Решение № 171 от 26.09.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Сливница, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200087 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 23-220717 от 03.01.2023г., от и.д. директора на Д. „ИТ-СО” , с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ на „К***********2, представлявано от Д. Б. А., в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение по чл.52 от ЗЗБУТ вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като са изложени доводи относно обстоятелството, че неправилно е определено извършването на нарушението, твърдейки, че завареното на място лице не е извършвало монтажни работи на обекта. В съдебно заседание, редовно призован жалбодателят не се явява, представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата, като уточнява, че липсват доказателства именно лицето, посочено в процесното НП да е извършвало дейност на обекта. Не представя доказателства . претендира адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, директора на Д”ИТ”-София, редовно уведомен се представлява от юрискнсулт Хр., с представено надлежно пълномощно по делото. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение, определено по отношение на размера му от съда.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 25.10.2022г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” София К. Г. К., Г. Ц. Г. и А. С. К. в обект на контрол: изграждане на спортен комплекс – 1 басейн в ** – втори етап. На място установили извършващи различни строителни дейности лица, в това число и П.И.И.. Раздали им да попълнят собственоръчно декларации, според която П.И.И. декларирал, че работи на длъжност „бояджия“, при дружеството жалбодател.

Връчена е призовка за довършване на проверката. Проверката по документи била извършена в периода 08.11.-25.11.2022г., при която било установено, че работодателят, „*“ ЕООД с ЕИК ** при осъществяване на неговата дейност –строително монтажни работи не е изпълнил задължението си във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд с това, че е допуснал до работа на 25.10.2022г. без да е застраховал за риска „трудова злополука“, лицето П.И.И., ЕГН ********** изпълняващо длъжност „бояджия“.

Резултатите от проверката са обективирани в Протокол №ПР2236149 от 25.11.2022г. , приложен по делото. Жалбодателят е представил полица на БУЛСТРАД за задължителна застраховка трудова злополука № 3607220220000060 от 03.11.2022г., влизаща в сила от 00:00ч. на 04.11.2022г. За констатираното нарушение на 25.11.2022г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 23-2200717, като актосъставителя е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗЗБУТ вр. чл.2, от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. Актът е бил съставен в присъствие на пълномощник на дружествотонарушител, като е посочено „възразявам“.

Впоследствие, жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН в които е посочил, че нарушението е отстранено веднага, като е допуснато поради недоглеждане или грешка на застрахователния брокер в гр.Дупница. Посочва че през периода , в който фирмата е останала без застаховка не са се случили инциденти. Моли да не бъде издавано НП.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-220717 от

03.01.2023г., от и.д. директора на Д. „ИТ-СО” , с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ на „К***********2, представлявано от Д. Б. А., в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение по чл.52 от ЗЗБУТ вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”.

Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетелите по акта - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима процесното НП е връчено на 12.01.2023г. (видно от отбелязването на обратната разписка), а жалбата е подадена чрез АНО на 27.01.2023г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна

Настоящия състав намира, че, както в акта, така и в обжалваното постановление правилно и точно е направена квалификацията на извършеното нарушение. От формална страна издадените актове отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения на 2 нормите на ЗАНН, които да налагат неговата отмяна. Не са допуснати нарушения, които да са накърнили правото на защита на санкционираното дружество

Съгласно трайната съдебна практика установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В съдебно заседание, от проведените разпити на свидетелите извършили проверката, се събраха доказателства, от които да бъде изведен изводът, че жалбоподателя е извършил посоченото в процесното наказателно постановление нарушение.

От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че дружеството - жалбоподател се явява работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ.

В това си качество дружеството е следвало, съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗУБТ вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, да застрахова работещия в обекта на дружеството работник П.И.И., ЕГН ********** изпълняващо длъжност „бояджия“ за риска „трудова злополука”. От представенаета полица на БУЛСТРАД за задължителна застраховка трудова злополука № 3607220220000060 от 03.11.2022г., влизаща в сила от 00:00ч. на 04.11.2022г., както и заявеното жалбодателя в представеното възражение към АУАН, се установява, че към 25.10.2022г. дружеството не изпълнило задължението си да допуска до работа работниците след застраховането им.

Съгласно нормата чл.52 от

ЗЗБУТ, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” регламентира, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Съгласно Заповед № РД-01-289/25.10.2021г на МТСП за определяне Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022г., относно икономическата дейност извършвана от дружеството–строителство на жилищни и нежилищни сгради, както е регистрирано дружеството жалбодател, е определен коефициент 1,48 който е по висок от средния коефициент 0,64 за страната за 2022 г.

С бездействието си дружеството е извършило вмененото му нарушение по чл. 52 ал.1 от ЗЗУБТ вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” и е осъществило административно наказателния състав на чл.413, ал.2 от КТ, съгласно който работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Безспорно в случая административното наказание е наложено за нарушение на чл.52 ЗЗБУТ, според която норма, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска «трудова злополука» за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като по силата на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително 3 застраховане на работниците и служителите за риска «трудова злополука» на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Според чл.415в, ал.1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В настоящия случай съдът намира, че правилно АНО не е приложил тази възможност. Нарушението е установено на 25.10.2022г., когато и жалбодателят е узнал за липсата на сключена задължителна застраховка, каквато сключва едва на 03.11.2022г.

Фактът, че нарушението е отстранено преди издаването на процесното НП и от него не са произтекли вредни последици е взето предвид от АНО, като е определил минималния размер на предвидената за нарушението наказание.

Предвид изложеното съдът намира процесното НП за законосъобразно и доказано, поради и което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл.63, ал.5 във вр. ал.2, във вр. с ал.1, пр.2 ЗАНН във вр. чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да бъде осъдено дружеството да заплати на Дирекция “Инспекция по труда – София област“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

С оглед на гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23-220717 от 03.01.2023г., от и.д. директора на Д. „ИТ-СО” , с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ на „К***********2, представлявано от Д. Б. А., в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение по чл.52 от ЗЗБУТ вр. чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”.

ОСЪЖДА „К***********2, представлявано от Д. Б. А. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда – София област“ направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.