Решение № 1783 от 02.06.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1783

Велико Търново, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

При секретар С.А. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20247060700514 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от С. Х. С., с адрес ***, [улица], вх. А, ет. 1, чрез адв. [населено място], срещу Служба „Военна полиция“ гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на РБ. С молбата се претендира заплащане на обезщетение общо в размер на 41 972,50 лв. за претърпени вреди от Заповед № ВП-4068/03.07.2019 г. на директора на Служба "Военна полиция", отменена с влязло сила Решение № 69/18.03.2020 г. по адм. дело № 402/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 10443/29.07.2020г. по КАД № 5267/2020г. на ВАС, както следва: неимуществени вреди, изразяващи се в значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, накърняване на доброто име, честта и достойнството на ищеца – 30 000 лв.; имуществени вреди в общ размер на 11 972,50 лв., от които 39,00 лв. - заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по воденото дело; 6,70 лв. - пощенски разходи от водена кореспонденция с ответника МО; 48,80 лв. - платени здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г., дължими на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО; 60,00 лв. - разходи за транспорт при пътуване от гр. Велико Търново до гр. София и обратно за явяване в съдебно заседание пред Върховния административен съд на 08.07.2020г. и 11 818,00 лв. - пропуснати ползи за оставането без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г. Претендира се и законната лихва върху присъдените суми, считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

По отношение на неимуществените вреди фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че изпълнявал с гордост и усърдие служебните си задължения, за което свидетелствали получените поощрения за постигнати високи резултати в службата, при което развил силно чувство за чест и справедливост. След незаконосъобразното дисциплинарно наказание с посочената заповед С. изпитал дълбоко чувство на възмущение, гняв и обида. В ищеца се явило чувство на уязвимост и страх от реална възможност да не може да осигури нормален живот на семейството си и в съзнанието му започнали да се развиват натрапчиви сценарии, които включвали последващи проблеми, свързани с невъзможност да осигури прехрана за семейството си и обучение на децата си. Дисциплинарното наказание се отразило и на кариерното му израстване – възпрепятствало го не само да повиши военното си звание, но и да кандидатства за заемане както на по – висока длъжност, така и на каквато и да е длъжност в Службата, не можел да бъде изпращан на курс за квалификация за заемане на по-висока длъжност, допускан до кандидатстване за обучение във военна академия или висше военно училище, допускан до кандидатстване за обучение в граждански или висши военни училища за обучение по гражданска специалност, допускан до кандидатстване в докторантура. Твърди, че след възстановяването си на работа почувствал от страна на колегите и началниците си необратима и коренна промяна в отношението към него – негативизъм, пренебрежение, отхвърляне. Посочва, че независимо от постигнатите високи резултати в работата и доказването му като професионалист, след изтичане на 10 годишния договор за военна служба, със Заповед № ВП-3629/27.05.2022г. на директора на Служба „Военна полиция“, считано от 11.06.2022г. договорът му за военна служба бил прекратен. Предвид недостига на военнослужещи счита, че договорът му не е продължен поради тенденциозното отношение на Директора на СВП и други преки нему началници. Посочва също, че честта и достойнството му били накърнени, срамувал се от случилото се, ограничил рязко извънслужебните си контакти и се затворил в себе си. Наложеното дисциплинарно наказание се отразило и на здравословното му състояние, като изживеният стрес му причинил главоболие, повишено кръвно налягане, безсъние, неспокойство и тревожност. Това състояние, съпътствано с усещане за обида, недоверие и страх от ново неоснователно дисциплинарно наказание или неподновяване на договора за военна служба продължило и след отмяната на ИАА. От обективна страна въпросните емоционални страдания запълвали диагностичните критерии за протрахирана реакция на дезадаптация с елементи на постравматичен стрес, представляващ по съществото си предизвикано психично разстройство, дължащо се на емоционалния стрес у С. от незаконосъобразно издадения ИАА. За времето след налагане на наказанието останал без работа и доходи. Въпросното обстоятелство допълнително го угнетило по причина, че семейството му търпяло известни ограничения при задоволяване на обичайните си нужди. Силно били редуцирани семейните почивки и пътувания, посещения на заведения и срещи със семейни приятели. Това създало силно напрежение в семейството. Престанал да упражнява хобито си да ходи на лов, както от финансова гледна точка, така и поради неудобството да обяснява на приятелите си причините за дисциплинарното уволнение. В продължение на повече от една година С. и членовете на семейството му били лишени от правото по чл. 226г от ЗОВСРБ да ползват лечебни заведения, военни клубове, почивната и спортната база към МО. Дъщеря му прекъснала тренировките си по народни танци във Фолклорен ансамбъл „Търновче“ към Военен клуб – [населено място]. Вследствие на незаконосъобразния ИАА и във връзка с чл. 226е, ал. 1 от ЗОВСРБ бил лишен от право по чл. 225д от ЗОВСРБ. Лишен от системата от адаптационни мерки за успешен преход в цивилната сфера предвид дългия период на служба от 1995г. в БА и структурите на пряко подчинение на МО. Сочи също, че в хода на съдебното производство по отмяна на незаконосъобразния ИАА, по искане и на ответника и предвид Определение от 11.11.2019г., за целите на назначена съдебно-техническа експертиза, бил лишен от мобилен смартфон за периода от 25.11.2019г. до 19.02.2020г. и приложенията на устройството, което го принудило да си купи ново устройство, за да си върне частично нормалния начин на живот.

