Решение № 145 от 27.07.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 262/2025
- Вид
- Решение № 145
- Подписан
- 27.07.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 145 гр. Пловдив, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500262 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 674/17.01.2025г. от П. Д. Т. ,представляван от адв.П.К. против решение №468/16.12.2024г. постановено по гр.д.731/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик , с което е отхвърлен предявенииая от П. Д. Т. против „АСАРЕЛ МЕДЕТ“ АД, искове по чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв., представляващи частичен иск от 60 000 лв., за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, неудобство и дискомфорт, вследствие на претърпяната злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 31.01.2020 г., до окончателно изплащане на вземанията.По съображенията
,изложени във въззивната жалба жалбоподателят счита решението за неправилно ,незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон като заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което предявения от Т. иск бъде уважен в пълен размер.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за адв.К. на основание чл.38 от ЗА.
1
Постъпил е отговор от „Асарел-Медет „АД ,представлява н от адв. К. ,с който се оспорва въззивната жалба и по съображения ,изложени в същия се заявява искане решението да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.
Третите лица помагачи „Монтажи Ко „ЕООД и „Колонад иншурънс Ес Ей- клон България не са депозирали отговори.
В проведеното с.з. адв- П. като пълномощник на „Монтажи Ко „ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата и искане решението на първостепенния съд да бъде потвърдено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от П. Д. Т., от с. С., обл. М., ул. „П. Е.“ № *, против „АСАРЕЛ - МЕДЕТ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, площадка „Асарел за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв., представляващи частичен иск от 60 000 лв., за причинените на първия неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, неудобство и дискомфорт, вследствие на претърпяната злополука, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на увреждането - 31.01.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът е твърдял ,във връзка с договор от 2018 г., с което дружествотоответник възложил на „МОНТАЖИ КО“ ЕООД извършването на СМР на обект „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „Асарел“ - етапно изпълнение“ с подобект „Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“,„МОНТАЖИ КО“ ЕООД да е ангажирал ЕТ“С. С. Д.“- гр. В. за намиране на работници, в изпълнение на което ЕТ“С. - С. Д.“гр. В., събрал бригада, част от която е бил и ищецът .
Твърдял е на 31.01.2020 г., сутринта, строителната бригада, работеща на 2 обекта, находящ се на територията на площадка „Асарел“, да са получили работни задачи, при изпълнение на които и при механизма ,описан в исковата молба да била причинена злополука ,при която ищецът П. Т. получил телесни уреждания ,а М. С. М. починал.
Твърдял е в случая ответникът „АСАРЕЛ-МЕДЕТ“ АД,д а не е изпълнил задълженията си по чл.11, във връзка с чл.6, от Наредба № 2 от 22.03.2004г. - за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, тъй като в качеството му на възложител не е определил координатор по безопасност и здраве, съгласно чл.5, ал.1 от тази наредба, който да осъществява задълженията по чл.11 от същата. Настоявал е ,че дори и да е назначил координатор съобразно разпоредбата на чл.6 от Наредбата възложителят не се освобождава от отговорност по отношение осигуряване на безопасни условия на труд. Посочил е и че ответникът като възложител е извършил нарушения на законовите и подзаконови нормативни актове ,поради което на основание чл.49 от ЗЗД дължи на ищеца обезщетение за претърпените от него болки и страдания, следствие на претърпяната злополука , подробно описани, които оценя на 60 000 лв. ,частично от която сума е претендирал сумата от 50 000 лв.
Ответникът ,от своя страна ,оспорва иска. Възразява да не е бил в каквито и да било трудовоправни, облигационни или други отношения с пострадалия П. Д. Т. ,поради което за него липсвала пасивна процесуална легитимация да отговоря по иска. Твърдял е между него и „МОНТАЖИ КО“ ЕООД да е бил сключен договор за строителство, обвързан и с Общите условия към договорите с външни партньори на „АСАРЕЛ - МЕДЕТ“ АД. За изпълнение на задълженията си по договора „МОНТАЖИ КО“ЕООД ангажирал ЕТ“С. - С. Д.“ гр. В., за намиране на общи работници, с които щели да бъдат подписани трудови договори, като за сформираната бригада ЕТ е поличил и пари в аванс. Именно в тази бригада е влизал и ищецът П. Д. Т., който е нямал писмен трудов договор, или друг подобен, с изпълнителя по договора за строителство. В тази връзка е посочил да няма качеството на възожител по отношение на пострадалия, поради което и да не носи отговорност за извършването на каквито и да било действия на територията на дружеството, а съставените документи за пострадалия П. Д. Т., като трудова злополука, да били относими към действията и бездействието на изпълнителя по договора за строителство, който всъщност се явявал възложител на ЕТ“С. 3 С. Д.“ гр. В. и затова е считал пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск да е именно едноличния търговец. Настоявал е изпълнителите да били длъжни да спазват законовите изисквания, свързани със строителството, включително и относно безопасността на строителните работи като в случай на неизпълнение отговорността била тяхна, както и било уговорено в договора за строителство. Направил е и възражение за съпричиняване.
