Решение № 141 от 02.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002104889 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Касационното производство е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от ответника по иска „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД, чрез пълномощник адв. И. С., и обща от ищците Н. И. Г. и П. А. Г., чрез пълномощника им адв. П. К., срещу различни части на въззивно решение № 98/01.06.2023г. по в. гр. д № 61/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, в резултат на което въззивното решение е обжалвано в частите, в които ответната болница е осъдена на основание чл.49 ЗЗД да заплати само на ищцата Н. И. Г. обезщетение в размер на 10 000 лв. /по частичен иск 30 000 лв. от 50 000 лв./ за болки и страдания от травмиращо и изключително болезнено водено раждане и последици – усложнения и здравословни проблеми, ведно със законната лихва върху него, считано от 24.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и на всеки от двамата ищци Н. И. Г. и П. А. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на детето З. Г., настъпила на 24.04.2015 г. в резултат на допуснати от медицински специалисти при ответната болницата нарушения на утвърдените медицински стандарти и правила за добри медицински практики, както следва: 50 000 лв. на бащата П. А. Г. и 60 000 лв. на майката Н. И. Г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частите, в които са отхвърлени исковете на двамата ищци за обезщетение неимуществени вреди от смъртта на детето им, за разликата над 1 уважените размери съответно 50 000 лв. за бащата и 60 000 лв. за майката, до обжалваеми размери съответно 80 000 лв. за бащата и 90 000 лв. за майката, частични искове от размер от по 200 000 лв. за всеки ищец, респ. и обусловената от това отговорност за разноските.

В останалите части, в които са отхвърлени исковете на ищците по чл.49 ЗЗД над горепосочените обжалвани размери, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба на „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД се сочат оплаквания за наличие на всички пороци по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли се въззивното решение да се отмени и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани. Претендират се разноски.

В касационната жалба на Н. и П. Г. се твърди, че с въззивното решение неправилно e приложен чл.52 ЗЗД, иска се присъждане на допълнително обезщетение по иска на всеки едни от ищците за неимуществени вреди от смъртта на детето им. Претендират се разноски от пълномощника им адв. П.К. за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.3 ЗАдв.

Всяка от страните е депозирала отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба, с който е изразила становище за нейната неоснователност. С отговора на касационната жалба на ответника, адв.П.К., като пълномощник на ищците, претендира и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.3 ЗАДв.

От страна на д-р Н. Т. Б. - трето лице помагач на страната на ответника „МБАЛ Тетевен – д-р А.Пешев“ ЕООД, не е изразено становище по касационните жалби.

С определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в горепосочените обжалвани части и обусловената от това отговорност за разноските по делото, в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за преценка съответствието на въззивното решение с постановките на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД по въпроса за приложението на принципа на справедливост при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото относими и допустими писмени доказателства, заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, че по делото е установено настъпването по време, начин, място и условия, на описанитe от ищците с исковата молба събития, довели до смъртта на новороденото им дете З. на 24.04.2015 г.

Въззивният съд е приел за установено, че след полунощ, на 22.04.2015 г., бременната в деветия месец Н. Г., с настъпил на 20.04.2015 г. термин на раждане, е била откарана от съпруга си в МБАЛ-Тетевен поради почувствани болки. По нареждане на дежурния лекар др Н. Б. тя била прегледана, но не била приета до започване на работното време, а само останала под наблюдение. В 8.45 ч. тя била хоспитализирана в АГО с начална родова дейност, като около 10.00 ч. й била включена система за вливане на лекарствения препарат „Окситоцин“, последвала и втора, а в 16.30 ч. била приведена в родилна зала с водещ 2 раждането д-р Б.. Като се позовал на изготвената АГО епикриза относно хода на раждането, въззивният съд възприел изцяло отразеното в нея, а именно, че в 16.45 ч. родилката била с маточни контракции на 2 мин. х 40 сек., текла система окситоцин, напъвала неефективно, кратко, през 3-4 мин. В 17.00 ч. след два поредни напъна се установява на монитор трайна брадикардия на плода до 90 уд./мин. при обективен статус: пълно разкритие, ПОМ, глава, ангажирана с голям сегмент във входа на таза, незавършена ротация на главата – сутура сагиталис в I-ви кос диаметър. Поради остро настъпилата асфикция на плода и наличните задължителни условия за налагане на изходящи коси щипци за бързо родоразрешение, се наложил форцепс и направила епизиотомия, но поради невъзможност за сключване на лъжиците, не се упражнила тракция и същите били извадени. ДСТ се забавили до 40 уд./мин. и се взело решение за спешно родоразрешение чрез цезарово сечение – извикал се операционен екип на разположение. Посочено е, че оперативната интервенция е започнала в 17.30 ч., преминала без усложнения и приключила в 19.30 ч., като е изваден жив доносен плод от женски пол в депресивно състояние с наличие на сърдечна дейност и единични дихателни движения. Според приложената документация бебето е родено в 17.45 ч., било поето от педиатър, акушерка и анестезиологичния екип за кардио-пулмонална ресусцитация и медикаментозна реанимация. Същия ден в 21.45 ч. то е било предадено за транспорт към Клиниката по неонатология в гр. Плевен, където било прието в 23.15 ч., но въпреки проведената там реанимация, то починало на 24.04.2015 г. в 12.15 ч. Въз основа на съдебномедицинската експертиза, въззивният съд приел също така, че причината за смъртта на детето З. Г. е непреодолима перинатална асфиксия, настъпила вътреутробно поради недостиг на кислород до плода, дразнене на дихателния център в ЦНС и последвали дихателни движения с аспирация на околоплодно съдържимо, вследствие на което са настъпили метаболитни промени, довели до ацидоза поради включване на анаеробни метаболитни системи. След родоразрешението, въпреки проведените реанимационни мероприятия, асфиксията е довела до полиорганна недостатъчност, дисеминирани кръвоизливи и огнищни некрози на вътрешните органи. Според експертите, в генезата на настъпване на смъртта участва и черепно-мозъчната родова травма, изразяваща се в масивен субгалеален хематом и субдурални кръвоизливи. Въззивният съд счел, че майката е изписана от болницата на 27.04.2015 г., като съгласно епикризата е била в добро общо състояние, без оплаквания.

