Решение № 206 от 22.12.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Русе, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Александър Иванов

Явор Влахов при участието на секретаря Цветелина Цолова като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234500600632 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда №260000 от 10.05.2023г., постановена от Районен съд Русе по НЧХД № 824/2023г., съдът признал подсъдимата П. С. Д. за виновна в това, че на 27.02.2020 г. в гр.Русе казала нещо унизително за честта и дoстoйнствoтo на Р. В. Б. oт гр.Русе, в негово присъствие, като го нарекла педераст и мърша, и му отправила израза „Майка ти мръсна", като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, aл.1, вр. с чл.54, вр. с чл..36 oт HK й било наложено наказание „Глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и наказание „Обществено порицание", кoeтo да се изпълни чрез прочитане на съдебния акт no Радио Русе, излъчвано oт OП „Pyce арт" на територията на гр.Русе.

Със същата присъда съдът признал П. Д.:

- за невинна в това, на 27.02.2020 г. в гр.Русе в съучастие с М. И. Д. oт гр.Р., като извършител, да е причинила на Р. В. Б. oт гр.Р. лека телесна 1 повреда - болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 oт HПK я оправдал по обвинението в престъпление по чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК;

- за невинна в това, на 16.04.2020 г. в гр.Русе в съучастие с М. И. Д. от гр.Русе, като извършител, да е причинила на Р. В. Б. от гр.Русе лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от HПK била оправдана по обвинението в престъпление по чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК;

- за невинна в това, на 16.04.2020 г. в град Русе в съучастие с М. И. Д. oт гр.Р., като извършител, да се заканила на Р. В. Б. от гр.Русе с престъпление против неговата личност и това заканване би мoглo да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 oт HПK била оправдана по обвинението в престъпление по чл.144, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и

- за невинна в това, на 16.04.2020 г., в гр. Русе, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Р. В. Б. oт гр.Русе, в негово присъствие, като го нарекла осиновено копеле, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 oт HПK била оправдана по обвинението в престъпление по чл.148, aл.1, т.1 вр. чл.146, aл.1 от НК.

Със същата присъда съдът признал подсъдимата М. И. Д. за виновна в това, че на 27.02.2020г., в гр.Русе казала нещо унизително за честта и достойнството на Р. В. Б. от гр.Р., в негово присъствие, като го нарекла „Мършо", като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 oт HK й било наложено наказание „Глоба“ в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева и наказание „Обществено порицание", което да се изпълни чрез прочитане на съдебния акт по Радио Русе, излъчвано oт OП „Pyce арт" на територията на гр.Русе.

Със същата присъда М. Д. била призната:

- за невинна в това, на 27.02.2020г., в гр.Русе, в съучастие с П. С. Д. от гр.Русе, като извършител, да е причинила на Р. В. Б. лека телесна повреда болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание 2 чл.304 от HПK била оправдана по обвинението в престъпление по чл.130, ал.2, вр. с чл.20, aл.2 от НК;

- за невинна в това, на 27.02.2020г., в град Русе, в съучастие с П. С. Д. oт гр.Русе, като извършител, да се е заканила на Р. В. Б. от гр.Русе с престъпление против неговата личнoст и това заканване би мoглo да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 oт HПK била оправдана по обвинението в престъпление по чл.144, ал.1, вр. c чл.20, ал.2 от НК;

- за невинна в това, на 16.04.2020г., в гр.Русе да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Р. В. Б. oт гр.Русе, в негово присъствие, като гo нарекла „мръсен евреин", като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от HПK била оправдана по обвинението в престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК;

- за невинна в това, на 16.04.2020г., в гр.Русе, в съучастие с П. С. Д. от гр.Русе, като извършител, да е причинила на Р. В. Б. от гр.Русе лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от HПK била оправдана по обвинението в престъпление по чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от HК и

- за невинна в това, на 16.04.2020г., в град Русе, в съучастие с П. С. Д. от гр.Русе, като извършител, да се е заканила на Р. В. Б. от гр.Русе с престъпление против неговата личност и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от HПK е оправдана по обвинението в престъпление пo чл.144, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил подсъдимата П. Д. да заплати на частния тъжител Р. В. Б., направените от него по делото разноски в размер на 2106лв., както и в полза на Районен съд Русе сумата от 460.59лв. за разноски в съдебното производство.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил подсъдимата М. Д., да заплати на частния тъжител Р. Б. направените от него по делото разноски в размер на 2106лв., както и в полза на Районен съд Русе сумата от 460.59лв. за разноски в съдебното производство.

3

Срещу така постановената присъда, в оправдателните й части, е постъпила въззивна жалба от тъжителя Р. Б., чрез повереника му адв.С. С.. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В заключение се иска двете подсъдими да бъдат признати за виновни по всички обвинения, предявени им от тъжителя Б..

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от Р. Б., в която се сочи, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, поради което е направил погрешни правни изводи. По отношение събитията, случили се на 27.02.2020г. се сочи, с подробни аргументи, че в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е признал М. Д. за невинна в извършването на престъплението по чл.144, ал.1 от НК, макар да били налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението. За случилото се на 16.04.2020г. се излагат твърдения, че съдът не е положил усилия да изясни действителна фактическа обстановка и е приел произволна фактология, неподкрепена от доказателствата по делото.

