Решение № 590 от 07.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300500255 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. Д. Н. против решение № 5228/27.11.2025г. по гр.д.№ 4090/2024г. на ПдРС, III гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД против В. З. Г. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 600 лева по договор за заем от 23.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че е безспорен фактът, че на 23.02.2021г. А. Д. е предал на В. Г. сумата от 600 лева. С предаване на сумата бил сключен договор за заем. Въпреки това погрешно първоинсатнционният съд приел, че между страните по делото не е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем, тъй като парите били предназначени за свидетелката В.. Този извод се основавал единствено на показанията на тази свидетелка като при това, както беше посочено по-горе, безспорен факт било предаването на парите от Д. на Г.. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

От въззиваемата В. Г. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните доказателства и приложимия материален закон. Изложени са подробни доводи в подкрепа на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 4090/2024г. на ПдРС, III гр.с. е образувано по искова молба от А.

Д. Н. против В. З. Г., с която е предявен иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 600 лева, предоставена й по устен договор за заем от 23.02.2021г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба и уточнението й се твърди, че на 23.02.2021г. в бизнесцентър „М.“ ищецът е 1 предоставил на ответницата сумата от 600 лева, която следвало да му бъде върната в едномесечен срок, т.е. в срок до 23.03.2021г. Тя споделила, че сумата й била необходима за провеждане на лечение и закупуването на лекарства. Ищецът се запознал с ответницата чрез нейна приятелка. Въпреки отправените покани Г. не му била върнала дадената в заем сума.

С подадения от В. Г. отговор на исковата молба тя не отрича, че на 23.02.2021г. е получила от ищеца сумата от 600 лева в бизнесцентър „М.“, но парите да са й дадени на заем. Твърди, че сумата била необходима на нейна приятелка – Т. В. В., която живеела в чужбина и която помолила ответницата да вземе сумата от 600 лева от ищеца и да я предаде на брата на В., като сумата била необходима на В. за лечението на неин родител. Преди тази дата Г. не познавала ищеца, не била говорила с него и съответно- не била искала от него парични средства и не била поемала задължение да връща такива средства. Когато ищецът започнал да настоява да му върне парите, тя подала сигнал до органите на МВР.

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че на 23.02.2021г. въззиваемата В. Г. е получила от жалбоподателя А. Н. сумата от 600 лева. Спорът се свежда до това, дали въпросната сума й е била дадена на заем и дали тя се е задължила да я върне на Н.. В отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК жалбоподателят е заявил, че познава Т.

В.. Тя му се обадила по телефона и казала, „че ще изпрати нейна приятелка“ да й даде сумата, която била необходима за лечението на неин близък. Не знаел за коя от двете бил заемът- за В. или за Т.. Той дал парите на В. З., с уговорката да му бъдат върнати до края на месеца. В писмените обяснения от А. Д. по приложената прокурорска преписка № 4372/2023г. той е записал, че е жертва на организирана измама и възнамерява да търси правата си с всички законни средства. В жалбата от В. Г., по която е образувана преписката, тя е посочила, че Т. В. й се обадила от Кралство Нидерландия и нястоятелно я помолила да се свърже с А. Н. и да вземе от него 700 лева за лечението на баща й. Въззиваемата се обадила на жалбоподателя на дадения й от В. телефонен номер, след което го посетила в бизнесцентър „М.“, където получила от него процесната сума пари. Братът на В.- С. В., я чакал пред сградата / или във фоайето/ и тя му предала парите.

По делото на ПдРС са разпитани свидетелките Я. Л. / без родство със страните/ и Т.

В. / без родство със страните/. Свидетелката Л. сочи, че с жалбоподателката са приятелки от 20 години. С жалбоподателя я запознала Т. В.. На 23.02.2021г., сутринта, В. Г. се обадила на свидетелката и споделила, че е много уморена след нощна смяна, но трябва да отиде да се види с А. Н., защото В. я помолила да вземе от него 600 лева за лечението на майка й. След като взела парите, тя отново се обадила на свидетелката и й казала, че ги е предала на брата на В.. След време, Н. започнал да звъни редовно на въззиваемата и да си търси парите от нея. Обаждал се на нея, защото Т. В. не му била върнала парите. Свидетелката лично чула такъв разговор на включения на високоговорител телефон на въззиваемата. Жалбоподателят я питал кога Т. ще му върне парите. Свидетелката присъствала на лична среща между В. Г. и Т. В., на която последната изрично обещала, че ще върне парите на А. Н..

Свидетелката В. сочи, че познава жалбоподателя. С него били в една компания.

Когато през 2021г. или 2022г. родителите на свидетелката се разболяли, тя се обадила на Н. и му поискала 600 лева. Той казал, че няма проблем. Попитал на кого да предаде парите, защото станало ясно, че В. не е в България. Тя казала, че ще изпрати В. Г.. Въззиваемата взела парите от Н. и ги предала на брата на свидетелката. Когато разговаряли с жалбоподателя за въпросната сума пари, свидетелката останала с впечатление, че той й ги дава безвъзмездно, като помощ за родителите й. Не били уговорили срок за връщане на парите.

По първоинстанционното дело е прието и заверено копие от разпечатка от съобщение на приложението „Вайбър“ от дата 17.02.2023г., за което е безспорно, че изхожда от жалбоподателя и е адресирано до въззиваемата. Съобщението е с текст „Здр. Т. още не ми е върнала парите. Да завеждам ли жалба в полицията към теб. Много ще ми е неприятно но нямам друг избор“. При съпоставка на коментираните по- горе доказателства съдът достига до следните изводи: Предоставянето на сумата от 600 лева е договорено в телефонен разговор между жалбоподателя и Т. В., като са се разбрали парите да бъдат предадени на В.

2

Г.. След това В. се е обадила на Г. и я е убедила да отиде при Н., за да получи въпросната сума, след което да я предаде на С. В.. Не се установява преди разговора между В. и жалбоподателя въззиваемата да е търсила В., за да й помогне да намери пари на заем.

Самият жалбоподател не твърди В. да е поискала да даде пари на заем на въззиваемата.

Въобще не са налице данни по това време родител или родители на Г. да са били болни и тя да е търсила пари за лечението им. Няма как жалбоподателят да е останал с погрешното впечатление, че парите, които дава са предназначени за въззиваемата, т.е. че той ги дава на заем на нея, тъй като е договорил предоставянето на сумата от 600 лева с В. и единствено по причина на това, че тя е отсъствала от страната, парите са били предадени на Г.. Този извод се подкрепя както от горепосочената съобщение, така и от непротиворечивите показания на двете свидетелки. Самата въззиваема не е търсила пари на заем от жалбоподателя и не договаряла с него условия по договор за заем. Фактът на получаването на парите не й придава качеството на заемополучател, независимо от реалния характер на договора за заем.

Действително договорът за заем се сключва с предаването на парите, но преди това следва предоставянето им да е договорено между страните. Както беше посочено по- горе, предоставянето на сумата от 600 лева е договорено между жалбоподателя и В., като последната е действала от свое има, а не от името на Г.. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 400 лева, равняващи се на 204,52 евро.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5228/27.11.2025г. по гр.д.№ 4090/2024г. на ПдРС, III гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя А. Д. Н. иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД против В. З. Г. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 600 лева по договор за заем от 23.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА А. Д. Н. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на В. З. Г. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 204,52 евро- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3