Решение № 115 от 08.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20265000500134 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба от Община Пловдив вх.№38571/05.11.2025г. против решение № 1129/17.10.2025г.

,постановено по гр.д.169/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на В. М. М. сумата 35 000,00/тридесет и пет хиляди/ лева, претендирана частично от общо 60 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени при инцидент на 11.10.2023г. в гр.Пловдив, пред сградата на Държавна агенция „А“ на ул.“К, № **1, при който при стъпване в участък с пропаднали и разместени тротоарни плочки ищцата е паднала и е получила следното увреждане: счупване на външния израстък на дясна глезенна става в областта на малкия пищял и счупване на задния ръб на големия пищял на същата става.

Жалбодателят счита решението в тази му обжалвана част за неправилно и необосновано и заявява искане същото да бъде отменено и искът на М. да бъде изцяло отхвърлен ,евентуално да бъде намален размера на обезщетението.Претендират се разноски.

1

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от В. М. М. против същото решение ,в частта ,в която е отхвърлен предявения от нея против Община Пловдив иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 35 000 лв. до претендирания такъв от 50 000 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в тази му обжалвана част и се заявява искане същото да бъде отменено и искът на М. да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 50 000 лв. Претендрита се разноски.

От страните са постъпили и отговори на въззивните жалби , с които се оспорват същите и се заявява искане да бъдат оставени без уважение.

Третото лице помагач Държавна агенция „А“ -София не е взел становище по жалбите.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустими като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от В. М. М. против Община Пловдив за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лева, претенидирани частично от 60 000,00 лева,произтекли от инцидент на 11.10.2023г. в гр.Пловдив, пред сградата на Държавна агенция „А“ на ул.“К, № **1, при който при стъпване в участък с пропаднали и разместени тротоарни плочки ищцата е паднала и е получила счупване на външния израстък на дясна глезенна става в областта на малкия пищял и счупване на задния ръб на големия пищял на същата става.

Твърденията на ищцата са на 11.10.2023г. около 12.00 часа да била излязла от ТД”Държавен архив” - Пловдив на ул.”К”№11. и непосредствено след изхода десният й крак да бил попаднал в изпъкнала плочка на тротоара, заради която стъпила накриво, попаднала в дупка, образувана от хлътналите плочки и паднала на земята. От инцидента същата била получила фрактура на глезена ,била й поставена гипсова имобилизация,2 месеца не можела да стъпва на крака си и изпитвала огромни болки.Твърдяла е въпреки проведеното лечение и последващи физиотерапии и до настоящия момент 2 състоянието й да не се било подобрило, не можела да стъпва на десния крак, да си обуе обувки заради отока, използвала патерица за придвижване и куцала, изпитвала болки ,а инцидентът коренно променил живота й във всичките му аспекти.Твърдяла е причина за понесените от нея неимуществени вреди да е противоправното бездействие ответната община ,чието задължение било да поддържа тротоарната настилка в добро състояние, без неравности, дупки и издатини.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска по основание и размер .Настоявал е отговорност за терена около сградата да носи възложителя и собственика й –Държавен архив, както и че като служител в Държавен архив Пловдив ищцата била пострадала на излизане от работното й място, поради което се касаело за трудова злополука и отговорност за обезвреда била за работодателя. Оспорила е изцяло твърдените в исковата молба обстоятелства,както причинно следствената връзка с действията/бездействията на общината.Настоявала е тротоарната настилка да няма значими неравности, както компрометирането на плочките да било следствие от неправомерни действия на трети лица с тежкотоварни камиони и техника.Направил е възражение за съпричиняване ,тъй като ако ищцата внимавала, не би понесла описаните травми, както и че не била предприела необходимото лечение.

Трето лице помагач на ответника Държавна агенция „А“ – гр.София е счел исковата молба за допустима и основателна като е възразил срещу всички доводите на ответника ,както и изразил становище именно ответната община собственик на въпросния тротоар да носи отговорност за вредите, произлезли от инцидента с ищцата.

Съдът, с решението ,предмет на обжалване е приел за установено на 11.10.2023г. на мястото на разместените тротоарни плочки на ул.“К“ ,непосредствено до входа на сградата на Държавна агенция „А“, ищцата да е стъпила на криво, при което е получила описаната в приетата по делото експертиза травма,от което да е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, продължили повече от 6 месеца. Приел е разместените

/хлътналите/ плочки, които са станали причина за травмата на ищцата да са част от тротоарната настилка и от ул.“К“ в гр.Пловдив ,поради което именно общината като собственик да има задължение да ремонтира и поддържа 3 тротоарите ,а компрометираното състояние на въпросните тротоарни плочки да съставлява неизпълнение на тези задължения. Приел е за недоказано въпросният участък от тротоара да е собственост на третото лице помагач като собственик на сградата, пред входа на която се намира този участък, както и възраженията трети лица с тежкотоварни камиони и техника да са нарушили целостта на тротоарната настилка, а също и инцидентът да е приет за трудова злополука. При тези мотиви съдът е приел да са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника като възложител на работата на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и искът е намерил за основателен като справедливото обезщетение е посочил да е размер на 50 000,00 лева, но е приел за основателно възражението за съпричиняване ,изразяващо се в отказа на ищцата да се лекува оперативно , с което сама е способствала да бъде удължен възстановителния период от четири месеца до повече от шест месеца като процента на съпричиняване е приел да е 30% и е редуцирал на дължимото обезщетение до размер на 35 000,00 лева, в който размер е и уважил иска.

Недоволни от решението да останали и двете страни и същото е обжалвано в неговата цялост като въззивната жалба на М. има характера на насрещна такава.

От представената по делото медицинска документация ,както и от заключението на СМЕ ,приета по делото се установява на 11.10.2023 ищцата да е претърпяла счупване на външния израстък на дясна глезенна става в областта на малкия пищял и счупване на задния ръб на голямия пищял на същата става като механизмът на увредата е индиректен – при стъпване на криво ,и напълно съвпада са твърдениято на ищцата за начина на получаване на фрактурата – стъпване на разместени плочки,спъване и падане на земята .Вещото лице установява това счупване да е нестабилно и да носи голям риск от разместване при лечение ,поради което се налага оперативно лечение и фиксиране с метални плаки,но в конкретния случай ищцата е отказала оперативна намеса и е приложено консервативно лечение с гипсова имобилизация за срок от 60 дни.В тази връзка експертът е посочил оздравителният период и при двата вида лечение –оперативен и консервативен ,да е еднакъв – 60 дни,но възстановителният да е различен като при оперативния метод възстановителният период продължава приблизително 4 толкова дълго, колкото и оздравителния, т.е. 60 дни .Освен това посочва при оперативния метод рехабилитацията да започва по –рано , както и при консервативното лечение рисковете да са много по-големи, отколкото при оперативното и затова се поемат от самия пациент, респективно от решението му да не се оперира.Установява и това ,че възстановителният период при ищцата е продължил повече от 6 месеца ,както и че при такова вътреставно увреждане след приключване на възстановителния период лицата може да се оплакват от болки и някаква степен на ограничения на глезенната става при продължително натоварване и промяна на времето. Вещото лице установява и това ,че при контролната снимка от месец октомври 2024 г. се забелязва наличие на праг на разместване на счупения заден ръб на счупения голям пищял заедно с хрущялната част ,покриваща ставната повърхност ,което може да доведе във времето до ранни артрозни изменения в същата става с наличие на характерните за това оплаквания.

По отношение на претърпените от ищцата болки и страдания вещото лице установява същите да са били силно изразени поради засягане на долния десен крайник и невъзможност за предвижване ,самообслужване и хигиенен режим като болките постепенно намаляват във времето при добро протичане на оздравителния процес като в конкретния случай ищцата е съобщила за болков синдром ,продължил 5-6- месеца.

По делото са разпитани и свидетели като св. Н К ,която работи заедно с ищцата в Държавна агенция „А“ установява на 11.10.2023г. двете с ищцата да излезли от сградата на Държавна агенция „А“ на ул.“К, № **1 в посока ул.“Г Д „ в гр.Пловдив и докато се движели вече по тротоара М. изведнъж се свлякла на земята, тъй като десният й крак попаднал във вдлъбнатина на тротоарната настилка, образувана от разместени плочки, които се клатели.

Кракът й започнал да се подува , не можела да стъпи на него. Съпругът й дошъл на място и с колата си и я закарал в болница. През следващите дни свидетелката се чувала с ищцата и установява последната да била в много лошо психическо състояние ,а през следващите три месеца М. била в болнични като след връщането й на работа кракът продължавал да се подува и да я боли, имала нужда да бъде придържана, не можела да се движи на дълги разстояния.

Разпитана като свидетел е и дъщерята на ищцата

5

Д. М. ,която установява след травмата ищцата да изглеждала много зле, не можела да стане , да се движи и да се грижи за нормалните си ежедневни нужди,кракът бил гипсиран, но продължавал да е подут,поради което на третия ден сменили гипсовата превръзка, тъй като поставеният гипс в спешното отделение не фиксирал добре глезена и се наложило да се направи по-стегнато. През двата месеца с гипс М. имала нужда от постоянно съдействие за всичко,счупването повлияло на цялото й ежедневие ,изглеждала много отчаяна. За лечението си се консултирала с различни лекари, за да избере най-правилното лечение за себе си и избрала консервативното лечение с гипс.След свалянето на гипса лечението продължило ,тъй като кракът бил още подут , имала нужда от помощни средства ,за да бъде стабилна и изправена ,и до ден днешен не била напълно възстановена ,имала оток ,болки ,дискомфорт ,походката й не била възстановяване.

По делото е изслушано и заключение на СТЕ ,видно от което при оглед на мястото на 01.10.2024г. /почти година след инцидента/ в близост до входа на сградата на Държавна агенция „А“/до стъпалата/ отляво са констатирани неравности в тротоарната настилка – настилката е неравна, тротоарните плочи са изкривени. Тези неравности са констатирани с помощта на Google.maps на същото място на тротоара към м.юли 2018г. и към м.септември 2022г., като от снимковия материал е видно и в двата случая разместването/хлътването/ на тротоарните плочи да е било налице и да е същото като към датата на огледа.