Констатирал е решаващият съд, че с влязла в сила присъда № 100131/ 08.07.2020 г. по внохд № 270/2019 г. на ВТАС, д-р Б. тя е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК за това, че на 22.04.2015 г. в гр.

Тетевен, в АГО при МБАЛ „д-р А. Пешев“ ЕООД – гр.Тетевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н. И. Г., като дежурен лекар, акушер-гинеколог, с призната специалност по акушерство и гинекология, е нарушила чл. 80 ЗЗ във вр. с Правилата за добра медицинска практика – Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, утвърден с Наредба № 19, както следва: глава XI, т.1.2.10 – парентерално (вътрешно) въвела лекарствен продукт „Окситоцин“ с голяма концентрация и форсирала въвеждането му на родилката Н. И. Г. и глава XII, т.2.2.5.8 и 3 т.2.2.5.8.8. – не проследила състоянието на родилката Г. и не диагностицирала наличието на следното нейно АГ състояние „тесен таз и съмнение за пелвифетална диспропорция“, като с това по непредпазливост е причинила на 24.04.2015 г. смъртта на детето на Г. – З. П. Г..

От показания на свидетелят А. Х. – брат на ищцата, въззивният съд установил, че деня на раждането по обяд д-р Б. излязла от отделението, казала, че си има работа и ще дойде покъсно, като се върнала към 15.30 ч. Към 17.15 ч. докато ищецът и свидетелят Х. чакали пред отделението, санитарка извела сестрата на свидетеля с включената система, с навита до кръста нощница и гола надолу, с навито парче лигнин между краката, напоено с кръв и от което течала кръв, и я оставила в общото помещение на болницата. Ищцата трябвало да се качи с асансьора до операционната на третия етаж. Качили се, като свидетелят Х. я занесъл на ръце до операционната маса, където чакала д-р Б.. Асансьорът бил в кръв и свидетелят бил в кръв, а сестра му била много отпусната и му казала: „Бате, умирам, не ме оставяй!“.

След излизането си навън свидетелят срещнал анестезиолога, а слизайки на партера видял детската лекарка, която влязла в болницата и тичала нагоре по стълбите. След операцията анестезиологът излязъл и казал, че никога няма да забрави този ден. Въззивният съд приел за установено от показанията на свид. д-р Н., че бебето се родило в тежко депресивно състояние, само със сърдечна дейност, без дишане, като не било интубирано, а само обдишвано. Много късно бебето започнало да диша, но не изплакало чисто. Било поставено в кувьоз и му се подавал кислород, а след не повече от 2 часа дошъл неонатолог от Плевен, който го взел с кувьоза. Св. Х., заедно с ищеца, дочакали неонатолога, който излязъл с бебето на ръце и им казал, че нямал надежди, а по телефона лекарите от Плевен също им казали, че шансът на детето да оцелее граничи с нула и дори да оцелее, ще има много тежки увреждания.

Установено е, че д-р Н. Б. и всички участвали при раждането и при последващите реанимационни дейности лица към датата на процесното събитие, са се намирали в трудови правоотношения с ответната болница. От характера на медицинската дейност и нормативната рамка в сферата на здравеопазването, е извел, че добрата медицинска практика е обща рамка, която изисква предоставената медицинската помощ да е своевременна, качествена и адекватна. В настоящият случай тя не отговаряла на тези качествени характеристики като за настъпването на вредата – смъртта на детето поради асфиксия, довела до полиорганна недостатъчност, влияние оказвали три групи фактори : основно и най-съществено това са действията/ бездействията, свързани с проведеното раждане, ръководено от д-р Б., но принос също имали последващата реанимация на бебето и организацията на работа в лечебното заведение. Въззивният съд счел за неоснователно възражението на болницата, че нормата на чл. 300 ГПК задължава гражданския съд да приеме, че д-р Б. не е реализирала виновно и противоправно деяние, в причинна връзка с което е настъпил вредоносният резултат. Позовавайки се на практиката на ВКС относно приложението на чл. 300 ГПК (Решение № 177/06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г., I т.o. на ВКС, Решение № 138/ 03.01.2020 г. по т. д. № 293/2019 г., II т.o. на ВКС, Определение № 60663/23.12.2021 г. по гр.д.№ 404/2021 г.,II гр. о.), според която е допустимо гражданският съд да приеме друг вид нарушение, което е различно от това по приключилото с 4 оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие, ако са въведени други фактически действия/бездействия на деликвента, различни от изпълнителното деяние, осъществяващо състава на престъплението и довело до вредоносния резултат, въззивният съд е приел, че в случая всички твърдени от ищците нарушения на д-р Б., предмет на гражданския иск, са различни от нарушенията – предмет на престъплението, за което е било повдигнато на същата обвинение, по влязлата в сила оправдателна присъда. Отчетено е в тази насока и отразеното в мотивите на присъдата и на второинстанционното решение в наказателното производство, направено обсъждане на наведените от прокуратурата неразпознаване от д-р Б. на състоянието на спешност и закъснялото решение за извършване на цезарово сечение, но е прието изрично в тези два акта, че те са били наведени от прокуратурата едва в хода на наказателното производство, не са били предмет на обвинителния акт, поради което не се обхващат от присъдата.