Решение № 136 от 11.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Кюстендил, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20241500100427 по описа за 2024 година

Делото е образувано след изпращането му по подсъдност от СГС и има за предмет разглеждане на исковата молба на К. С. К., с ЕГН **********, с адрес в с.Д., общ.С., ул.*** №**, против *** на Република България, гр.С. бул.„Витоша” №2.

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от К. неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №630/2012г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по ВНОХД №454/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 08.09.2022г., до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

Ищецът твърди, че на 15.09.2006г. е привлечен като обвиняем с още 18 лица по ДП №452/2006г. по описа на РПУ – гр.Петрич за извършено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Бил внесен обвинителен акт в РС-Петрич, по който било образувано НОХД №1424/2008г., което било прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. На 13.04.2010. отново бил внесен обвинителен акт в съда, като по образуваното НОХД №597/2010г. по описа на РС-Петрич всички съдии от състава на съда се отвели и делото било изпратено за разглеждане на РС-Кюстендил, където било образувано като НОХД №1629/2010г. Производство по делото било прекратено, но след произнасяне на ВКС същото било възобновено и върнато на КнРС, където продължило като НОХД №630/2012г. Ищецът сочи, че по това дело били проведени около 44 броя съдебни заседания и с присъда №15 от 16.03.2018г. същият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С решение с №260009/08.09.2022г., постановено по ВНОХД №454/2018г. по описа на ОС-Кюстендил оправдателната присъда била потвърдена и производството по делото приключило.

В исковата молба се сочи, че производството по наказателното дело продължило от 2006г. до 2022г. и през цялото време прокуратурата поддържала повдигнатото срещу К.

1 обвинение, по което в крайна сметка след 16 години бил оправдан. Твърди се, че през целия период ищецът преживял огромен стрес и притеснения. Случващото се станало достояние на близки, колеги, приятели и съседи на ищеца, който чувал коментари и подмятания за себе си, от каквито пострадало и детето, и цялото му семейство. При все, че знаел, че е невинен, К. изпаднал в тежко психическо състояние, чувствал безпътица и безнадеждност, загубил съня си, както и желание за борба и за живот. Независимо от влязлата в сила оправдателна присъда, ищецът продължавал да изпитва страх и безпокойство, да преживява отново случилото се и да се чувства неудобно от околните, които допуска, че може и да не са разбрали за оправдаването му. Сочи, че през целия период на водене на наказателното производство ищецът бил принуден да се чувства като престъпник, да усеща промененото отношение на познатите му спрямо него, които го приемали с недоверие и показвали съмнения в неговата почтеност. Накърнени били честта и доброто му име; изпаднал в депресия, чувствал отчаяние, безсилие, тревожност. Тези негативни изживявания, според К., са следствие от незаконно повдигнатото от Прокуратурата спрямо него обвинение, което същата поддържала в продължение на 16 години. К. твърди, че през периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда изживял душевни страдания и тежко психологическо бреме, чувствал неудобство, безпокойство, несигурност, стрес, напрежение, тревога, безсилие, негативни емоции, психически страдания, преживял много безсънни нощи, нравствени терзания, сринато самочувствие, накърнени чест, достойнство, добро име в обществото и накърнено социално общуване.

В хода на съдебното производство, като факт, имащ значение за изхода на спора и настъпил след подаване на исковата молба, от страна на ищеца е въведено и твърдение, че на 09.06.2024г. К. получил остър миокарден инфаркт, което увреждане на здравето му счита, че е настъпило също в резултат на воденото срещу него наказателно производство.

Ищецът счита, че всички претърпени от него душевни и физически болки и страдания, биха могли да бъдат репарирани посредством заплащане на обезщетение в размер на 400 000 лева, които именно претендира да бъде осъден ответника да му заплати, ведно със законната лихва за забава.

Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при СГП, твърди недопустимост на подадената искова молба, поради неяснота дали се предявява претенция по чл.2б от ЗОДОВ, каквато ако се предявявала, не отговаряла на условието на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ. По същество се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че посочените в исковата молба вреди не са доказани, както и не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение. Сочи се, че ответникът не може да носи отговорност за вреди, които са търпели семейството и близките на ищеца и се обръща внимание върху факта, че няма данни ищецът да е търпял мерки за процесуална принуда, което определяло по-нисък интензитет на вредите. Оспорва се твърдението на ищеца, че наказателното производство е надхвърлило разумния срок и, че са били нарушени принципите за бърз и справедлив процес, като се поддържа, че продължителността на наказателния процес касае съдебната фаза на производството. Счита се, че липсват доказателства за интензивността на наказателното производство и се сочи кои са обстоятелствата, които следва да бъде преценявани в тази връзка. Възразява се и срещу размера на претендираната като репарация за неимуществените вреди сума, стояща вън от принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е понесъл вреди вън от обичайните при водено наказателно производство, поради което се счита, че претенцията е изключително завишена и произволно определена. Моли се при определяне на размера на обезщетението, ако се счете, че такова е дължимо, да се съобразят всички обстоятелства по делото, както и фактът, че ищецът е бил осъждан. Твърди се, че претенцията за присъждане на законна лихва за забава, считано от 15.09.2006г. е погасена по давност с изтичането на тригодишен срок.

