Определение № 655 от 12.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. София, 12.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002101209 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. Т. ЕГН [ЕГН], лично и като пълномощник на В. И. Т. ЕГН [ЕГН] и С. И. Т. ЕГН [ЕГН] и тримата от [населено място] /Г.

Е. П., обл. София, [улица] против решение № 320 от 13.12.2024 г. по гр.д.№ 185/2024 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено изцяло Решение № 46/02.02.2024 г. по гр.д.

№ 21/2023 г. на Районен съд – Дупница. С последното е отхвърлен, предявеният от касаторите положителен установителен иск за собственост, да се признае за установено по отношение на ответниците И. Т. И., ЕГН [ЕГН] и съпруга й И. А. И., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], общ. Дупница, обл. Кюстендил, че ищците са собственици на основание наследство от Р. Т. Т. на 1469/1891 ид.ч. /кв.м./. от ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], махала „Б.“, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-8- 995/24.04.2018г. от ИД на АГКК, с площ от 1891 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: ***и ***и с номер по предходен план: ***, В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото съдът е приел, че ответниците са придобили частта на наследодателката им, но не е съобразил, че те нямат основание, на което да са завладели имота само за тях, не са демонстрирали намерението да владеят само за себе си и ако се приеме, че са владели имота, то владението не е установено като спокойно и не е подържано като такова, защото в имота има кучета и И. вадел секира. Ответниците се криели в имота, а не демонстрирали владението си пред 1 съсобственика си, поради което владението им не било и явно.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: изпълнени ли са всички предпоставки за придобиване на процесния имот по давност от ответниците: владението да е явно манифестирано пред съсобственика по начин, че да не остане съмнение за своене на цялата вещ и да е спокойно – да не е осъществено и поддържано с насилие. Твърди се, явно по този въпрос, противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 50012 от 21.03.2023 г. по гр.д.№ 1394/2022г. на ВКС, І гр.о. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради вътрешно противоречие в мотивите, защото съдът е приел, че тя е имала идеална част от процесния имот приживе и това, че те са придобити по давност от ответниците. Акцентира се на това, че тя е имала идеална част към момента на смъртта си, която е настъпила на 27.02.2021 г.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос, решението е съобразено със съдебната практика, а мотивите не са противоречиви, т.е. не е налице и твърдяната очевидна неправилност.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

Ищците са наследници на Р. Т. Т., починала на 27.02.2021 г. Тя е дъщеря на съпрузите Т. П.

Т., починал 11.06.1968 г. и С. С. Т., починала на 03.05.2010 г. Техни дъщери са и В. Т. К. и ответницата И. Т. И.. С н.а. № 123, т. ІІ,/ 64 г., Т. П. Т. е признат за собственик на основание давност на „дворно място около 1 декар намиращо се в махала „Б.“ в землището на [населено място], окръг Кюстендилски“. С н.а.№ 87, т. III/ 04.12.1979г. С. С. Т. е станала собственик по давност на „дворно място с площ от 800 кв.м., находящо се в [населено място], Кюстендилски окръг, махала „Б.“. И двата имота са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, защото гражданския брак между тях е заварен от СК от 1968 г. /чл. 103/ В РС-Станке Димитров е вписан на 26.V.1982 г. по искане на С. Т. отказ от наследството, останало от съпруга й Т. П. Т., но тя и не наследява от неговата идеална част от имотите, които са СИО на основание чл. 14, ал.7 СК от 1968 г./отм/. С н.а. № 49, т. III от 14.10.1982г. С. Т. дарява дъщерите си Р., В. и И. с дворно място с площ от 800 кв.м., находящо се в [населено място], махала „Б.“. С нот. акт № 52, т. I от 06.03.2003г. С. С. Т. продава собствената си 1/2 или 3/6 идеални части, а В. Т. К. нейната собствена 1/6 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот пл. № ***в [населено място], м. „Б.“ целия с площ от 1098 кв.м. на Р. Т.. Със същия нот. акт /по т.2/ В. Т. К. е продала на сестра си Р. Т. Т. 1/3 ид.ч. от неурегулиран имот с пл. № ***, по плана на [населено място], местност „Б. , с обща площ 861 кв.м.

