Решение № 903 от 17.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. Варна , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100501761 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба от Х. Б. О., ЕГН ********** от гр. Варна, ***, вх. Б, ет. 4, ап. 36, чрез адв. Б.Д. против решение № 190/17.10.2019г., поправено с решение № 51/10.03.2020г., двете постановени по гр.д. № 692/2017г. на РС-Девня, с което е допусната съдебна делба между Ф. А. А. ЕГН **********, П. Р. Я., ЕГН **********, Г. Й. Я., ЕГН **********, Е. Х. Б. ЕГН ********** и Б. Ю.

Б.,ЕГН ********** на следните имоти : 1/ поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто петдесет и седем точка двадесет и четири / с адрес гр. Суворово, местност Г.С., предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 18008 кв. м., номер по предходен план 157024, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***; 2/ поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто деветдесет и пет точка пет / с адрес гр. Суворово, местност И., предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 7005 кв. м. , номер по предходен план 195005, съседи ***, ***, ***, *** и 3/ поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка шестдесет точка петнадесет/ с адрес гр. Суворово, местност Яйлата, предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 16346 кв. м. , номер по предходен план 060015, съседи ***, ***, ***, ***, между съсобствениците и при квоти, както следва: за Ф. А. А., ЕГН **********– 3/18 идеални части, за П. Р. Я. ЕГН ********** и Г. Й. Я. ЕГН **********– 10/18 идеални части в режим на СИО, за Е. Х. Б., ЕГН ********** – 4/18 идеални части и за Б. Ю. Б. -1/18 идеални части, като от делбата са изключени Ф. А. Г. ЕГН **********, И. С. К., р. 26.04.1935г., Н. Б. Ю.

1

ЕГН **********, Х. Б. О. ЕГН **********, Ф. Н. Р. ЕГН **********, Илкай Д.ов Реджебов ЕГН **********, М. Д. М. ЕГН ********** и В. М. А. ЕГН **********.

Моли се за отмяна на обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и за допускане до делба на процесните имоти по отношение на всички наследници по закон на общия наследодател А. И.К. при съответните квоти. Правилно е приел ДРС, че Ф. Н. Р., в качеството й на наследник но починалия си съпруг Д.М.Р. се явява само държател на ид.ч. на останалите сънаследници. Не е изтекла в нейна полза придобивна давност- не е владяла имотите лично, не е заявила претенциите си по отношение на останалите съсобственици и сънаследници на нейния съпруг. Липсва и добросъвестно влрадение от страна на приобретателите П. и Г. Я.и.

Те са знаели, че нивите са възстановени на наследниците на А. И.К. с решение на ПК от 1998г. За сделката е следвало да бъдат издадени от ОСЗГ скици, в които вероятно са вписани всички наследници, а не само Ф.Н.. Нито отдаването под наем на съсобствените имоти, нито снабдяването с КНА за собственост следва да се възприемат като проява на своене на съсобствените имоти, спрямо останалите съсобственици. Неправилно е прието от съда, че приобретателите са придобили по давност имотите. Я.и са били наясно, че купуват от несобственик. Неправилно са възприети и свидетелските показания, на водените от страните свидетели. Купувачите знаят, че земята е възстановена на наследниците на А. К. и рентата се получава от всички тях. Ф.Р. е придобила само наследените от нея ид.ч. и не е имала право да отчуждава имотите. Установено е, че не е изтекла в нейна полза придобивна давност, нито приобретателите са били добросъвестни. Позовава се на разпоредбата на чл.

76 от ЗН. Недействителен е КНА № 4, т. 1, рег. № 54, д. № 3 от 12.01.2010г. на нотариус В.М., с който Ф.Р. е призната за собственик на процесните имоти. Срещу Ф. и Г. и П.Я.и част от наследниците са водили дело през 2014г., така, че не може да се приема, че владението им е било добросъвестно. В периода от 2010г. до 2014г., когато давността е била прекъсната не е изтекъл изискуемия се 5-годишен срок. От влизане в сила на съдебното решение през 2015г. до датата на завеждане на иска за делба през 2017г. също не е изтекъл необходимия давностен срок при условията на недобросъвестно владение. За трите имота е установнена съсобственост и делбата им следва да бъде допусната при посочените в отговора на исковата молба квоти. Факт е, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но е недействителна по отношение на действителния собственик. С договорът не се прехвърлят права. Наследниците на А. К. не са загубили правата си.

В писмен отговор от Ф. А. А., чрез адв. Г.К. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира, че от приобщеното като доказателство гр.д. № 6/2018г. на ДРС се установява, че Х.Б. О. е бил предявил иск с правно осн. чл. 108 от ЗС срещу съделителите Ф.

Н. Р., П.Р. Я. и Г. Й. Я. за признаване за установено ,че е собственик на 1/18ид.ч. от земеделските имоти, предмет на настоящата делба. С влязло в сила на 27.11.2018г. решение исковата му претенция е отхвърлена. Х.Б. О. не е носител на правото на собственост.

Делбеният съд следва да зачете влязлото в сила решение по гр.д. №6/2018г. на РС-Девня.

Позоваването на разпоредбата на чл. 76 от ЗС би било от значение, само ако воденото 2 исково производство бе завършило с положителен за въззивника резултат, но не е. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

Писмен отговор е постъпил и от П. Р. Я. и Г. Й. Я., чрез адв. К.М., с който поддържат становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Продавачката им се е легитимирала като собственик на процесните имоти и правото й е било изследвано от нотариуса, изповядал сделката. Предала им владението в деня на сключване на договора, както е посочено в т. 2 от НА № 187/2010г. на Сл.по вписванията-Девня. Установеното към него момент владени е добросъвестно. Узнаването след четири години, че праводателката им не е била единствен собственик не превръща добросъвестното владение в недобросъвестно. От завеждане на гр.д. № 541/2014г. давността е била прекъсната, но само за частта от съсобствениците на Ф. Н. Р., които са предявили иска. От датата на договора за продажба през 2010г. с изтичане на 5- годишната придобивна давност, на 05.10.2015г. те са придобили собствеността по отношение на 9/18ид.ч. по давност, а 1/18ид.ч. са придобили от праводателката си, като купувачи. Правилен е извода на ДРС за обема на правото на собственост, което притежават и ид.ч., които се следват на съделителите, както и за изключването от делбата на лицата, които са загубили собствеността, следствие от добросъвестно упражняваното владение от тяхна страна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

В писмена молба вх. № 23843/09.11.2020г. въззивникът Х.Б. О., чрез адв. Б.Д. поддържа въззивната си жалба и претендира присъждане на сторените разноски. В о.с.з. на 10.11.2020г. въззиваемите Ф. А. А., чрез адв. Г.К. и, П. Р. Я. и Г. Й. Я., двамата чрез адв.

К.М. поддържат от своите становища и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. И.

С. К., чрез особения представител адв. Д Х. и В. М. А., чрез особения представител адв. Г.М. молят за уважаване на въззивната жалба.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба Ф. А. А., чрез адв. Г.К. е предявил иск срещу П. Р. Я., Г. Й. Я., Ф. А. Г., Е. Х. Б. и Б. Ю. Б., с искане да бъде допусната и извършена делба на съсобствените между тях недвижими имоти, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто петдесет и седем точка двадесет и четири / с адрес гр. Суворово, местност Г.С., предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 18008 кв. м., номер по предходен план 157024, съседи ***, ***, ***, ***, ***, ***; 2/ поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто деветдесет и пет точка пет / с адрес гр. Суворово, местност И., предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 7005 кв. м. , номер по предходен план 195005, съседи ***, ***, ***, *** и 3/ поземлен имот с идентификатор *** / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка шестдесет точка петнадесет/ с адрес гр. Суворово, местност Яйлата, предназначение на 3 територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 16346 кв. м. , номер по предходен план 060015, съседи ***, ***, ***, ***, при квоти, както следва: за Ф. А. А., ЕГН **********– 3/18 идеални части, за П. Р. Я. ЕГН ********** и Г. Й. Я. ЕГН **********– 10/18 идеални части в режим на СИО, за Ф. А. Г.

ЕГН **********-3/18, за Е. Х. Б., ЕГН ********** – 1/18 идеални части и за Б. Ю. Б. -1/18 идеални части.

