Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2356 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 21908/2024
Вид
Решение № 2356
Подписан
15.05.2026
В сила
17.09.2026
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2356 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330121908 по описа за 2024 година

Предявени е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът З. А. З. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 213, 09 евро, платена от ищеца на ответника без основание по недействителна клауза за неустойка по сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ************** г. към Искане № ************, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София първоначално оспорва иска и моли съдът да прекрати производството по делото, а ако приеме иска за допустим – да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения, но с подадена за съдебното заседание по делото на 22.04.2026 г. молба признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска. Претендира разноски.

Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждането на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а ако съдът приеме, че такова се дължи - за прекомерност на претендирания размер на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № 1

************** г. към Искане № ********, с който ответното дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на 800 евро, платими на 37 седмични вноски, считано от 28.09.2020 г. – като в чл.8 от Договора страните са уговорили, че ако ищецът не предостави на ответника уговореното между тях в чл.6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, той дължи на ответника неустойка в размер на 658, 73 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към Договора.

С влязло в сила на 17.11.2025 г. Решение № 2760/03.06.2025 г., постановено по гр. дело № 17649/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – ХХІІІ гр. състав, е било признато за установено по отношение на ответника, че клаузата на чл.8 от Договора за паричен заем №*************** г. към Искане № **************, е недействителна поради противоречие със закона, а от представената от самия ответник Справка се установява, че ищецът му е заплатил неустойка в размер на 416, 78 лева (чиято еврова равностойност е 213, 10 евро).

Предвид направеното от ответника признание на иска - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че искът се явяват доказан по основание и по размер, и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 17.12.2024 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора, и тъй като макар и да е признал иска, е дал повод за завеждането му, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 25, 56 евро – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца – ЕАД Елена Иванова, адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро с ДДС – като с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, както и предвид представения Договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че направените от ответника възражения за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение и за недължимост на същото, са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от ************ Н. П. П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „*************“ № **, офис **, *********************, М.“, адв. Х. М., ДА ЗАПЛАТИ НА З. А. З., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*************” № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*********” № **, ап.**, Еднолично адвокатско 2 дружество Е. И., ЕИК ***********, представлявано от адвокат Е. Г. И., СУМАТА 213, 09 евро, платена от ищеца на ответника без основание по недействителна клауза за неустойка по сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем № ************* г. към Искане № ************, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 17.12.2024 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„************” № **, ап.***, ЕИК **************, представлявано от адвокат Е. Г. И., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 120 евро с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. И ЗА недължимост на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3