По отношение на претендираните имуществени вреди излага, че вследствие на незаконосъобразната заповед е претърпял имуществени вреди в общ размер на 11 972,50лв., от които 39,00 лв. заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по водене на делото; 6,70 лв. пощенски разходи от водена кореспонденция с ответника МО; 48,80 лв. - платени здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г., дължими на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО; 60,00 лв. разходи за транспорт при пътуване от [населено място] до гр. София и обратно за явяването му в съдебно заседание пред Върховния административен съд на 08.07.2020г. и 11 818,00 лв. - пропуснати ползи за оставането си без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г. Твърди, че на основание чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ му е било изплатено обезщетение за шест месечни възнаграждения само за времето от 10.07.2019г. до 09.01.2020г., но за останалия период от 10.01.2020г. до 28.07.2020г. не е получил обезщетение. Тези съображения се поддържат от жалбоподателя и от процесуалния му представител в хода на устните състезания и в представени по делото писмени бележки. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Служба „Военна полиция“ гр. София, ул. „Тотлебен“ № 34, към Министерство на отбраната на РБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор вх. № 3333/01.08.2024 г. оспорва исковите претенции, като излага доводи за тяхната неоснователност. Поддържа, че в случая не е налице причинно-следствена връзка между отменената заповед за уволнение и претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл посочва, че твърдените от ищеца вредни последици не са последица от отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение, а са вследствие на воденото по това време срещу него наказателно производство, което впоследствие е приключило с влязла в сила присъда №110/15.06.2021г. по НОХД 14/2020г. по описа на Софийски военен съд, с която ищецът по настоящото дело е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.379а от НК и за престъпление по чл. 274, ал. 3, пр. 1 от НК. Посочва, че доколкото длъжността, която е заемал ищецът, има пряка връзка с познания в областта на наказателното право, то последният ясно е съзнавал последствията от евентуално осъждане за престъпления от общ характер, поради което е напълно логично, а и житейски оправдано, твърдените от него душевни терзания да се дължат именно на образуваното наказателно производство и последствията до които води то. По отношение на твърденията за влошено здравословно състояние вследствие от заповедта за уволнение посочва, че според обективираните в мотивите на горепосочената присъда показания на разпитания по наказателното дело личен лекар на ищеца, същият страда от хипертония от поне 4-5 години, която в 90 % от случаите е наследствена, т.е. не може да се приеме, че причина за високото му кръвно е именно заповедта за уволнение. Що се отнася до твърденията за вреди, настъпили в резултат на предаването на мобилното му устройство за извършване на съдебно-техническа експертиза посочва, че същото е предадено за целите на назначената по адм. д №402/2019г. съдебно-техническа експертиза и по-конкретно за установяване дали е налице външна намеса върху записа, извършен на въпросното устройство. Изтъква, че този запис е представен и приет като веществено доказателствено средство именно по искане на С., поради което същият би следвало да е очаквал подобен развой. Оспорва и твърденията за промяна на отношението към него от страна на началници и колеги, като посочва, че същите се оборват от мотивите към присъда №110/15.06.2021г., където е посочено, че С. не се е сработвал с колегите си и нямал чувство за лоялност. Счита за несъстоятелни и твърденията за лишаване от възможност за повишаване на военно звание, за кандидатстване за по-висока длъжност и пр., доколкото същите представляват голословно изреждане на възможностите, които предоставя ЗОВСРБ. По отношение на претендираните имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 11 818 лв. за периода 10.01.2020г. до 28.07.2020г., представляващи неполучено възнаграждение за посочения период, посочва, че на ищеца вече е изплатено обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за 6 месеца при възстановяването му на работа във връзка с отмяната на заповедта му за уволнение. С тези аргументи моли за отхвърляне на исковите претенции, алтернативно – за намаляване размера на поисканите обезщетения. Моли да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита претендирания иск за частично основателен, в частта по отношение на претенцията за неимуществените вреди. Намира претендираният размер от 30 000 лева за изключително завишен, като счита, че при определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъде съобразено наличието на друго производство на ищеца в същия период. По отношение на претенцията за имуществени вреди, счита, че е неоснователна, тъй като е безспорно, че на ищеца е било изплатено обезщетението по чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ. Съгласно практиката на ВАС, включително и на решението по Тълкувателно дело № 2/2021 година на ВАС, обезщетението за имуществените вреди има ограничение и това е установеният период от 6 месеца. Безспорно е, че това обезщетение е било заплатено. Посоченото тълкувателно решение касае възможността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се обезщетяват неимуществени вреди. Поради това предлага искът да бъде уважен частично, като бъде уважено обезщетение само за неимуществените вреди.

Разпечатката съдържа 14 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/701d30bd-9b26-4b45-9d6d-ad77748432b4