Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 23.02.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1353/2021
Вид
Решение № 131
Подписан
23.02.2022
В сила
02.06.2022
Състав
Снежана Стоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана С. при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА като разгледа докладваното от Снежана С. Административно наказателно дело № 20215220201353 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на земеделски производител /ЗП/ С.М.С., от с.К., обл.П., ЕГН: ********** против НП № 13-002861 от 23.08.2021г. на директора на Дирекция „ИТ” П., с което на основание чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на ЗП е наложена глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Наведените в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П. М. от АК - П., която поддържа жалбата, ангажира доказателства, като устно и в писмени бележки излага съображения за отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.

АНО чрез своя процесуален представител юрк.Ш. оспорва жалбата и в писмени бележки излага съображения за нейната неоснователност.

РС – Пазарджик съобрази становищата на страните, съобразявайки 1 закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят - земеделски производител С.М.С., е санкциониран след извършена проверка на 20.05.2021г., около 08:15 часа, в стопанисван от него обект - „масив с ягоди“, находящ се в землището на с.К., общ.с., ЕКАТТЕ 37491 от служители на Дирекция „Инспекция по труда”- П..

В хода на проверката лицето С. СТ. Г. и още 43 лица били заварени да берат ягоди, облечени с нефирмени работни дрехи. Работещите лица били записани в списък, включително и С.Г., която се подписала саморъчно, с което удостоверила верността на посочените от нея три имена, дата и година на раждане, както и че била заварена да работи по време на проверката.

На място се намирали сина и дъщерята на земеделския производител св.В. М., които контролирали процеса на беритбата.

В хода на проверката на място за никой от заварените да работят лица не бил представен трудов договор, включително и такъв по чл.114а от КТ, въпреки че дъщерята на земеделския производител свид.В. М. още на 17.05.2021г. заплатила от негово име необходимите такси за закупуване на 50 еднодневни трудови договора и подала искане в ДИТ-П. за тяхното издаване.

Тези трудови договори обаче били получени от съпругата на земеделския производител - свид. Р. СТ., едва след проверката на място. След това свид.

С., с част от заварените да работят по време на проверката лица, сключила от името на ЗП договори по чл.114а от КТ, но с друга част не, т.к. някои от работниците си били тръгнали от масива, а тя не разполагала с данни за самоличността им, за да ги издири, респ. да подпишат и те договори. На 25.05.2021г. съпругата на земеделския производител, която била и негов пълномощник във връзка с дейността му, се явила в ДИТ-П., където предоставила трудовите договори, сключени с част от работниците, заварени по време на проверката, но за лицето С. СТ. Г. такъв не бил представен, тъй като не бил сключен.

С оглед на така установеното свид.г.с.- главен инспектор в ДИТ П., която била част от проверяващия екип, приела, че ЗП С.С., в качеството си на работодател, бил приел на работа лицето С. СТ. Г. с ЕГН: ********** като берач на ягоди, без преди това да е уредил като трудови отношения, 2 отношенията при предоставяне на работна сила, като не бил сключил с нея писмен трудов договор. Това съставлявало нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, за което на 23.06.2021 г. свид.г.с. съставила срещу ЗП акт за установяване на административно нарушение. /АУАН/. Въз основа на акта било издадено обжалваното в настоящото производство НП, което бил връчено на жалбоподателя на 25.08.2021г. Жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган на 30.08.2021 год., т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на актосъставителя - св.г.с., както и от тези на свидетелите Р. СТ., В. М. и Т. Г.. Лицето С.Г. не беше разпитана като свидетел, тъй като не беше открита на известния по делото адрес.

При така установеното жалбата е основателна, съображенията за което са следните:

Вмененото на земеделския производител С.С. административно нарушение не бе доказано в процеса до изискваната от закона степен на несъмненост.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана като физическо лице работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Административно наказателната отговорност на физическите лица е лична и виновна, което означава че за да се ангажира законосъобразно е необходимо да бъде доказано по един несъмнен начин, че лицето виновно – умишлено или непредпазливо, е извършило вмененото му административното нарушение. С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса по ЗАНН, доказването следва да се осъществи от страна на наказващия орган, а привлеченото към отговорност лице се ползва от презумпцията за невиновност.

АНО на доказа по категоричен начин, че в деня на проверката 20.05.2021г., именно земеделският производител е наел на работа лицето С.

