г., с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В жалбата се изразява несъгласие с изводите на ЧСИ за липса на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят В. В. Д., ЕГН **********, чрез адв.Г.Г. е подал писмено възражение срещу жалбата, в която се развиват съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че е налице активно поведение от страна на взискателя с цел събиране на вземането си. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна.

В мотивите на ЧСИ Б.В. се сочи, че по изпълнителното дело са извършвани множество действия – налагани са запори, публична продан, разпределение.

На 21.04.2020г. била постъпила молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи собственост на длъжниците по делото. Предвид подробно изложените в мотивите съображения, съдебният изпълнител счита, че 1 визираният в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК срок не е изтекъл.

От анализа на материалите по изпълнително дело №327/2016г. по описа на ЧСИ Б.В. се установява следното:

По молба вх.№09544/27.11.2014г. на взискателя В. В. Д. е образувано изпълнително дело №972/2014г. по описа на ЧСИ г.Ц. срещу длъжниците В.

В. Д. и М. В. Д., чрез тяхната майка ИВ. П. АНТ., въз основа на изпълнителен лист №4527/31.10.2014г. по гр.д.№1281/2013г. на Районен съд-Разлог за отразените в него дължими суми. В молбата за образуване на делото е посочен способ за принудително изпълнение – налагане на запор, опис и публична продан на движима вещ МПС – „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег.№Е5681КМ. До длъжниците са изпратени покани с изх.№15922 и 15923 от 28.11.2014г. за доброволно изпълнение, получени на 03.12.2014г., в които им е съобщено за наложения запор върху посоченото МПС.

На 18.12.2014г. към изпълнително дело №972/2014г. по описа на ЧСИ г.Ц. е присъединено изпълнително дело №1332/2013г. От материалите по изп.д.

№1332/2013г. на ЧСИ г.Ц. се установява, че е образувано на 28.11.2013г. по молба на взискателя В. В. Д. срещу длъжниците В. В. Д. и М. В. Д. въз основа на обезпечителна заповед №5092/15.11.2013г. по ч.гр.д.№1248/2013г. на Районен съд-Разлог, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху лекия автомобил марка „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег.№Е5681КМ. По това изпълнително дело върху въпросното МПС е наложен запор и е извършен опис на 28.11.2013г.

По изп.д.№972/2014г. с присъединеното към него изп.д.№1332/2013г. е извършен опис на запорираното МПС на 12.02.2015г., за което е съставен Протокол за опис на движима вещ от същата дата.

С Протокол за разгласяване на публична продан на МПС от 18.03.2015г. е насрочена първа по ред публична продан на МПС, която се е провела в периода от 24.03.2015г. до 24.04.2015г. С Протокол от 27.04.2015г. проданта е обявена за нестанала поради липса на постъпили наддавателни предложения.

Взискателят В. В. Д. е подал молба от 13.05.2015г. с искане за насрочване на втора по ред публична продан. С Протокол за разгласяване на публична продан на МПС от 15.05.2015г. е насрочена втора по ред публична продан за периода от 25.05.2015г. до 25.06.2015г., която с Протокол от 26.06.2015г. също е обявена за нестанала. С молба от 14.07.2015г. взискателят е поискал определяне на нова продажна цена и насрочване на публична продан на МПС.

2

Определена е нова цена на лекия автомобил.

С Протокол за разгласяване на публична продан на МПС от 17.07.2015г. е насрочена първа по ред публична продан за периода от 17.08.2015г. до 17.09.2015г., която не се е случила. Взискателят е подал молба на 02.10.2015г. за насрочване на втора публична продан. Такава е насрочена за периода от 26.10.2015г. до 16.11.2015г., с Протокол за разгласяване на публична продан на МПС от 06.10.2015г. С Протокол за публична продан на МПС от 27.11.2015г. за купувач на лекия автомобил е обявен Б.С.С за цена от 23 800 лв.

Видно от извлечение по сметка №233 продажната цена за МПС, след приспадне на задатъка, е внесена от купувача Бисер Стефанов на 02.12.2015г., като движимата вещ му е възложена с Постановление за възлагане №26607/04.12.2015г.

Въз основа на молба от взискателя В. В. Д. от 14.03.2016г., с Протокол от 15.03.2016г. ЧСИ г.Ц. е прекратил изпълнително дело №972/2014г. и присъединеното към него изпълнително дело №1332/2013г., като е изпратил същите на ЧСИ Б.В. за продължаване на изпълнителните действия, където е преобразувано под номер 327/2016г.

С Протокол от 14.04.2016г. на ЧСИ Б.В. е разпоредено част от постъпилата сума от публичната продан на МПС да се преведе на взискателя за погасяване на задълженията на двамата длъжници, като сумата е преведена същия ден.