Предявеният от С. С. Т. иск за отмяна на дарението, оформено с н.а. № 49.т.1/1982 г. против И. Т. И. е отхвърлен с влязло в сила решение по гр. д. № 506/1998 г.

Р. Т. Т. и В. Т. К., като съсобственици са дали съгласие с нотариално заверени декларации 2 съответно изх. № 56/20.07.1983 г. и изх. № 36/21.VІІ.1983 г., ответницата да изгради къща в съсобствения им имот. Въз основа на декларациите е издадено на ответниците разрешение за строеж № 305/27.VІІ.1983 г. да построи еднофамилна жилищна сграда на два етажа и гараж в имота й по н.а. № 49, том III, дело № 1020/14.10.1982г. С договор от 14.09.1998 г. в обикновена писмена форма 1998 г. ответникът И. И. и С. О. са „купили“ от трети лица 450 кв.м от нива с площ 600 кв.м. в местността „В.“, махала „Б..“.

Производството по гр. д. № 685/1995 г. на РС-Дупница, образувано на 29.05.1996 г. по предявен иск за делба от С. Т. против наследодателката на ищците Р. Т. и ответницата И. И. е прекратено на 04.12.1995 г.

По искане на ответницата и без да е постъпило възражение от ищците, през 2022 г. в КККР на [населено място] е нанесен процесния ПИ с идентификатор ***с трайно предназначение:

„земеделска територия“. Образуван е от ПИ с идентификатор ***и част от ПИ с идентификатор ***. Идентичността на имотите, описани в посочените нотариални актове и процесния имот е установена от приетата СТЕ.

Ответницата И. И., по време на брака й с И. А. И., сключен на 10.09.1972 г., е призната с нот. акт № 39, т. ІІІ от 10.08. 2022 г. за собственик на ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], махала „Б.“, одобрена на 24.04.2018 г. на основание дарение, покупка и давностно владение. Имотът е с площ от 1891 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване, за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: ***; ***и с номер по предходен план: ***, ведно със сградите в имота: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 89 кв.м. и едноетажна постройка от допълващото застрояване с идентификатор ***, със застроена площ от 28 кв.м. В периода 07.05.2015 г. – 23.08.2021 г. наследодателката на ищците е плащала такса битови отпадъци за земя в [населено място]. На 30.09.2022г. ищците са уведомени за издаването на този нот. АГКК ищците.

На въпроси по чл. 176 ГПК, ищецът И. Т. обяснява, че съпругата му е ходила, за да посети имота, много пъти минавали, но всичко било заградено, влизали в имота, когато майка й била в много лошо състояние, взели я и я гледали 10 години. След смъртта на майката, Р. не е ходила там, като не е ходила там и преди да почине тя, докато живеела майка й при тях - 10 години, тъй като щяло да стане бой.

В данъчна декларация от 05.04.2014г., Р. Т. е декларирала земя в [населено място] след придобиването й през 2003г. С. Т. е подала данъчна декларация на 12.05.1999г. Ответницата е декларирала къща и гараж през 1998г., а през 2022 имота с жилище и гараж.

Показанията на свидетелите не са противоречиви. Свидетелят В. О. установява, че В. и Р. не са могли да ползват имота, защото не ги пускат вътре от 20 години. В. преди 7-8 години, а Р. преди 5-6 години идвали, но става бъркотия и се върнат. И. и И. като ги видят се затварят вътре. Р. и с мъжа й идвала. До преди 4-5 години И. казвал, че не могат да се разберат с балдъзите за имота. Р. и В. искали да го продадат на И. и И., но не могли да се разберат. При тях не може да се влезе, вади се веднага секира от И.. Р. искала да слага фургон в двора да си слага инструменти. Виждал я откъм черния път да се опитва да влезе в имота, но не могла да влезе, само оглеждала. Страхувала се да влезе вътре, а и била заключена портата на двора.

