Решение № 1521 от 21.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100507273 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Х.К. Л., ищец пред СРС, срещу решение № 20104859 от 26. 04.2021 г. по гр.д.№ 57271 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 77-ми състав, с което са отхвърлени исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като се сочи, че съдът бил допуснал процесуални нарушения във връзка с допускането на свидетелски показания, както и при обсъждане на така събраните доказателства. Счита, че претенциите му са доказани и основателни. Сочи, че заповедта за прекратяване на ТПО му била връчена през м.09.2020 г., т.е. след изтичането на 6-месечния изпитателен срок и след изтичането на срока за домашното му лечение – до 16.09.2020 г. На 25.09.2020 г. му било отказано да му се връчи препис и вписване на дата на връчване.

Тези факти и обстоятелства били посочени на СРС и отразени в определението от 09.02.2021 г. в проекто-доклада по чл.140 ГПК, но независимо от това в решението си СРС посочил, че ищеца не сочи дата на връчване на заповедта за прекратяване. В исковата молба бил посочил, че 1 след изтичане на срока на домашния режим на лечение, който му бил предписан до 16.09.2020 г. посетил работодателя си във връзка с получаването на документ за направена проверка относно пътния инцидент на 10.07.2020 г. и за прекратяване на ТПО и след подписване на двата екземпляра, получил копие като му било отказано вписването на дата на връчване на акта за прекратяване на ТПО. В изпълнение указанията на СРС със становище посочил, че след второто му посещение на 25.09.2020 г./петък/ и по негово настояване му било връчено копие от акта за прекратяване на ТПО срещу подпис като му било отказано вписване на дата на връчване.

Сочи, че документите по пощата работодателят бил адресирал до Х.Л. Л., а не до Х.К. Л., което означавало, че документите по писмото от 20.07.2020 г. не били получени от него. При приложение на общите правила на ЗЗД, ТПО следвало да се счита прекратено на 25.09.2020 г., а не на 27.07.2020 г. както твърдял работодателя. Наред с това СРС бил взел предвид и отразил неправилно показанията на свидетелката И.. По този начин се създавало впечатление, че били налице и други основания за прекратяване на ТПО с ищеца. Счита, че може да се направи обоснован извод, че работодателят е нарушил чл.8, ал.1 КТ. Работодателят бил избягнал провеждането на дисциплинарно производство, за да не може ищецът да се ползва от закрилата по чл.333 КТ. Именно претърпяното ПТП в случая било използвано за прекратяване на ТПО с ищеца. Счита, че свидетелски показания са недопустими като се позовава на чл.164, т.3 ГПК и чл.335, ал.2,т.3 КТ. Освен това работодателят подал към НАП и НОИ данни за незаконосъобразното прекратяване на ТПО като по този начин бил лишен от всички акцесорни права, които произтичат от ТПО, а болничните листове доказвали именно това. Всички правни факти и обстоятелства отразени в решението на СРС без да бъдат взети предвид изложените от ищеца твърдения щели да доведат до неправилна оценка на поведението му и същите факти можели да се ползват в един бъдещ процес, което щяло да го постави в неравностойно положение.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което претенциите му да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от „С.Е.“ ЕАД, ответник пред СРС. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на решението от СРС. Сочи, че в 2 изявленията си ищеца никъде не бил посочил кога е получил акта за прекратяване на ТПО. Конкретните дати били посочени едва във въззивната жалба. Счита, че правилно СРС бил приел за дата на връчване на заповедта за прекратяване 27.07.2020 г. Това следвало и от поведението на ищеца при разпита на свидетелката И.. Действително, пощенската пратка за съобщаване на акта за прекратяване на ТПО била върната с отбелязване „непотърсена“.

Действително, презимето било сгрешено, но счита, че с оглед на това, че същата била изпратена на адреса, посочен от ищеца в трудовия договор, то нямало пречка тази пратка да бъде получена от лицето Х.Л.. Правилно СРС бил приел, че прекратяването на ТПО е станало в срока по чл.71, ал.1 КТ.

Сочи, че недоказани били твърденията на ищеца, че бил поставен в неравнопоставено положение с другите работници. Доводите на ищеца, че неправилно били отразени показанията на свидетелката И. не следвало да бъдат обсъждани, тъй като същият не бил поискал поправка или допълване на протокола по чл.151 ГПК. Действително, ищецът бил допуснал нарушения на ЗДвП като ватман, но при прекратяване на ТПО по чл.71, ал.1 КТ работодателят не бил длъжен да мотивира решението си. Счита, че свидетелски показания за връчване на акта за прекратяване са допустими и правилно СРС се бил позовал в решението си на тези доказателства.

Претендира разноски.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.04.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 10.05.2021 г., т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК; от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

3

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:

1-по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Трудовият договор № 7/01.04.2020 г. бил сключен при условията на чл.70, ал.1 КТ със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.

Съгласно чл.71, ал.1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната в чиято полза е уговорен, можела да прекрати договора без предизвестие. При прекратяване на договора на това основание работодателят не бил длъжен да се мотивира, поради което преценката му не подлежала на съдебен контрол.

