Определение № 161 от 08.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. К., 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20265100500076 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание чл. 248, ал.3, и се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

В срок, чрез процесуален представител, е депозирана от Е. Б. Д., в качеството й на ответник по гр.д. № 552/2025 г. по описа на Районен съд- К., частна жалба с правно основание чл. 248, ал.3, предл. последно от ГПК, насочена против постановеното по делото Определение № 16/06.01.2026 г. В нея се твърди, че така обжалваното определение е неправилно, като необосновано и като постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. Изложени са съображеН., че тъй като с постановеното първоинстанционно решение не е уважена изцяло исковата молба на ищеца А., то правилото по чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора, следвало да се прилагат и в настоящото производство по спорна съдебна администрация.

С частната жалба се иска да бъде отменено обжалваното определение, с което ответницата Е. Д. е осъдена да заплати на ищеца В. А. сумата от 421.82 евро, представляваща разноски по делото, като вместо това бъде постановен друг съдебен акт, с който постановеното по делото решение не бъде допълвано в частта му за разноските.

Въпреки дадената му възможност по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответникът по частната жалба, ищец в първоинстанционното производство, В. А. не е 1 представил отговор по делото.

ВъззивН.т съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображеН.:

С постановеното по делото Решение № 496/03.11.2025 г., първоинстанционН.т съд е изменил на основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл.

127, ал. 2 от СК, по предявен от ищеца В. А. против ответницата Е. Д., режима на лични отношеН., утвърден с Решение № 224/29.09.2022 г. по гр. дело № 400/2022 г. по описа на РС – М., както бащата А., ще има право да осъществява режим на лични отношеН. със своето ненавършило пълнолетие дете – Н. В.ова А.а, ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 17:00 ч. в петък до 17:00 ч. в неделя, с преписване; 30 дни през лятото, с преспиване – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 17:00 ч. на 15 юли и от 10:00 ч. на 17 август до 17:00 ч. на 31 август, на всяка календарна година; по време на Коледните и Новогодишни празници - всяка четна година от 10:00 ч. на Бъдни вечер (24-ти декември) до 18:00 ч. на 26-ти декември, а всяка нечетна година от 10:00 часа на 30-ти декември до 18:00 часа на 1-ви януари, с преспиване, като на нечетните години в тези дни детето ще бъде при майката; по време на Великденските празници - всяка нечетна година от 10:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. в неделя (Великден), с преспиване, като на четните години в тези дни детето ще бъде при майката; за рождеН. ден на бащата - 12ти декември, при условие, че е неучебен ден - от 12:00 ч. до 10:00 ч. на следващия ден, а в случай, че е учебен - от 18:00 до 07:30 ч. на следващия ден.

При съгласие на родителите, детето ще прекарва рождените си дни заедно с тях. При липса на съгласие бащата да взема детето за рождеН. му ден (* октомври) през всяка четна година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождеН. ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 12.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден, като на нечетните години в тези дни детето ще бъде при майката.

2

За пролетните, междусрочните и зимни ваканции: в случаите, когато ваканцията е с обща продължителност до 3 календарни дни, включително, четните години детето да прекарва с баща си, а нечетните години - при майка си, а когато ваканцията е с продължителност по - голяма от 3 календарни дни, да действа следН.т режим, а именно: през първата половина от тези ваканции за времето от 18:00 часа в деня, предхождащ началото на тази ваканция, детето да се взима от бащата и да се връща в дома на майката в 18:00 часа на последН., изтичащ ден от тази половина.

Когато специалН.т режим, отнасящ се за рождени дни, Коледни, новогодишни и Великденски празници, ваканции се ползва от бащата и се припокрива цялостно или частично с времето на общия режим на лични контакти на бащата, бащата да има правото да се възползва цялостно или частично от времето на редовН. режим, независимо от специалН. режим.

Когато специалН.т режим, отнасящ се за рождени дни, Коледни, новогодишни и Великденски празници, ваканции се ползва от майката и се припокрива цялостно или частично с времето на общия режим на лични контакти на бащата, той има правото да се възползва частично от времето на редовН. режим, след изчерпване на специалН. режим на майката.

При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да взема/връща детето от/в дома на майката.