2

Претендира се отхвърляне на иска, а евентуално се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, което се иска да бъде намалено и под минималния размер по Наредба №1/2004г., с оглед практиката на СЕС.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Не са спорни между страните, а от приетите по делото документи, съставляващи част от материалите по воденото ДП №452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич, както и НОХД №630/2012г. по описа на РС-Кюстендил и ВНОХД №454/2018г. по описа на ОСКюстендил, се установяват фактите и хронологията във връзка с воденото срещу К. наказателно производство.

С постановление на дознател при ОДП – Благоевград по дознание №452/2006г. по описа на РПУ – гр.Петрич от датата 14.09.2006г. К. С. К. е бил привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер за това, че за периода 2002г. – 2004г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството му на длъжностно лице – контрольор на ГС „Кулата, Златарево, Илинден“, е присвоил около *** лева, собственост на ИА „Пътища“ – София, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери – престъпление по чл.202 ал.2 т.1 от НК във вр. с чл.201 от НК. За престъплението, в което е бил обвинен, се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години, с възможност за налагане на кумулативно наказание лишаване от права и конфискация на част или цялото имущество.

Според данните относно самоличността на К., същият е бил осъждан. Данни за престъплението, за което е бил осъждан по делото липсват.

Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 7 000 лева, която с постановление на прокурор от 20.10.2008г. е била отменена.

Неколкократно по отношение на К. в хода на досъдебното производство е била налагана мярка „забрана за напускане пределите на Р България“ без разрешение на прокурор, която съответно – неколкократно е била отменявана от съответния съдия.

Досъдебното производство №452/2006г. по описа на РПУ – Петрич, след повдигане на обвинението спрямо К., е продължило около 2 години, като по внесен обвинителен акт в РС-Петрич – както срещу ищеца, така и срещу множество други лица, е било образувано НОХД №1424/2008г. по описа на съда. След неколкократни прекратявания и връщания на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, както и след последвал отвод на всички съдии от РС-Петрич, делото е било изпратено за разглеждане на РС-Кюстендил, пред който съд е било образувано като НОХД №1629/2010г. Производството по това дело е било прекратено и след отмяна на прекратителния акт, делото е подновено като НОХД №630/2012г. по описа на КнРС.

Съдебното производство пред РС-Кюстендил е продължило шест години; проведени са били общо 44 съдебни заседания. С присъда №15 от 16.03.2018г. на РСКюстендил по НОХД №630/2012г. К. К. е бил признат за невиновен и оправдан за деянието, за което е бил обвинен – престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

По повод на подаден протест от РП-Кюстендил, е било образувано ВНОХД №454/2018г. по описа на КнОС. С решение №260009 от 08.09.2022г. на КнОС първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Общата продължителност на воденото срещу К.К. наказателно производство от повдигане на обвинението срещу него до влизане в сила на оправдателната присъда е от 3 порядъка на 16 години.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. К.а и Д.В. се установява, че след като на К.К. било повдигнато обвинението, същият бил освободен от работа. Останал без средства за препитание. Имал възможност да отиде при свои близки в И., където да работи, но периодично налаганите му забрани да напуска пределите на страната създавали пречка за това.

Установява се още от показанията на тези свидетели, че живеейки в малко населено място новината за масовата акция на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ Кулата и в частност – за повдигнатото обвинение срещу К., бързо се разчула. Случилото се го променило съществено, както предвид невъзможността да изкарва средства за препитание на семейството му, така и с оглед чувството на неудобство и срам, което К. изпитвал пред своите близки, познати и обществото. К. се потиснал, затворил се в себе си, станал раздразнителен. Настъпилите промени довели до влошаване на отношенията в семейството на ищеца и през 2015г. той и съпругата му се разделили, като не живеят заедно и понастоящем.

От представените по делото медицински документи се установява, че на 09.06.2024г. ищецът получил остър долно-латерален миокарден инфаркт, която наложило хоспитализацията му за периода от 09.06.2024г. до 12.06.2024г., видно от издадената от Кардиологично отделение при МБАЛ „Югозападна болница“ ООД – гр.С.. Видно от втора епикриза от 30.08.2024г., К. е бил приет в същото отделение на болницата в гр.С. на 28.08.2024г. и изписан ан 30.08.2024г., поради оплаквания от стенокардия.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза – заключение с вх.