С молба вх.№343/31.01.2017г. взискателят В. В. Д. чрез пълномощника си адв.Г.Г., е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжниците М. В. Д. и В. В. Д. по изпълнително дело №3/2017г. по описа на ДСИ при Районен съд-гр.Разлог, за което изпълнително действие са внесени и дължимите такси. Към молбата са приложени съобщение от ДСИ при Районен съд-Разлог за образуване на изпълнително дело №3/2017г. с взискатели М. В. Д. и В. В. Д. и длъжник В. В. Д., както и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото.

С последващи молби вх.№2168/29.03.2018г. и №2169/29.03.2018г. взискателят е посочил нови способи за принудително изпълнение – налагане на запор върху вземанията на длъжниците М. В. Д. и В. В. Д. по изпълнително дело №88/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц. и по изпълнително дело №39/2017г. по описа на ЧСИ Б.В., за извършването на които взискателят е внесъл дължимите такси. Видно от запорни съобщения изх.№01925/04.04.2018г., 3

№01927/04.04.2018г., изх.№01924/04.04.2018г. и изх.№01922/04.04.2018г.

ЧСИ Б.В. е наложил запор върху вземанията на длъжниците М. В. Д. и В. В.

Д. по изпълнително дело №39/2017г. по описа на ЧСИ Б.В. и по изпълнително дело 88/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц..

С молба вх.№2673/12.04.2018г. взискателят В. В. Д. чрез пълномощника си адв.Г.Г., е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжниците М. В. Д. и В. В. Д. по изпълнително дело №87/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц..

Внесени са изискуемите такси. Запорът е наложен съгласно запорни съобщения изх.№02199/16.04.2018г. и изх.№02200/16.04.2018г.

Взискателят чрез процесуалния си представител адв.Г.Г. е поискал извършване на опис на движими вещи собственост на длъжниците, находящи се в имот в с.Б, общ.Р, ул. "Д"№, адресирайки молба до ЧСИ с вх.

№3733/07.04.2020г.

На 12.10.2021г. длъжниците по изпълнителното дело М. В. Д. и В. В. Д., чрез своите пълномощници адв.В.В. и адв.Ц.Р-В.а са поискали от ЧСИ Б.В. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК да прекрати изпълнително дело №327/2016г. С Разпореждане от 18.11.2021г. по подадената молба е постановен отказ, който е предмет на обжалване в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на съдебна проверка акт на ЧСИ, в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

В Решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, I V г.о. е отговорено на правния въпрос: при какви условия и кога настъпва перемпцията, доколкото в Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е разгледан този въпрос. Направено е 4 разграничение между институтите на перемпцията и погасителната давност.

Касае се за различни правни институти с различни правни последици – давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността.

В посоченото решение е прието, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ.

Съгласно разясненията по т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, ищецът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В настоящия случай се установява, че по изп.д. №1332/2013г. по описа на ЧСИ г.Ц. в деня на образуването му на 28.11.2013г. е наложен запор и е извършен опис на МПС. След това с молбата от 27.11.2015г. с правно основание чл.426 от ГПК за образуване на изпълнително дело №972/2014г. по описа на ЧСИ г.Ц., взискателят е посочил способ за принудително изпълнение – налагане на запор върху движима вещ на длъжниците - МПС.

Върху същата е наложен запор. На 12.02.2015г. е извършен опис, а в периода 5 от 18.03.2015г. до 27.11.2015г. са насрочени и проведени няколко публични продани на вещта, като вещта е възложена на купувача с постановление от 04.12.2015г., а продажната цена е заплатена и постъпила на 02.12.2015г., съответно е преведена на взискателя на 14.04.2016г. На 31.01.2017г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжниците по изп.д.№3/2017г. по описа на ДСИ-Разлог. На 29.03.2018г. е поискано налагането на запори върху вземанията на длъжниците по изп.д.

№88/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц. и по изп.д.№39/2017г. по описа на ЧСИ Б.В., като запорите са наложени на 04.04.2018г. На 12.04.2018г. взискателят е посочил друг изпълнителен способ - запор върху вземанията на длъжниците по изп.д.№87/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц., който е наложен на 16.04.2018г.

На 07.04.2020г. е поискано насочване на принудителното изпълнение върху движими вещи собственост на длъжниците чрез извършване на опис на същите.

Видно е, че взискателят по изпълнителното дело е проявявал активност, като е изисквал от ЧСИ да извършва нови действия по изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да изтече предвиденият в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок. Взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес, като е внасял съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи сочените от него изпълнителни способи, и е инициирал повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.