Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2342 от 27.07.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 1831/2023
Вид
Определение № 2342
Подписан
27.07.2023
В сила
27.07.2023
Състав
Дияна Ценева, Милена Даскалова, Теодора Гроздева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2342 гр. София, 27.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четИ.десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Частно касационно гражданско дело № 20238003101831 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК .

Образувано е по частна касационна жалба на Е. П. И. и И. П. А. Р., против определение № 4771 от 23.12.2022 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 2482/2022 г., с което е потвърдено определение № 10798 от 02.10.2022 г. постановено по гр.д. № 4794/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответниците по частната касационна жалба, Г. Х. Б. и Т. Х. Б., са изразили становище, че не са налице условията за допускане на касационния контрол, а определението е правилно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че пред първоинстанционният съд е предявен иск за определяне на припадащите се към всеки самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в режим на етажна собственост идеални части от общите части на дворното място, в което сградата е построена. След няколко разпореждания, с които районният съд е давал указания на ищците за уточняване на исковата молба, съдът е 1 приел, че в поземлен имот с идентификатор *** са построени три сгради: сграда с идентификатор ***, в която има изградени четири самостоятелни обекта /един в съсобственост на Е. П. и И. А. Р., а останалите три – на Г. Б. и Т. Б./; сграда с идентификатор ***, в която има два самостоятелни обекта – единият собственост на ищците, а другият на ответниците; сграда с идентификатор ***, в която също има два самостоятелни обекта – по един за ищците и за ответниците.

Представен и приет е протокол за доброволна делба от 16.06.2006 г. по гр. д. № 7997/1994 г. на Окръжен съд – Варна, от който се установява, че са определени припадащите се идеални части от поземления имот към обектите в сгради с идентификатори *** и ***.

За да потвърди определението на районния съд, с което производството по делото е прекратено, въззивният съд е приел, че искът е недопустим. Посочил е, че твърденията за неподелена идеална част от поземления имот, която е прилежаща част към сграда с идентификатор ***, не съответстват на останалите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, доколкото в имота има други две сгради. С протокола за доброволна делба част от дворното място е било поделено в идеални части, при равни квоти, а не съобразно точната квадратура на възложените им части от сгради, като не е посочено това да са прилежащи към другите две сгради идеални части. Въз основа на това съдът е приел за недопустимо квотите на останалата неподелена част от дворното място да се определи съобразно индивидуалните обекти на собственост в процесната сграда с идентификатор ***. Въззивният съд е изложил мотиви, че във всяка от сградите страните притежават индивидуални обекти в режим на етажна собственост, затова е следвало за определяне на точния размер на идеалните части, искът да бъде предявен по отношение на цялото дворно място, а не само по отношение на сграда с идентификатор ***, за да бъдат съобразени всички права на страните в етажната собственост.

В хода на производството следва да се установи и чия собственост е била останалата неподелена идеална част от дворното място към онзи момент /съответно защо е останала неподелена/ и кога и по какъв начин е придобита от настоящите съсобственици, кога и как е възникнала сградата с идентификатор *** и как е придобито правото на собственост върху индивидуалните обекти в нея, което ще бъде определящо за размера на идеалните части от целия поземлен имот.

При тези мотиви на съда е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да бъде налице очевидна неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. В случая съдът е приел, че производството по делото подлежи на прекратяване поради недопустимост на иска, без да е изложил мотиви за липса на положителна процесуална предпоставка за предявяването му или за наличие на процесуална пречка. Крайният извод за недопустимост на иска изцяло е обоснован с мотиви, относими към съществото на спора, но не и към допустимостта му, което е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното определение е 2 очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. Правото на собственика на обект в сграда- етажна собственост да поиска по реда на чл. 40 ЗС определяне припадащите се към самостоятелните обекти в сградата идеални части от дворното място, в което сградата е построена, не е обвързано с негово задължение да поиска определяне дела в общите части на всички обекти в сградите, находящи се в това дворно място, а в частния случай на всички обекти в трите сгради, построени в поземления имот. Правилен е изводът на въззивния съд, че правата на страните върху останалите обекти, намиращи се в другите две сгради, са от значение за спора, но те следва да бъдат съобразени при решаването му по същество, а не при преценката относно допустимостта на иска.

Предвид горното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4771 от 23.12.2022 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 2482/2022 г.

ОТМЕНЯВА определение № 4771 от 23.12.2022 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 2482/2022 г. и потвърденото с него определение № 10798 от 02.10.2022 г. постановено по гр.д. № 4794/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3