СТ. Г. и се е съгласил тя да престира труд за него срещу съответното възнаграждение, но без преди това да уреди отношенията им като трудови, 3 посредством сключване на трудов договор в писмена форма. Напротив установи се категорично, че в деня на проверката земеделският производител не е присъствал и с него проверяващите не са контактували въобще, включително и при документалната проверка на 25.05.2021г. в сградата на ДИТ-П., където са контактували с неговата съпруга - свид.Р. СТ.. Установи се, че земеделският производител е възложил на членовете на своето семейство /съпруга, дъщеря и син/ фактически да организират беритбата на ягодите, респ. наемането на работници, сключването на договори с тях, контрола върху работата им, разплащането и т.н. За това говори и обстоятелството, че в деня на проверката проверяващите са контактували на масива с дъщерята и сина на ЗП, които са им съдействали за установяването на самоличността на работниците. Отделно от това ЗП е бил упълномощил своята съпруга да го представлява пред определени държавни органи, включително и пред ДИТ-П..

От неопроверганите показания на свид.Р. СТ. и свид.В. М. се установи, че именно те се занимават основно с наемането на работниците и организирането на превоза им, респ. закупуването на еднодневни трудови договори и сключването им. От показанията на свид.М., подкрепени от платежните нареждания на л.14 и сл. в делото, се установи, че още на 17.05.2021г. тя е заплатила за закупуването на 50 броя еднодневни трудови договори, като е била уверена от страна на деловодител в ДИТ- П., че когато бланките с договорите бъдат изготвени ще получи телефонно обаждане на оставения от нея телефонен номер, за да си ги получи. На следващия ден 18.05.2021г. свид.М. е ходила в ДИТ-П., за да попита дали са готови бланките с договорите, но й било отговорено, че не са, след което си тръгнала, отново уверена, че ще получи обаждане, когато са готови. Стана също ясно и това, че до деня на проверката свид.М. не е получила телефонно обаждане от служител в ДИТ-П., с което да е информирана, че бланките с договори са изготвени и могат да бъдат получени.

При така установеното не може направи несъмнен извод, че към инкриминираната дата - 20.05.2021г. земеделският производител е бил наясно с това с кои лица е организирала съпругата му и дъщеря му да работят на масива като берачи на ягоди, още повече, че сред тях е и лицето по процесното НП –С.Г., за която не се установи да е контактувала със ЗП С.С..

4

На второ място от неопроверганите показания на свид.В. М. се установи, че жалбоподателя не е знаел, че по подадените още на 17.05.2021г. платежни нареждания за закупуване на еднодневни трудови договори, такива не са били получени към дена на проверката / „Нито мама, нито аз информирахме татко, че бланките за еднодневните трудови договори не са готови“ – цитат от показанията на свид.М./. Налага се извода, че жалбоподателят не е бил наясно, че с наетите от съпругата и дъщеря му лица не са били сключени никакви трудови договори за инкриминираната дата и то преди започване на беритбата. В подкрепа на този извод е и категорично установения факт, че по време на проверката ЗП не е бил в населеното място по адреса си на местоживеене. Ето защо деянието е несъставомерно от субективна страна. Да се приеме противното, а именно че ЗП е имал съзнание за горните обстоятелства, очертаващи от обективна страна състава на административното нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, би означавало да се съгласим, че НП може да почива на предположение, което е недопустимо.

При така установеното извършеното нарушение на трудовото законодателство би могло да се припише на съпругата на ЗП или пък на неговата дъщеря – свидетелките С. и М., но те не биха могли да носят отговорност, т.к. нямат качеството на работодател, нито на длъжностни лица при земеделския производител, каквито могат да бъдат субектите на административното нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.

По горните съображения НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

При този изход на делото, който е благоприятен за жалбоподателя, същия принципно има право на разноски, но за тяхното присъждане е необходимо да докаже, че такива са били реално направени. От представения по делото договор за правна защита и съдействие обаче /л.40 от делото/ е видно, че е бил договорен резултативен хонорар от 300 лева, който е дължим при успешен изход на делото. Това означава, че до момента този хонорар не е платен, респ. не са представени данни да е бил платен, най- късно до последното по делото заседание. При това положение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение. Без уважение следва да се остави и искането за присъждане на 5 разноски в полза на АНО, с оглед неблагоприятния за него изход от делото.

По изложените съображения, РС – П., на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 13-002861 от 23.08.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище П., с което на ЗП С.М.С. от с.К., обл.П., с ЕГН: ********** на основание чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, като незаконосъобразно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя и АНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд П. в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6