Решение № 435 от 15.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Плевен, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20264400500619 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 75/03.04.2026г. по гр.д. № 995/2025г. на РС гр. Левски /ЛРС/ съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, т.9 и чл.10, ал.1 ЗПК, вр. чл.21 ЗПК, във вр. с чл.22 ЗПК Договор за потребителски кредит № OL00085379 от 11.10.2023г., сключен между „Кредито“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх №51 Г, ап. Офис 32, представлявано от управителя Р.Н.Т. и С.

Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.Белене, ул. ****.

Със същото решение ЛРС е осъдил „Кредито“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх №51 Г, ап. офис 32, представлявано от управителя Р.Н.Т. да заплати на С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Белене, ул. **** на основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 78,87 евро, равняваща се на 154,27лв. получена без основание по Договор за потребителски кредит OL00085379 от 11.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2025г. до изплащане на сумата.

Осъдил „Кредито“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Черни връх №51 Г, ап. офис 32, представлявано от управителя Р.Н.Т., да заплати по сметка на РС-Левски сумата от 51,13 евро (100,00лв.) държавна такса и възнаграждение за назначената ССЕ в размер на 1

153,39 евро (300,00лв.).

Съдът осъдил „Кредито“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Черни връх №51 Г, ап. офис 32, представлявано от управителя Р.Н.Т. да заплати на адвокат Й. В. М. сумата 255,65 евро (500,00лв.), представляваща адвокатско възнаграждение по сметка ****, BIC:

****.

Недоволни от решението са останали от ответното „КРЕДИТО“ ООД с ЕИК ****, които чрез адв. П. А. от САК го обжалват в Частта, в която е уважен предявеният срещу Дружеството осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 78,87 евро, представляваща недължимо платена сума по индивидуален Договор за потребителски кредит № OL00085379 от 11.10.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва.

Считат, че Районен съд гр.Левски е уважил предявения осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД, т.к. не е съобразил събраните по делото доказателства, от които по безспорен начин се установява, че процесната сума е възстановена от ищцата преди постановяване на съдебния акт. Твърдят, че по делото е представена и е приета разписка за извършено плащане № 2000000531498969/07.01.2026г. – л.37 от делото на ЛРС, от която е видно, че чрез платформата на платежен оператор „Изи Пей“АД е извършен паричен превод в полза на ищцата пред ЛРС за надвнесени суми по няколко Договора за кредит между страните, включително и по процесния Договор.

Навеждат доводи с въззивната жалба, че изводът на ЛРС, че не е доказано връщането на сумата поради обстоятелството, че плащането обхваща повече от един Договор е неправилен, тъй като въпросното доказателство удостоверява извършването на плащането, а разпределението на сумите между отделните Договори е въпрос от фактическо и счетоводно естество, което съдът е следвало да установи служебно, чрез даване на указания или чрез възлагане на допълнителна експертиза на вещото лице.

Излагат съображения, че с уважаването на иска по чл.55 от ЗЗД е направен неправилен извод за наличие на неоснователно обогатяване, след като процесната сума вече е била възстановена на ищцата по делото пред ЛРС.

Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ЛРС в атакуваната Част и да постанови решение, с което да отхвърли предявения осъдителен иск като изцяло неоснователен, доколкото процесното вземане и погасено чрез извършено плащане в хода на първоинстанционното производство.

Молят съда, след отмяна на решението, да извърши ново разпределение на разноските съобразно действителният изход на делото, при стриктно приложение на чл.78 от ГПК, като отмени присъдените в полза на ищцовата страна разноски по съразмерност.

Молят и за присъждане на сторените в настоящото производство 2 разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, за което е представен Договор за правна помощ. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

По делото е постъпила и въззивна частна жалба от „КРЕДИТО“ ООД срещу Определение № 413 от 19.05.2026г., постановено по гр.д.№ 995/2025г. на РС гр.Левски, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на Решение № 75 от 03.04.2026г., постановено по същото дело, в Частта за разноските за присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Твърдят, че Дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 78,87 евро, получена без основание по процесния Договор за потребетелски кредит, а в полза на процесуалния представител адв.Й. М. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро.

Навеждат доводи, че така определеният адвокатски хонорар надвишава повече от три пъти вземането като уважен материален интерес по осъдителния иск и подобно съотношение между предмета на спора и присъдените разноски е несъразмерно и противоречи на справедливостта и обосноваността на съдебните разноски.

Въззиваемата и ищец по делото пред ЛРС С. Д. П. от гр.Белене, ЕГН **********, чрез адв. Й. М. депозира отговор на въззивната жалба, в който изразява становище, че оспорва заявеното от жалбоподателя, че предявеният осъдителен иск е неоснователен и сумите са възстановени, тъй като от събраните доказателства не се установява кредиторът да е възстановил сумата по предявения иск. Навеждат доводи, че от представеното от жалбоподателя платежно нареждане за сума в общ размер от 361,87 евро, не се установява каква е сумата възстановена по процесният Договор, тъй като в основанието за плащане са изброени номера на Договори между страните, по които са възстановени суми, но без да се конкретизира каква е сумата по всеки един от тях.

