Решение № 10355 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10355 гр. С., 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря Л. ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110125297 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба и уточняваща молба /л.147/ срещу Б. В. К. и Л. В. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1393,69 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 98,85 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2022 г.;

60,77 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 10,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

Б. В. К. – ½ или сумата от 696,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 49,43 лв.

– мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2022 г.; 30,38 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,41 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г.,

Л. В. К. – ½ или сумата от 696,85 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 49,43 лв.

– мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2022 г.; 30,38 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,41 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 19.04.2022 г.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С., 1 ж.к. „Г. Д.", бл. **, вх. *, ап. *, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. с.“ ЕООД. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Б. В. К. чрез назначения от съда особен представител адв. С. К., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно отношение. Сочи, че липсват доказателства относно собствеността на имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че ищецът не е доставил ТЕ, която да отговаря на техническите параметри, за които дружеството е задължено. Оспорва извършването на услуга дялово разпределение от „Т. с.“ ЕАД. Излага, че монтираните топломери не са отчитани от фирмата за дялово разпределение. Сочи, че уредите за дялово разпределение и общият топломер в абонатната станция са неизправни. Моли съда да отхвърли предявените искове.

С молба с вх. № 77733/08.03.2024 г. особеният представител на ответника Б. В. К. – адв. С. К., е посочил, че с решение № 2410 по протокол № 26/2023 г. е отписан от Софийска адвокатска колегия.

С определение № 13214 от 26.03.2024 г. за особен представител на ответника е назначен адв. К. А. Дичева, като със същото определение на особения представител е указано да заяви дали поддържа подадения отговор на исковата молба от ответника Б. К. чрез особен представител адв. С. К..

С молба с вх. № 132672/22.04.2024 г. адв. К. Д. е заявила, че поддържа възраженията, изложени в отговора на исковата молба от адв. С. К..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. В.

К. чрез назначения от съда особен представител адв. К. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения.

Сочи, че липсват доказателства относно собствеността на имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. с.“ ЕООД представя доказателства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на сключен между страните валиден договор, качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника, точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна 2 енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

От представения по делото от страна на Столична община, район „Т.“ Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 24.02.1988 г. /л.162/ се установява, че Б. В. К. и Л. В. К. са закупили въз основа на заповед № **-**-***/87 г. недвижим имот собственост на държавата, находящ се в гр. С., кв. „М.“, блок № *, вх. *, ет. *, ап. *. В представения по делото договор не са посочени придобитите ид.ч. от всеки купувач, липсват и наведени твърдения, както и доказателства, от които да следва, че купувачите са съпрузи, поради което и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС /частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното/, съдът достига до извода, че лицата са притежавали по ½ от имота. Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от „Г. и. с. – С.“ ЕООД, стар адрес ж.к. М. – експериментални блокове, блок * се отнася за жилищна сграда с три входа, нанесена с пл. № 866 в кад. лист 519 по плана на гр.

С., попадаща в кв. 12, м. „Жилищна група М. – 2 част“, находящ се на ул. Ген. К. Б., район Т.

– Столична община, е с настоящ адрес ж.к. „Г. Д.", бл. **, вх. *, * и *. С оглед изложеното съдът достига до извода, че собственици на процесния имот са ответниците. Ето защо, в качеството си на собственици на процесния имот, ответниците имат качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да отговарят по предявените искове.

Респ. между ответниците и топлофикационното дружество през посочените периоди е съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия.

Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период.

Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, която съдът кредита като обективно и компетентно изготвена.

Съгласно заключението на вещото лице ФДР „Т. с.“ ЕООД е извършила дяловото разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба. Посочено е, че през исковия период не е ползвана ТЕ за отопление от радиаторите.

Дяловите единици са отчетени по електронен път / с радиоотчитане / и показанията са нанесени в специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. За периодите поради липса на уред на лирата ТЕ за отопление имот е начислявана на база 3 екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл.т.6.5 от приложението към чл.61. ал.1 от Наредба № *-**-**-*. Топлата вода е изчислявана както следва: сезон 2019/2020г. поради необитаемост на апартамента ТЕ за БГВ не е изчислявана; за сезон 2020/2021 г. топлата вода е изчислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140л/ден поради неосигурен достъп съгл. чл.69 ал2,т.2 от Наредба № *-**-**-*. заедно с допълнително количество 51,1 м3. Топлината енергия отдадена от сградна инсталация е изчислявана по формула -т.6.1.1. от Приложението към Наредба № *-**-**-* на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 216м3. Към изчислената ТЕ за сградна инсталация за сезон 2019/2020 г. е прибавена и ТЕ от енергията надвишаваща максималната енергия, която някои от отоплителните тела са отдали тъй като съгл. т.6.4.7 от Приложението към Наредба № *-**-**-* разпределената топлинна енергия за едно отоплително тяло не може да надвишава максималната енергия, която отоплителното тяло може да отдаде за един отчетен период при съответния режим на работа на сградната инсталация. Общият размер на сумите за потребена ТЕ за процесния период според експерта възлиза на 1 393,70 лв. Съгласно заключението технологичните разходи в АС са отчислявани за сметка на ищеца „Т. С.” ЕАД, съгласно нормативната уредба. За процесния период, топломерът е преминавал метрологични проверки на 14.11.2017 г.; 22.03.2021 г.;

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/701f76f8-6e56-46f7-8525-75b57ff321b4