Решение № 1076 от 23.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Варна, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110200133 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Н.

Г. ЕГН **********, депозирана чрез адв. П. И., против Наказателно постановление № 230002451/24.11.2023 г., издадено Директор на РД "АА"- град Варна, с което за нарушение на нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 177, ал. 3т.1 пр.3 от ЗДвП и за нарушение на нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 177, ал. 3т.1 пр.3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и неправилно, твърди се, че не е осъществен състав на административно нарушение, оспорва се годността на използваното средство за измерване и се визира липса на доказателства дали са спазени техническите изисквания за работа с процесното техническо средство, оспорва се и компетентността на актосъставителя да борави с техническото средство, , визира се и липса на доказателства актосъставителят да е извършил измерване на разстоянието между осите на провереното полуремарке, оспорва се и размерът на наложените административни наказания и в заключение се иска НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност се иска да бъде редуциран размерът на наложените глоби и да бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява в част от заседанията, а в последното с.з. се представлява от адв.Т., надлежно упълномощена и приета от съда, която в хода на делото по същество моли жалбата да бъде уважена на посочените в нея основания и да бъдат присъдени направените по делото разноски..

Процесуалният представител на въззиваемата страна моли жалбата да бъде отхвърлена и НП да бъде потвърдено в цялост,като аргументира доказаност и 1 съставомерност на приетите за установени нарушения, моли акот съдът приеме, че наложените административни наказания са завишени да бъде редуциран техния размер, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.10.2023 г. св.К. и негов колега били позиционирани в гр. Варна, на 100 м. преди товарен портал на пристанище Варна Изток в посока вход и извършвали пътен контрол.Именно там същите спрели за проверка влекач марка МЕРЦЕДЕС АКТРОС с per. № В8373ВК от кат. N3 с прикачено към него полуремарке марка ВИЛТОН НВ 3 с per. № B1S36EH от кат. 04,управляван от въз.Г..В хода на проверката било установено, че с процесното МПС се извършва обществен превоз на товари, 34580 кг. пелети шрот, по маршрут от с. Разделна до гр. Варна, съгласно пътен лист №150511/27.10.2023 г., товарителница №0065894/27.10.2023 г. и кантарна бележка №89546/27.10.2023 г.. След извършено измерване с електронна мобилна везна марка Dini Argeo, модел DFWKR и два броя измервателни плочи с номера № 0100186585 и № 0100186591 с поставени стикери за годност до октомври месец 2024 г. било установено, че:

1.Водачът извършва превоз с полуремарке с 3 оси с пневматично окачване и разстояние между осите над 1.3 м., като сумата от натоварването на осите е 29925, надвишаваща нормата от 24000 кг., определена от министъра на МРРиБ за движение по пътищата отворени за обществено ползване с 5925 кг., видно от бон № 388/27.10.2023 г. разпечатан от гореописаната електронна мобилна везна. Към момента на проверката бил е представен документ от АПИ, разрешаващ претоварването.

2.Водачът извършва превоза по пътищата отворени за обществено ползване, с МПС с пневматично окачване, като натоварването на втора единична задвижваща ос на влекача е 13390 кг,, надвишаващо нормата от 11500 кг., установена от министъра на МРРиБ с 1890 кг., видно от бон №387/27.10.2023 г. разпечатан от гореописаната електронна мобилна везна. Към момента на проверката бил е представен документ от АПИ, разрешаващ претоварването.

Предвид горното на място св. К. съставил срещу въззивника АУАН, в който след като описал направените констатации посочил, че същият е нарушил нормите на чл. 139, ал.

1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и на чл.

139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал, без да оспори фактическите констатации посочени в него и изрично вписал, че няма възражения.

Възражения не постъпили и в законоустановения срок, поради което въз основа на материалите по преписката Директорът на РД "Автомобилна администрация" –гр. Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което за нарушение на нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 177, ал. 3т.1 пр.3 от ЗДвП, а за нарушение на нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 177, ал. 3т.1 пр.3 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство бяха изискани от АНО и приобщени копия от заявление за проверка от 25.10.2023 г., протокол от проверка на електронна везна № 410/25.10.2023 г., протокол от проверка на електронна везна № 411/25.10.2023 г., сертификат за ЕС изследване на типа неавтоматична везна, ръководство за употреба - индикатор за тегло, ръководство на потребителя - платформи за теглене на колела и оси, сертификат на К.

Н. К., писмо от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и 2 измервателни уреди", Регионален отдел Русе с изх. № 45/22.03.2024 г., ведно с писмо до БИМ по АНД № 4692/2023 г. по описа на РС - Варна.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля К., дадени в съдебно заседание, АУАН, заповед, товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Както в акта, така и в НП се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушенията от фактическа страна, посочени са обстоятелствата, при които се приема, че са извършени нарушенията, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС Варна, например Решение по к. н. а. х. д. № 1892/2016 г. Решение по к. а. н.х. д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение по к. а. н. х. д. № 282 по описа на съда за 2017 г. и ред други. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 27.10.2023 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.

Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на РД"АА" – Варна/ към датата на издаване на НП/.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Съдът не споделя 3 посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е безспорно посредством измерването извършено с електронна мобилна везна. Последното в хода на проверката не е било оспорено.

При преценка на годността на доказателствата по делото, съдът взе предвид възражението на въззивника, касаещо техническата годност на средството, с което е било извършено замерването.

В настоящия казус измерването на натоварването на осите на превозното средство е било извършено посредством електронна мобилна везна „DINI ARGEO", модел „DFWKR" и два броя измервателни плочи с номера № 0100186585 и № 0100186591 с поставени стикери за годност до октомври месец 2024 г..

По отношение на плочите, използвани при измерването от техническото средство са представени доказателства за преминат последващ метрологичен контрол.

По отношение на електронна мобилна везна „DINI ARGEO", модел „DFWKR" доказателства за последващ контрол са ангажирани, като видно от приложените копия от протокол от проверка и справка от Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", РО Русе електронната мобилна везна е била проверена в БИМ, ГД „МИУ", РО Русе . Електронната везна е с издаден сертификат за типово изследване от Датски нотофициран орган, който замества Свидетелство за одобрен тип, издавано преди 01.01.2007г.

Заверено копие от този сертификат е приложено в хода на проведеното административно наказателно производство, както и е приложено уведомително писмо от Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", РО Русе.

Приложеното по делото копие от ръководство за употреба изяснява начина на работа с техническото средство, като видно от показанията на св. К., изискванията за работа с техническото средство са били спазени.

По отношение на компетентността на служителите на РД „АА" да извършват измерване с конкретното техническо средство са събрани доказателства, а именно Сертификат, издаден на св.К., приложен по делото.