Решение № 362 от 15.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

И. Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602519 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 11.12.2023г., постановена по НОХД № 15 297/2020г. по описа на СРС, НО, 136- ти състав съдът е признал подсъдимия Л. Й. А. за виновен в това, че на 15.05.2021г. около 01,45 часа в гр.София, в района на вх.1 на бл.********, извършил действия с цел да възбуди полово желение без съвкупление- опипал гърдите и разкъсал долното бельо по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст- М. Д. Д. от гр.София, чрез употреба на сила- дърпал ръката на пострадалата и я повалил на земята, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Л. Й. А. да заплати по сметка на СДВР разноските, направени в досъдебното производство в размер на 148,26 лева и по сметка на СРС 1 411,98 лева- разноски в съдебната фаза и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия Л. Й. А., чрез адв.М. М., в която са изложени доводи, че свидетелката М. Д. Д. в разпита си пред съда на 23.05.2022г. не посочила при обръщането си да е огледала добре мъжа, който я е нападнал, а свидетелката Н..И.Д. заявила, че двете си 1 говорили, чула М. Д. да псува, попитала я какво псува и тя отговорила, че някакъв се е опитал да й вдигне полата, но по едно време прекъснала разговора, поради което я избрала отново и М. Д. изкрещяла да звъни в полицията. Поддържа се, че извършеното разпознаване по снимки е опорочено, тъй като свидетелката М. Д. Д. е била в кабинета на разследващ полицай и албумът бил при тях. Счита, че показанията на свидетелката В.Б. следа да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като е извършвала действия по разследването, а разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК забранява такива лица да свидетелстват. Твърди се, че необосновано съдът не е допуснал повторна съдебнотехническа експертиза и моли такава да бъде допусната на въззивната инстанция. Поддържа се, че заключението на вещото лице по съдебно- техническата експертиза е категорично, че „е технологично възможно, при определени метеорологични условия, телефон с ИМЕЙ, регистриран в клетка на бл.327, ж.к.“Младост 3“ да покрие разстояние до ж.к.“Дружба 1“, но разговор не би бил възможен“. Прави искане за назначаване на допълнителна съдебнотехническа експертиза, със задачи: да се установи във връзка с бл.******** 4 има ли мобилни клетки, колко са и къде са разположени, ако телефонът на подсъдимия с номер ******** се е намирал до пазара в ж.к.“Младост 4“ и в близост до ******** и е престоял повече от пет минути ще остане ли закачен за клетката, поставена на бл.327 в ж.к.“Младост 3“ или ще се прехвърли в района на клетката на ********, възможно ли е телефона да се е намирал в района на ж.к.“Младост 2“, закачен за бл. 327 в ж.к.“Младост 3“, може ли да се проведе разговор от жилището на подсъдимия на шестия етаж, както и да сърфира, чете текстове, влиза в електронна поща, да разглежда сайтове, т.е. всичко, което влиза в понятието трафични данни. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подзащитният му за невиновен по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът пледира, че присъдата на СРС, с която подсъдимият е признат за виновен е правилна, законосъобразна и мотивирана. Счита, че не са налица основания да не се кредитират показанията на свидетелката М. Димитроа и предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия Л. Й. А., адв.М. М. поддържа, че от направената техническа експертиза във въззивното производство се установява, че не би могло лицето, притежаващо телефонния номер да бъде на мястото на престъплението в продължително време, не е могъл да се закачи на други клетки, които се намират непосредствено до блока, пред който е извършено престъплението и съседните два блока. Твърди, че в деня на образуване на досъдебното производство пострадалото лице се е намирало в районното управление, но никъде не е отбелязано кога е влязло и кога е излязло, а разпитът е направен между 09,30 часа- 10,00 часа. Пледира, че свидетелката М. Д.

Д. е била в кабинета на разследващ полицай и албума за разпознаване по снимки бил при тях, поради което разпознаването е опорочено. Пледира, че има влязла в сила оправдателна присъда за същото обвинение. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с което да признае подзащитният му Л. Й. А. за невиновен по повдигнатото 2 обвинение в престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

Пълномощникът и майка на подсъдимия Л. Й. А., Е. А. моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като счита, че синът не е извършил инкриминираното деяние.

В последна дума подсъдимият Л. Й. А. моли първоинстанционната присъда да бъде отменена.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че на 15.05.2021г. пострадалата М. Д. Д. около 00,00 часа се разделила с приятелки, с които си тръгнала от заведение „Къщата на Джиков“, находящо се в гр.София, кв.“Гео Милев“. Късният час предполагал трудности с градския транспорт и М. Д., която често ходела пеша, решила и този път да се прибере, вървейки до кв.“Младост 4“. Била облечена с тъмносиня рокля, над коляното, с бежов чоропогащник, черно кожено яке и бели маратонки. През цялото време, докато вървяла свидетелката М. Д. говорела по мобилния си телефон с приятелката си- свидетелката Н..И.Д. с мобилен номер ********. Маршрутът й преминал през подлеза на хотел „Плиска“, локалното платно към кръговото кръстовище на „4- ти километър“, бензиностанция „Еко“, локалното платно на ж.к.“Младост“. Минала през паркинга на хотел „Метрополитен“, излязла на бул.“Александър Малинов“ и се отправила към метростанция “Александър Малинов“, преди „Макдоналдс“ минала през подлеза на метрото, за да се насочи към ул.“Филип Аврамов“. По ул.“Филип Аврамов“ се движела от страна на магазин „Кауфланд“, като на кръстовището пресякла от страна на „Патиланци“ и продължила по улицата в посока ж.к.“Младост“ 4.

Около 01,40 часа наближила пазара на ж.к.“Младост“ 4, вървяла по тротоара, стигнала срещу заведението за бързо хранене „Chiken Snack“ и в този момент забелязала сянка зад себе си, чула стъпки и усетила как някой дърпа роклята й отзад, опитвайки се да я вдигне.

Свидетелката М. Д. веднага се обърнала, извиквайки към непознатия: “Ти нормален ли си?“.

Срещу нея стоял мъж с ръст около 170 см., с бял тен, леко набола брада, късо подстриган, с тъмни очи, с диоптрични очила, с правоъгълна рамка, правилен нос, облечен с тъмен екип.

Съдът е приел, че свидетелката Н.Д. чула как пострадалата извикала на някого:

„Махай се“ и когато я попитала какво се случва, М. Д. й казала, че някакъв ненормален й вдигнал роклята, след което се умълчала, но по- късно продължили да си говорят. При извършено на 15.07.2021г. разпознаване по снимки свидетелката М. Д. по категоричен начин разпознала Л. Й. А. като лицето, което на 15.05.2021г. я настигнало на пазара в ж.к.“Младост“ 4 и вдигнало роклята й.

Първоинстанционният съд е приел, че свидетелката М. Д. продължила да върви по ул.“Филип Аврамов“, пресякла ул.“Александър Паскалев“ и минала през паркинга на блок 415А, обърнала се и видяла, че мъжът не върви зад нея и продължила, бързайки да се прибере. Когато завила покрай магазин на блока, в който живеела с периферното си зрение забелязала, че мъжът, който вдигнал роклята й, върви след нея. Свидетелката се уплашила, ускорила крачката си и продължила да говори с приятелката си, използвайки слушалка.

Когато стигнала до блока си, протегнала ръка да отвори вратата на входа чрез чип, но подсъдимият е дръпнал силно за дясната ръка и я съборил на земята.

Съдът е приел, че М. Д. паднала на колене, подсъдимият не пускал ръката й, свлякъл долнището, с което бил обут и свидетелката видяла половия му член. В този момент свидетелката изпуснала телефона си, подсъдимият бръкнал с ръка под роклята й, свалил й чоропогащника до над коленете и скъсал бельото й. Докато пострадалата се съпротивлявала, подсъдимият опипал гърдите й и се опитал да я опипва в областта на слабините. Докато 3 била на земята, свидетелката чула, че телефонът й звъни и започнала да вика за помощ.

Виковете й били възприети от непознат съсед, който изкрещял силно от балкона си, което уплашило подсъдимия, който пуснал пострадалата и избягал. Свидетелката М. Д. се изправила, тръгнала без бельо и със свален чоропогащник към входа, отключила и се прибрала.

Първоинстанционният съд е приел, че свидетелите Д. Д. и П.П.- родители на пострадалата, които вече чули виковете отвън, видели силно притеснената и трепереща дъщеря си, която им споделила, че е нападната от мъж пред входа. Свидетелката М. Д. имала синини и драскотини, пради което свидетелят Д. Д. подал сигнал на тел.112, на място пристигнал полицейски екип, от който била намерена обицата на пострадалата, паднала пред входа.

Към датата на инкриминираното деяние свидетелката М. Д. ползвала мобилен номер ********, а подсъдимият- мобилен номер ********.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия Л.

Иванов А., показанията на свидетелите М. Д. Д. /приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, Н..И.Д. /приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, Д. Д. Д., П.П., Р.И.С., В.И.Б., П.А.М., В.Н.С., Б.В.Г., протоколи за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица и предмети, протоколи за претърсване и иземване, заключения на съдебно психиатрична и психологична, ДНК и съдебно медицинска експертизи, справка за съдимост, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият Л. Иванов А. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Във въззивното производство е допусната и приета съдебна компютърно- техническа експертиза, съгласно чието заключение в района на бл.******** 4 в радиус 700- 850 метра са налице четири основни базови станции: на самия блок с идентификатор гр.София, ж.к.“Младост 4“, в радиус 700- 850 метра са налице четири основни базови станции, както следва: базова станция на самия блок с идентификатор ***, базова станция в пряка близост гр.София, район „********, УПИ II, сграда с идентификатор ***, базова станция в пряка близост ж.к.********, УПИ I, кв.17. Ако телефонът на подсъдимия с номер ******** се е намирал до пазара в ж.к.“Младост 4“ и в близост до бл.417 и при наличие в близост на метри (радиус под 200 метра) на три базови станции, технологично телефонът на подсъдимия се е намирал до пазара в ж.к.“Младост 4“ и в близост бл.417, би се свързал с някоя от трите базови станции, като по вероятност над 97%, ще е: базова станция на самия блок с идентификатор гр.София, ж.к.“Младост 4“, бл.417, сграда с идентификатор ***. Ако телефонът на подсъдимия с номер ******** и оператор „А 1 България“ ЕАД се е намирал в района на ж.к.“Младост 2“ е технологично възможно да бъде закачен на мобилната станция при бл.327 в ж.к.“Младост 3“. Отстоянието от мобилната станция при бл.327 в ж.к.“Младост 3, спрямо района на ж.к.“Младост 2“ по права линия и пряка видимост започва от 324,43 метра. Базовите станции на мобилните клетки са отдалечени от бул.“Александър Малинов“, който разделя двата жилищни комплекса- „Младост 2“ и „Младост 3“. Теоретичната възможност зависи от маршрута, по който се е движил процесния телефон и съответно локацията и престоя в ж.к.“Младост 2“ спрямо базова станция на бл.327 в ж.к.“Младост 3“. От базова станция на бл.326 в ж.к.“Младост 3“ до бл.268 в ж.к.“Дружба 2“ са налице четиринадесет броя станции на мобилни клетки: гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба 2, бл.270, сграда с идентификатор 4