Сочи се, че неправилно, в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК съдът не взел под внимание и не ценил приобщени по делото видеозаписи, съдържащи съществена информация за събитията от тази дата и поведението на участниците в тях. Отрича се присъствието на двама от свидетелите – Б. и И. като очевидци на инцидента и се твърди, че поради неправилното кредитиране на техните показания, съдът е формирал погрешни правни изводи, въз основа на които оправдал и двете подсъдими по всички обвинения касаещи тази дата. Излага се становище, че първоинстанционният съд отхвърлил част от доказателствените искания на тъжителя Б., като по този начин осуетил възможността му да докаже обвинителната си теза. Набляга се основно на отказът на съда да приеме като годно доказателства аудиозапис от мобилния телефон на тъжителя и да назначи експертно изследване на този запис. Акцентира се и срещу отказа на първия съд да приеме като доказателства по делото материалите по друго наказателно производство – НЧХД № 1309/2020г. на РРС, с което било ограничена възможността за разкриване обективната истина по делото. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал приетата по делото СМЕ, която установила наличието на 4 телесни увреждания по тъжителя Б.. И като заключение, в жалбата се отстоява, че след като съдът не е събрали и коментирал всички допустими и относими към предмета на делото доказателства, а друга част е тълкувал превратно и/или е напълно игнорирал, се е достигнало до постановяване на неправилен, необоснован и незаконосъобразен съдебен акт в неговата оправдателна част. Отново се иска отмяна на присъдата в тези й части, като се иска двете подсъдими да бъдат признати за виновни по всички обвинения, предявени им от тъжителя Б..

Срещу така постановената присъда, досежно осъдителните й части, са постъпили въззивни жалби от подсъдимите П. Д. и М. Д., чрез защитника им – адв.М. П.. По идентичен начин, и в двете жалби, се излагат твърдения, че в тези им части присъдата е незаконосъобразна, тъй като П. Д. и М. Д. били признати за виновни в извършването на престъпления, чиито състав не бил осъществен от тях. Твърди се, че съдът неправилно е съобразил събраните по делото доказателства при постановяване на присъдата в осъдителната й част.

Счита присъдата за неправилна и необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В заключение се иска двете подсъдими да бъдат оправдани. Алтернативно се иска преразглеждане на въпроса за разноските, които подсъдимите били осъдени да заплатят на частния тъжител Р. Б., като се излагат подробни аргументи, според които първоинстанционният съд не съобразили процесуалните правила уреждащи този въпрос, поради което се е достигнало до несправедливо осъждане, на всяка от двете подсъдими, за разноски в значително по-висок размер.

В открито съдебно заседание по делото адв.С. поддържа въззивната жалба, както и Допълненията към нея. Оспорва жалбата на подсъдимите.

Прави доказателствени искания – за назначаване на техническа експертиза на приложен по делото аудиозапис, за приобщаване по делото на материалите по НЧХД № 1309/2020г. на РРС, за повторен разпит на свидетелите И. Б. и П. И., както и за разпит на С. С. и Е. С. в качеството на свидетели. От настоящият съдебен състав за допуснати до разпит в качеството на свидетели С. С. и Е.

С., който са изслушани в откритото по въззивното дело съдебно следствие.

Останалите искания са оставени без уважение.

Частният тъжител Р. Б., редовно призован, не се явява.

5

Пред въззивния съдебен състав адв.М. П. поддържа двете въззивни жалби на подсъдимите. Оспорва жалбата на частният тъжител, като счита същата за неоснователна. Не прави искания за отвод или за събиране на нови доказателства. Подсъдимите П. Д. и М. Д., редовно призовани, не се явяват.

В хода по същество адв.С. моли да бъде постановен акт, с който подсъдимите да бъдат признати за виновни по всички предявени от тъжителя обвинения. Препраща към изложените допълнени съображения, като акцентира, че пред първоинстанционният съд са събрани преки и косвени доказателства подкрепящи изложената в частната тъжба фактическа обстановка. Алтернативно моли, при установени съществени нарушения на процесуалните правила, делото да бъде върнато на Районен съд Русе за ново разглеждане от друг състав на съда. Като трета възможност моли, ако бъде преценено, че по част от обвиненията са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер, производството да бъде прекратено в тези части и материалите по делото бъдат изпратени на прокурора. Намира обжалваният съдебен акт, в частта за определяне на разноските, за правилен и законосъобразен. Претендира разноските по делото.

В своята съдебна реч адв.П. моли подзащитните му да бъдат оправдани.

По отношение на оправдателните части на обжалваната присъда, изразява съгласие с мотивите на първоинстанционния съд и излага аргументи в тази насока, като моли присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована в тези части. Моли присъдата да бъде изменена и в частта за разноските, като намира че размерите на същите са несправедливо определени.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираните жалби и допълненията към тях, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: