Определение № 21103 от 28.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21103 гр. София, 28.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511644 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответницата Б. Г. В. срещу определение № 15563 от 15.08.2025 г., постановено по гр.д. № 34452/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав, в частта, с която е отхвърлена молбата на ответницата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно, тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да присъди на ответницата съответна част от направените от нея разноски в заповедното производство за платено адвокатско възнаграждение. Поддържа, че такова й се дължи, доколкото на заявителя са присъдени разноски за водене на заповедното производство, поради което отричането на това право за длъжника би нарушило равнопоставеността на страните в процеса. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено в посочената част, като първоинстанционното решение бъде допълнено с пропорционална част от платения от длъжника адвокатски хонорар за заповедното дело.

Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Ответникът по частната жалба Ж.С.А., както и третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразяват становище по частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2 1

ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж.С.А. и Б. Г. В. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, които с решение № 10050/30.05.2025 г. са били уважени срещу Б. Г. В. за сумата от 2256,92 лв., стойност на потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. до окончателното плащане, за сумата от 209,84 лв., лихва за забава върху главницата, както и за сумата от 23,60 лв., такса за дялово разпределение, като исковете са отхвърлени за разликата над уважения размер от 2256,92 лв. до пълния предявен размер на главницата от 2513,84 лв., както и за сумата от 4,70 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение. С решението ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата Б. Г.

В. на основание чл. 38 ЗА, съобразно представения договор за правна защита и съдействие с уговорена безплатна правна помощ за исковото производство, сумата от 51 лв., разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

С молба от 11.06.2025 г. (в срока за въззивно обжалване и при представен от страната списък по чл. 80 ГПК – л. 110 от делото на СРС) ответницата В. е поискала допълване (изменение) на решението в частта за разноските, като й бъде присъдена съответна част от направените от нея разноски за заповедното производство в размер на платения хонорар от 500 лв. С обжалваното определение СРС е приел, че по изложените в решението мотиви не е налице основание за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като присъдената сума от 51 лв. представлявала редуциран сбор на разноските за цялото производство.

Съобразно общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което в случая ответницата Б. В. – длъжник в заповедното производство, има право на направените от нея разноски съобразно отхвърлената част от исковете както за исковото, така и за заповедното производство. По заповедното гр.д. № 15079/2024 г. по описа на СРС, 144 състав, същата е представила договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение в размер на 500 лв. Уговорената безплатна правна помощ касае само последвалото исково производство, поради което не може да се приеме, че присъдената в полза на адв. М.П. сума от 51 лв. обхваща припадащите се разноски за цялото производство – разходите в заповедното производство са направени от страната, в чиято полза следва да бъде присъдена съответна част от тях съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В исковата молба ищецът е навел възражение за прекомерност на претендираните от насрещните страни разноски по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за основателно. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото (касае се до правен спор по масови казуси, по които има постановена обилна съдебна практика и не се характеризират с усложнения от правна и фактическа страна) и малкия обем на положения от процесуалния представител на длъжника труд в заповедното 2 производство (запознаване с казуса и подаване на бланково възражение срещу заповедта за изпълнение, за което законът не изисква да бъде мотивирано), въззивният съд намира, че уговореното и платено от длъжника В. възнаграждение от 500 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до сумата от 150 лв., респ. припадащият се на длъжника дял от разноските съобразно отхвърлената част от исковете се равнява на сумата от 14,26 лв.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Следователно, обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена молбата на ответницата Б. В., като в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 14,26 лв., разноски за заповедното производство.

В настоящото производство жалбоподателят няма право на разноски, тъй като в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което чл. 81 ГПК не намира приложение. В този смисъл – определение № 50 от 06.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 355/2021 г., I г. о., определение № 52/19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г. на ВКС, І г. о., определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І г. о., определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV г. о., определение № 552/25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 15563 от 15.08.2025 г., постановено по гр.д. № 34452/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав, в частта, с която е отхвърлена молбата на ответницата Б. Г. В. с вх. № 204550/11.06.2025 г. за изменение на съдебно решение № 10050/30.05.2025 г. в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 10050/30.05.2025 г., постановено по гр.д. № 34452/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав, в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Б. Г. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 14,26 лв., разноски в заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4