Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18769 от 20.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54982/2025
Вид
Определение № 18769
Подписан
20.05.2026
В сила
20.05.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18769 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110154982 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Л.

Я. С. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължа на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 1161/06.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1999/2025 г. по описа на РСМонтана, а именно:

630.57 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 28, находящ се гр.София, ж.к. Хаджи Димитър, бл. 109, вх. Б, ет. 1, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /05.08.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 135.40 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 28.07.2025 г., сумата от 50.26 лева, представляваща цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /23.08.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 12.77 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до 25.07.2025 г.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, се явява клиент на топлинна енергия в същия и дължи заплащането й. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Сочи, че с оглед дадените указания от заповедния съд по реда на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, предявява настоящите установителни искове. Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Я. С. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че признава изцяло задължението по исковата претенция. Сочи, че е изплатила изцяло задълженията по исковите претенции. Моли за отхвърляне на исковете.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на възникнало на твърдяното основание облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в посочения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед подадения отговор от ответника, като безспорни между страните следва да бъдат отделени обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответникът е бил негов собственик, а ищецът е доставил твърдяното в исковата молба количество топлинна енергия, отговарящо по стойност на цената на искове, както и че в сградата е извършвана услуга за дялово разпределение на посочената в исковата молба стойност.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/, респективно – оправянето на покана.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед подадения отговор от ответника, като безспорно следва да се отдели обстоятелството, че ответникът не е заплатил главните задължения на падежа.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По искането с правно основание чл. 219 ГПК:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Директ“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Искането е основателно и следва да бъде уважено.

По доказателствените искания:

2

Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и представените към отговора на исковата молба документи съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.

Искането за допускане на СТЕ и ССчЕ следва да бъде оставено без уважение, поради липса на необходимост – с оглед процесуалното поведение на ответниците и отделянето като безспорни на обстоятелствата, чието доказване се цели.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно уреждане на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 18.06.2026 г. от 13:25 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „Директ“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Директ“ ЕООД да представи, намиращите се у него документи, посочени в доказателственото искане на ищеца.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА събирането на писмени доказателства по почин на ищеца и ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4