Третото лице помагач на ответника „МОНТАЖИ КО“ ЕООД е поддържал да липсва материална легитимация за ангажиране отговорността на ответника Настоявал е увреждането на ищеца да е настъпило изключително в резултат на неговото поведение и на поведението на починалия М. М.,както и че непосредственият контрол над работниците при извършване на възложената работа е следвало да бъде осъществен от ЕТ „С. С. Д.“ , който е страна по договор за подизпълнение ,сключен с „МОНТАЖИ КО“ ЕООД и е за извършване на строително монтажни дейности ,неизискващи специфична квалификация.Твърдял е да не е работодател на пострадалия , а злополуката да не е трудова ,сочил е ищецът да е бил в трудови правоотношения с ЕТ „С. - С. Д. „ ,оспорил е и иска по размер.
Третото лице помагач на ответника „Колонад Иншурънс Ес Ей – Клон България“ КЧТ е поддържал също недопустимост на предявените искове, тъй като „АСАРЕЛ МЕДЕТ „ АД не е възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД по отношение на работата ,при която е пострадал ищецът П. Т.. В процесния случай пряк възложител на работата е ЕТ“С. - С. Д.“, който от своя страна е подизпълнител на „МОНТАЖИ КО“ ЕООД. Това си възражение третото лице помагач основава на обстоятелството за наличие на договор за извършване на СМР ,неизискващи специфична квалификация, сключен между ЕТ и „МОНТАЖИ КО“ ЕООД.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване, е приел да е установено по делото с Договор за строителство № *-**-** от 26.09.2018 г. ответникът „АСАРЕЛМЕДЕТ“ АД, в качеството на възложител, да е възложил на „МОНТАЖИ КО“ ЕООД гр. София, в качеството на изпълнител, извършването на СМР на обект на възложителя. Към този договор страните са приели, че действат и общите условия за договори,сключвани от „АСАРЕЛМЕДЕТ“ АД с външни партньори.Приел е за установено „МОНТАЖИ КО“ ЕООД в изпълнение на договора да е възложило на ЕТ“С. - С. Д.“, със 4 седалище в гр.В. изпълнение на СМР при конкретно определени условия, подробно описани,а едноличният търговец да е приел възложената му работа като ищецът да е бил част от бригадата ,сформирана от последния .
Изложил е мотиви досежно механизма на инцидента ,при който ищецът е пострадал ,както и претърпените от него неимуществени вреди ,следствие на злополуката.
Като краен извод съдът е приел за категорично доказано ответникът да е възложил по силата на казания договор за строителство на „МОНТАЖИ КО“ ЕООД гр. София, в качеството на изпълнител извършване на процесните СМР на обект на възложителя като в чл.36 ал.1 от договора да е уговорено, че изпълнителят носи всички, свързани с изпълнението на договора рискове, включително относно опазване околната среда и безопасността на строителните работи. Посочил е в ал. 5 на цитирания текст да е уговорено, че за вреди причинени на лица по повод на строителството отговорност носи изцяло изпълнителят и изпълнителят носи и регресна отговорност спрямо възложителя ако последният заплати обезщетение за такива вреди,а в чл. 45 от договора изрично страните да са се съгласили, че изпълнителят носи пълна отговорност за евентуални трудови злополуки на обекта за своите служители, работници, подизпълнители и трети лица посещаващи обекта. Приел е „МОНТАЖИ КО“ ЕООД, гр. София, от своя страна да е възложил на ЕТ“С. С. Д.“, със седалище в гр.В. изпълнение на СМР, неизискващи специфична квалификация, който от своя страна да е сформирал бригада ,част от която е бил ищеца .При анализа на така описаните договорни отношения, приложимите норми за безопасност на труда, както и в светлината на постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, съдът е стигнал до извода „МОНТАЖИ КО“ ЕООД, макар и да е прехвърлило на своя подизпълнител ЕТ“С. - С. Д.“, със седалище в гр.В., да извърши опредЕ. работа от строителния обект със свои работници,да е запазил за себе си ръководни, организационни и контролни функции, включително досежно безопасните условия на труд относно строежа. ,поради което е приел при настъпилото увреждане на ищеца поради неспазване на нормите за безопасност на труда при извършване на процесните СМР-та гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД да е на „МОНТАЖИ КО“ ЕООД ,който по силата договор за строителство с ответника носи цялата 5 отговорност за правилното, сигурното и безопасно изпълнение на всички дейности на обекта. По тези съображения е приел ответникът да не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по така предявения иск и е отхвърлил същия като неоснователен.
Безспорно е по делото ,че с договор за строителство от 02.10.2018 г. ответникът е възложил на „Монтажи Ко“ ЕООД извършване на СМР на обект на първия, с чл.31 ал.1 от който договор изпълнителят е поел задължението на свой риск и отговорност да изпълни възложените СМР като осигури всичко необходимо за изпълнението на договора : организация ,работна ръка ,материали ,строителна механизация и оборудване.В чл.26 ал. 1 от договора страните са уговорили ,че контролът по изпълнението ще се осъществява от посочените там длъжностни лица ,включително и от възложителя или негов упълномощен представител ,наречен инвеститорски контрол.С разпоредбата на чл.36 ал.1 от договора изпълнителят се е задължил да спазва законовите изисквания ,свързани със строителството ,включително опазване на околната среда и безопасността на строителните работи ,а в ал.5 страните са уговорили за вреди ,причинени на лица при или по повод на строителството отговорността да носи изцяло изпълнителя,а според чл.45 от договора изпълнителят носи пълна отговорност за евентуални трудови злополуки на обекта за свои служители ,работници ,подизпълнители като срещу тези рискове същият е длъжен да направи за своя сметки съответните застраховки.
Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7016a46c-b2a4-4c52-94c9-0d3c08441a43