Решение № 1130 от 18.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. Варна, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110200690 по описа за 2022 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. Т. Г. против НП № 433а-371/20.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 209а ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на т. І.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, във вр. с чл. 63 ал.4 от Закона за здравето.

В жалбата се твърди ,че цитираната в НП заповед на Министъра на здравеопазването е нищожна такава, доколкото като нормативен акт не е публикувана в ДВ по силата на чл. 5 ал.5 от Конституцията . Сочи се, че ако се приеме, че заповедта не е нормативен акт, а общ административен акт, съгласно чл. 63 ал.11 от ЗЗ, тя противоречи на чл. 3 ал.1 от ЗАНН, според която разпоредба за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, докато заповедите на министъра след като не са нормативни актове и като норматив от по-нисш порядък не могат да се приложат съгласно нормата на чл. 5 ал.1 и ал.2 от АПК. Въззивникът извежда доводи за незаконосъобразност на издаденото НП от нормата на чл. 63 ал.9 от ЗЗ, според която държавните и общински органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал.1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съотв. от общинските бюджети. Сочи се, че доколкото мярката задължително носене на маска въвежда задължение за ползване на определено специализирано предпазно средство, което има 1 имуществена стойност, следва същото да бъде осигурено безплатно от държавните и общински органи и като не е сторено това, ангажирането на административнонаказателната отговорност за неизпълнение на посоченото задължение се явява незаконосъобразно на самостоятелно основание. Излага се становище, че задължителното носене на маска е в колизия със Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, разпоредбата на чл. 2 от който предвижда, че на публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето. Въззивникът се позовава на нормата на чл. 29 от Конституцията от която формира извод, че никой няма право да му налага насила медицински мерки без негово съгласие, съотв. излага становище, че според чл. 30 ал. 1 от Конституцията има право на пълна лична свобода и неприкосновеност, а съгласно нормата на чл. 32 ал.1 от КРБ личният му живот е неприкосновен. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че процесната заповед на министъра на здравеопазването е нецелесъобразна. Поддържа изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на издаденото НП.

Въззиваемата страна, редовно призована , не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк Лукова-Атанасова, в които се излага становище, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че предвид доказаността на нарушението правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено и на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН да се присъди в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.11.2021 г., около 14.40 ч. полицейските служители към „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна – свид. Ц.С. и свид. Д.Р. извършвали проверка в автобус на градски транспорт, обслужващ линия 7, движещ се по бул. „8-ми приморски полк“. По същото време, те забелязала в автобуса въззивникът, който бил без поставена защитна маска на лицето. Последният бил поканен да сложи такава, но поради последвал отказ от същия, на спирка „Музея“ на лицето било указано да напусне автобуса. След като слезли на посочената спирка заедно с жалбоподателя, полицейските служители снели самоличността на въззивника, като свид. Ц.С. съставил на същия АУАН срия Е № 0001157/16.11.2021 г. за извършено нарушение на чл. т. І .7 2 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г.,във вр. с чл. 63 ал.4 от Закона за здравето, в който въззивникът вписал възражение, че цитираната заповед е в противоречие със закона Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 209а ал.1 от Закона за здравето е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като на същия е наложено админинистративно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП. Разпитани са в качеството на свидетели актосъставителят Ц.С. и свидетелят по акта Д.Р..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление № 433а-371/20.12.2021 г. Директора на ОД на МВР-Варна е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 209а ал.4 от Закона за здравето, а АУАН е издаден от оправомощено лице съгласно приобщеното по делото копие на Заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВРВарна.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. лед запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Като разгледа жалбата по същество, съдът въз основа на събраните по 3 делото доказателства, установи от правна страна следното:

С Решение от 13.03.2020 г., обн. ДВ бр. 22, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, от Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13.05.2020 г. С Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 г. е обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. Впоследствие срокът на обявената извънредна епидемична обстановка е многократно удължаван, като към датата на установяване на процесното нарушение е в сила Решение № 826 на Министерски съвет от 25 ноември 2021 г., с което на основание чл. 63, ал. 2, вр. ал. 3, т. 1, 2, 3, 7 и 8 от ЗЗ и чл. 73 от АПК, е удължен срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г., Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395 на Министерския съвет от 28 април 2021 г., Решение № 426 на Министерския съвет от 26 май 2021 г., Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. и Решение № 629 на Министерския съвет от 26 август 2021 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1 декември 2021 г. до 31 март 2022 г.

На основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 и чл. 63в от ЗЗ, чл. 73 от АПК по предложение на главния държавен инспектор, Министърът на здравеопазването издал от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски др.

Според т.І. 7 от заповедта "Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.

4

Според т. 1 от Приложение № 3 към т. 7 и 8 на заповедта – "Инструкция за правилно носене на лицева маска", защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.

Не е спорно, че към 16.11.2021 г., на която дата е осъществено нарушението, в Република България е било обявено извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция /COVID-19/. Именно в тази връзка на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ със Заповед № РД-01743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, която е действала към момента на установяване на нарушението, в нейната т. 7 е било прието, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3 към т. 7 и 8, съгласно т. 1 от което защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.

Въведените с тази заповед противоепидемични мерки на територията на Република България са били в сила, считано от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г., което означава, че към момента на констатиране на нарушението – 16.11.2021 г., тя е била действаща. В тази връзка, като е пребивавал в транспортно средство за обществен превоз, без да е поставил защитна маска за лице, покриваща изцяло носа и устата, жалбоподателят е извършил нарушение, което правилно е било квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 209а ал. 1 от ЗЗ вр. т. 7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Този факт безспорно се установява, както от показанията на актосъставителя и видетеля по акта , събрани по делото доказателства, като извършеното нарушение не се отрича и от жалбоподателя.