Изложил е, че той самият, Ф. А. Г., Е. Х. Б. и Б. Ю. Б. са наследници на общия наследодател А. И. К., поч.на 16.05.1963г. С решение № 1/03.11.1998г. на ОСЗ-Суворово на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ са били възстановени с план за земеразделяне на наследниците на А. И. К. посочените вече по-горе три делбени имота. Общият наследодател оставил трима преки наследници: син С. А.ов К., поч.на 05.09.1964г., син А.А.Б., поч.на 01.04.1987г. и дъщеря З. А.ова ХА.а, поч.на 16.03.1993г. С. А.ов К. е оставил преживяла съпруга Неджие И.К.а, поч. на 03.05.1996г., син И.К., син Х. К., поч. на 17.05.1968г. и Ф. С. О., поч. на 08.10.2002г. Наследници по закон на Х. К. са преживяла съпруга Б. Ю. Б. и син Е. Х. Б.двама от ответниците. Наследници на Ф. С. О. са преживял съпруг Б. Ю. О., поч. на 23.10.2009г. и дъщеря Н. Б. Ю. и син Х. Б. О., последните двама конституирани впоследствие като съделители по делото. Наследници по закон на А.А.Б. са син Ф. А. А., ищец по делото и дъщеря Ф. А. Г.. Починалата З. А.ова ХА.а е оставила за свои наследници син В. М. А. и син Д. М. Р., поч. на 16.10.2005г. Последният има за наследници по закон преживяла съпруга Ф. Н. Р., дъщеря И. Д. Р. и син М. Д. М., тримата също конституирани от съда като съделители по делото.

Ф. Н. Р. се е снабдила с КНА за собственост № 4, т. 1, рег. № 54, дело № 3/12.01.2010г. на нотариус В.М., според който е призната за собственик, следствие от извършена обстоятелствена проверка на трите делбени имота. С договор по НА № 144, т. 4, рег. № 4311, дело № 613/05.10.2020г. е продала трите си собствени имота на П. Р. Я., по това време в брак с Г. Й. Я..

С влязло в сила решение по гр.д. № 541/2014г. на РС-Девня , е признато за установено, че Ф.Р. не е придобила на първично основание ид.ч. на ищеца Ф.А. и ответниците П. и Г. Я.и, Ф.Г., Е.Б. и Б.Б. от тези имоти и по този начин е възниккнала съсобственост между всички тях. Квотите им в съсобствеността са посочени, както следва: за Ф. А. А., ЕГН **********– 3/18 идеални части, за П. Р. Я. ЕГН ********** и Г. Й. Я.

ЕГН **********– 10/18 идеални части в режим на СИО, за Ф. А. Г. ЕГН **********3/18ид.ч., за Е. Х. Б., ЕГН ********** – 1/18 идеални части и за Б. Ю. Б. -1/18 идеални части, при каквито квоти е поискана да бъде допусната съдебната делба.

В писмен отговор от Е. Х. Б. ЕГН ********** и Б. Ю. Б. ЕГН ********** заявяват, че исковата претенция е недопустима по отношение на Ф. А. Г., т.к. същата се явява наследник на общия наследодател и е собственик на 1/6ид.ч. от процесните ниви, но на 29.11.2017г. тя е отчуждила своите ид.ч. в полза на Е. Х. Б. с НА № 146, т. 4, рег. № 2041, дело № 640/2017г.

4 на нотариус Ал.Н.. Така той се явява собственик на 4/18ид.ч. от нивите. Считат иска за делба за основателен и молят да бъде допусната при квоти, както следва: за Ф. А. А., ЕГН **********– 3/18 идеални части, за П. Р. Я. ЕГН ********** и Г. Й. Я. ЕГН **********– 10/18 идеални части в режим на СИО, за Е. Х. Б., ЕГН ********** – 4/18 идеални части и за Б. Ю. Б. -1/18 идеални части.

П. Р. Я. и Г. Й. Я., чрез адв. К.М. представят писмен отговор, с който молят да бъде допусната делба на трите недвижими имота, описани в исковата молба, при квоти, както е посочено в същата.