Затова без значение било какво е мотивирало работодателя да се възползва от правото да прекрати договора в срока за изпитване, като това дори да било участието на ищеца в ПТП, то не могло да обоснове незаконосъобразност на уволнението.

От събраните по делото писмени доказателства се установило, че ищецът е подписал длъжностната си характеристика, инструктиран е, както и е допуснат до обучение, преминал е такова, издържал е изпита и е допуснат до оперативна работа. Нямало доказателства по делото и не се твърдяло от ищеца наличието на друга процедура за инструктаж и обучение в предприятието на работодателя, извън установената с представените от ответника писмени доказателства, нито останалите работници и служители да са преминавали различно обучение от това, което било осигурено на ищеца.

Поради това съдът е достигнал до извода, оплакванията на ищеца за осъществена по отношение на него дискриминация и злоупотреба с права от страна на работодателя за неоснователни.

СРС е приел за неоснователни и твърденията на ищеца за недобросъвестно упражняване на правата от страна на работодателя; липсвали доказателства правото по чл.71, ал.1 КТ да било упражнено превратно или с цел да навреди на ищеца умишлено, като с позволени средства да постигне непозволен резултат. Работодателят разполагал с възможността да прекрати трудовия договор в срока за изпитване, което право било реализирано с издаването на процесната заповед и нямало доказателства да го е направил в противоречие с принципа за добросъвестност, установен в чл.8 КТ.

Единственото обстоятелство, което било относимо към законосъобразността на заповедта за прекратяване на ТПО било кога е 4 връчена. Ищецът не сочел кога му е връчена заповедта, но не оспорвал, че това е станало преди изтичането на 6-месечния срок за изпитване. От разпита на свидетелката И.-завеждащ“Личен състав“ се установило, че лично тя е връчила заповедта на ищеца на 27.07.2020 г. като той се подписал и взел препис от нея. Дори да се приемело, че връчването е станало в средата на м.09.2020 г., както твърдял ищеца, то връчването също било в 6-месечния срок за изпитване. Заповедта породила действие, считано от връчването й, което водело до извода, че прекратяването на ТПО е законосъобразно.

Последното не ставало незаконосъобразно с оглед липсата на дата на връчване в самата заповед. Това било така защото връчването можело да се установява с всички доказателствени средства. За неотносими за законосъобразността на уволнението по чл.71, ал.1 КТ съдът е приел изложените от ищеца и представени доказателства за ползван отпуск и издадените болнични листове. Това било така, защото времето през което работникът е в законовоустановен отпуск не се включвало в срока за изпитване. ТПО било прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ и ищецът не се ползвал от закрилата по чл.333 КТ. Доказателства за добра работа на ищеца, гласувани бонуси, липса на наложени дисциплинарни наказания също били неотносими към законосъобразността на процесната заповед. Не се установили по делото допуснати от работодателя дискриминация и злоупотреба с права при упражняване на потестативното право на работодателя по чл.71, ал.1 КТ. Затова искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ бил неоснователен.

2- по иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ – с оглед неуважаването на иска по т.1 КТ, СРС е отхвърлил иска ищецът да бъде възстановен на заеманата преди прекратяването на ТПО длъжност- „ватман“.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудов договор, сключен на 30.03.2020 г. на основание чл.67, ал.1,т.1 вр. с чл.70, ал.1 и ал.2 КТ – със 6месечен срок за изпитване, който е уговорен в полза на работодателя и започва да тече от 01.04.2020 г./л.12 по делото пред СРС/.

5

Видно от издадения акт № 1021 от 21.07.2020 г. ТПО е прекратено на основания чл.71, ал.1 КТ /л.19 по делото пред СРС/.

Спорно по делото е дали прекратяването на ТПО е станало в 6-месечния срок.

Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС във връзка с основанията за прекратяване на ТПО по чл.71, ал.1 КТ поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.

Правилно СРС е приел, че в хипотезата на чл.71,ал.1 КТ съдът не извършва преценка дали работникът се е справил или не с работата, за да са налице предпоставките за прекратяване на ТПО в хипотезата на уговорен срок за изпитване в полза на работодателя.

Без значение за законосъобразността на заповедта по чл.71, ал.1 КТ е как се е справял ищеца, респ. награждаван ли е или са му налагани дисциплинарни наказания. При това положение без значение се явява обстоятелството, че НП съставено срещу ищеца по повод на ПТП, състояло се на 10.07.2020 г. за което ПТП ищецът сочи, че е „скритият мотив“ да бъде прекратено трудовото му правоотношение, е отменено с решение от 26.07.2021 г. по нахд № 14982 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 2-ри състав.

Обстоятелството дали заповедта съдържа дата действително, не води до нейната незаконосъобразност. на връчване,

Касае се до трудово правоотношение и общите правила на ЗЗД на които се позовава въззивникът не се прилагат. Поради това за връчване на заповедта за прекратяване на ТПО са допустими всички доказателствени средства, вкл. и гласни такива.

Относно соченото нарушение на чл.335, ал.2,т.3 КТ:

Действително, съгласно чл. 335. (1) КТ трудовият договор се прекратява писмено.

В конкретния случай прекратяването е извършено при спазване на писмената форма- издаден е писмен акт за прекратяване.