Всеки един от двамата родители следва да осигури ежедневна възможност на другия родител да комуникира с детето по телефон или чрез месинджър, скайп, вайбър и други приложеН. във времето, когато детето се намира при него.

ПървоинстанционН.т съд е постановил разноските да останат за всяка една от страните, така както ги е сторила.

В срок, от ищеца В. А., чрез процесуален представител, е депозирана молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, с искане за изменение на така постановеното решение, в частта му разноските, като му бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на внесената държавна такса от 25 лв. за образуване на делото и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1300 лв.

В депозираното по реда на чл.248, ал.2 от ГПК чрез процесуален 3 представител, становище на ответницата Е. Д., искането е намерено за неоснователно, с изложеН. и в настоящата частна жалба довод, че исковата молба, предявена от ищеца А. не е уважена изцяло, поради което искането следва да бъде съобразено с приетото от ТР № 3/ 27.06.2024 г., постановено по тълк.д. № 3/2024 г. на ОСГК на ВКС, че разноските следва да останал в тежест на страните, така както са направени от тях.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 16/06.01.2026 г., решаващият съд е намерил направеното искане за основателно, допълнил е първоинстанционното решение в частта му за разноските, като е осъдил ответницата Е. Д. да заплати на ищеца В. А. сумата от 421.82 евро / с равностойност 825 лв./, представляваща разноски за производството, като е оставил същото в останалата му част като неоснователно. За да постанови този си акт, съдът е формирал извод, че макар и в при постановяване на решението си да са направени от страна на съда промени в искаН. режим, то те не водели да частично уважаване на исковата молба, а били приети от съда с цел улеснение в режима на лични отношеН. между бащата и малолетното му дете.

С оглед така установеното, настоящият състав достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно цитираната вече в производството относима съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г., постановено по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, по спорна съдебна администрация, каквото по своя характер е настоящото производство, разпоредбите на чл. 78 от ГПК се прилагат съответно, а именно- при цялостно отхвърляне на молбата, отговорността за разноски се носи от подателя й; при пълно уважаване на молбата, разноските се възлагат на ответната страна, а в останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

В производството предявената от молителя-баща искова молба с правно основание чл.59, ал.9 от СК, е уважена не изцяло. Макар и да е принципно становището на решаващия съд, че е разширен режима на лични отношеН. на 4 бащата с малолетното дете, роденото от прекратеН. брак на страните, сам молителят В. А. приема, че не в пълна степен е уважено неговото изрично искане за реални контакти с детето му / л.167 от първ.гр.д. № 552/2025 г. /. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че следва точно да приложи задължителното становище на ОСГК, а именно в случаи, когато предявената молба не е напълно уважена, разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

Всъщност, независимо от изложеното и за изчерпателност на изложението, дори и да се приеме, че принципното становище на първоинстанционН.т съд е правилно, следва да се посочи, че в казуса подлежат на приложение и постулатите на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. От извършеН. подробен прочит на делото, не се установява по надлежен начин молителят да е доказал направени разноски за адвокатско възнаграждение в посочеН. в списъка по чл.80 от ГПК размер от 1 300 лв./л.138 размер от първ.гр.д. № 552/2025 г./. А това е така, защото представеното на л. 64 от първоинстанционното дело копие от Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2025 г., имащо претенции да служи като разписка за платена сума за адвокатско възнаграждение, съставлява незаверено фотокопие, поради което същото не може да бъде доказателство в процеса, а за неговото заверяване всички възможни срокове са изтекли.

Казано в заключение, настоящата инстанция намира, че сезиращата я частна жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено изцяло обжалваното определение /тъй като ответникът не дължи разноски на ищеца, то съдът не следва да се произнася и по направеното възражение за прекомерност/. Като следствие от това, направеното от ищеца В. А. искане с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, трябва да бъде оставено без уважение.

И при този изход на делото, доколкото разноски от жалбодателката изрично не се търсят, съдът и не дължи произнасяне и присъждане на такива.

Водим от горното, въззивН.т съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 16/06.01.2016 г., постановено по гр. д. № 552/2025 г. по описа на Районен съд – К., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален представител от ищеца В. А. А., Молба с вх.№ 12482/11.11.2025 г. по регистъра на КРС с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК.

На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6