3

Имотът е заграден с мрежа на колове. В двора има къща, кокошарници и лятна кухня. Имало и кучета, и не може да се влезе заради тях. И. и И. винаги са гледали кучета. В имота има овощни насаждения от 3-4-5 години. Преди това имало 2-3 ябълки. Преди 20- ина години С. била изгонена от И. и И.. От около 20 години имотът е заключен и в двора има кучета.

Според показанията на св. В. Й., ответниците повече от 30 години живеят там. Преди те да си построят къща имало друга, в която живеела баба му С. - преди повече от 20 години.

Освен нея и И. и И., друг не е живял в тази къща. Докато била старата къща, Р. и В. идвали.

Преди около 30 години се развалила старата къща. Р. до преди 4-5 години се е опитвала да влезе там, но няма как да влезе, защото е заградено. От преди 10-ина години е заградено. Р. идвала всяка година в [населено място] да си плаща данъците и нямало откъде да влезе, идвала при майката на свидетеля ( В. К.) и се оплаквала, че няма как да влезе в местото си, защото не я допускат. Преди 3-4 години Р. дошла в [населено място], със св. Й. отишли до имота - не могли да влязат и през дерето - не може да се прескочи дерето и да се влезе.

Присъствал на разговора между ищеца С. и сина на ответниците на светофарите при Тютюнева. С. предложил на Н. (сина на ответниците) да му даде някой лев и цялото место да си остане на тях. Това било преди да се получат документите от кадастъра, Н. казал, че не му трябват имоти и няма да му дава пари за имота. С. искал да се види с И. и И., но синът им Н. казал, че на баща му ще му стане лошо и да не се виждат. Р. споделяла, че иска да си сади нещо в имота, но не може да влезе, няма откъде и да си направи някаква барака да си събира инструменти. В същия смисъл са и показанията на св. Р. Е. – че откакто се помни, имотът е заграден с мрежа и колове, заключен е, в двора има къща стопанска постройка. В имота живеят семейство И. с техните деца и никой друг не е виждала там. От 25-30 години е заграден отвсякъде имотът, работят го И. и И. с помощта на децата си повече от 20-30 години. Св. Р. И. – кмет на селото от четири мандата допълва, че през 1996 г. Стойка дошла в пощата да си вземе пенсията и обявила, че отива да живее в [населено място] при дъщеря си Р.. Р. не е живяла в новата къща и не е работила местото. Свидетелката С. А. също установява, че имотът е ограден с мрежа със стоманобетонни колове, къщата е от около 1990 г. От около 30 години е ограден имотът - откакто са направили новата къща, не е виждала сестрите на И. вътре, в имота не можело да се влезе.Работели го И. и И. целия имот.

РС е приел, че е основателно заявеното възражение за придобивна давност от ответниците, защото е доказано, че ответниците са извършили едностранни действия, посредством които са обективирали и манифестирали пред сестрата на ответницата и наследодател на ищците преобръщане на владението (interversio possessionis), т. е. че са престанали да държат идеалните части от имота за наследодателката на ищците Р. Т. и са започнали да държат нейната част за себе си с намерение за своене за себе си. Действията, чрез които са сторили това са: ограждането на процесния имот и недопускането на наследодателката на ищците в него. Владението им е продължило повече от десет години. Ответниците са се позовали на изтекла в тяхна полза давност за процесната идеална част и преди предявяване на иска ответницата е инициирала нотариално производство за признаването й за собственик и събраните доказателства подкрепят изводите на нотариуса. Не е възприета тезата на ищците, че владението е установено чрез насилие и, че е смутено от Р. Т., която искала да влезе в 4 имота. РС е приел, че владението не е установено с насилие и не е поддържано с насилие.