Молят въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на ЛРС. Отправено е искане на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът да присъди на адв.Й. М. възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита.

Въззиваемата С. Д. П. чрез адв.Й. М. изразява становище, че счита определението по чл.248 ГПК за правилно и законосъобразно. Излага съображения, че определеното от ЛРС възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на осъществената защита, изхода от спора и възнаграждението е определено, след като е взет предвид материалният интерес. Цитирана е практика на СЕС и са обсъдени съображения в тази насока.

Моли съда да остави без уважение направеното искане за отмяна на обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение № 75 от 03.04.2026г. в Частта му за разноските.

3

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК и са частично основателни.

Решението по установителния иск е влязло в сила като необжалвано.

По отношение на осъдителния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД първоинстанционният съд приел, че претенцията следва да се уважи, както е предявена. Тази сума е била платена при начална липса на основание и затова следва да бъде осъден ответникът да я възстанови на ищцата. След като въпросната клауза се явява нищожна, а оттук и несъществуваща, съдът достигнал до извода, че по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Поради недействителността на Договора, търсената от ищцата сума, която е заплатила на ответника в размер 78,87 евро с равностойност на 154,27лв., получена от ответника без основание, следва да бъде върната на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната Част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Видно от депозираният пред ЛРС отговор от „Кредито“ООД и представената пред съда разписка за извършено плащане № 2000000531498969 от 07.01.2026г. – л.37 от делото пред ЛРС, кредиторът е върнал надвнесени суми на длъжника С. Д. П. по 6 /шест/ броя договори, сключени между страните, като в описание на плащането е записано:

„надвнесени суми по д-ри 83784, 85379, 98786, 96122, 94021, 88464“.

Към момента на разглеждане на делото /исковата молба е подадена на 28.11.2025г., а решението е постановено на 03.04.2026 година/ на 07.01.2026г. в 4 полза на С. Д. П. е преведена сума в размер на 361,87 евро от „Кредито“ООД и с основание на превода: „надвнесени суми по д-ри 83784, 85379, 98786, 86122, 948021, 88464“, както е описано и по-горе.

Видно от представеният Договор за кредит № OL00085379 от 11.10.2023г. – от л.10 до л.24 от делото пред ЛРС, същият отговаря на един от цитираните номера на Договори, по които са надвнесени суми и за които има връщане, съгласно направеният на 07.01.2026г. паричен превод от кредитора към длъжника и представеното на л.37 от делото на ЛРС писмено доказателство – цитиран и по настоящото дело като разписка за извършено плащане.

Съгласно чл.76 ал.1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се найобременителното за него задължение.

От гледна точка за иска по чл.55 ЗЗД най-обременителното е за таксата за експресно разглеждане в размер на 61,12 евро /119,55лв./ и за тази сума не е налице неоснователно обогатяване, защото не са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав /кредиторът не се е обогатил с надвнесените суми, тъй като е върнал същите на длъжника/ и така предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД следва да се отхвърли поради плащане за сумата от 61,12 евро /119,55лв./ - такса експресно разглеждане.

За разликата до 78,87 евро /154,27лв./ или за сумата от 17,75 евро искът се явява основателен – дължи се връщане само на чистата сума от кредита, лихви не се дължат, т.е. за тази разлика решението е законосъобразно и следва да се потвърди.

По частната въззивна жалба:

Първоинстанционният съд е основал отказа си да измени решението в Частта за разноските досежно възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ на ищцата адвокат като е отчел единствено спецификата на конкретния случай и действителна фактическа и правна сложност на делото.

Следва да бъде съобразено обаче и това, че общия материален интерес по двата иска е в размер на 255,65 евро /500лв./ по установителния иск и 5 размера на главницата по осъдителния иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД в размер от 78,87 евро, т.е. общ материален интерес от 334,52 евро, за защитата по който се претендира възнаграждение в размер на 255,65 евро с ДДС, което се явява завишено.

Въззивната инстанция счита, че дължимото на адв.Й. М. от АК – Плевен на основание чл.38 ал.2 ЗА възнаграждение следва да бъде определено в размер на 130,00 евро за първата инстанция за оказаната безплатна правна помощ на ищцата по исковете за прогласяване на недействителност на Договор и с основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, т.9 и чл.10, ал.1 ЗПК във вр. с чл.22 ЗПК с цена на иска от 255,65 евро и за осъдителен иск с основание чл.55, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 78,87 евро. Определеният от ЛРС размер на адвокатско възнаграждение от 255,42 евро не съответства на материалният интерес на предявените искове, както и на извършената от адвоката работа.