Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 26.01.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Наказателно дело от общ характер 1431/2021
Вид
Присъда № 3
Подписан
26.01.2022
В сила
11.02.2022
Състав
Петя Йорданова Котева

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 3 от 26.01.2022г. по нохд № 01431/2021г. по описа на Районен съд П.:

С обвинителен акт на Района прокуратура П. на АЛ. ИЛ. К. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1во от НК, тъй като на 14.07.2012г. в гр. П. в себе си (в портфейл и в горен десен джоб на зелено дамско яке), без надлежно разрешително е държала високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 1,7080 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,5% на стойност 10,25 лв и марихуана с нето тегло 0,1609 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,3% на стойност 0,97 лева, всичко на обща стойност 11,22 лева (съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводство).

Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.

По изложени в хода на съдебните прения съображения, прокурорът от Районна прокуратура П. поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимата К.. Предлага на лицето да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Пледира, на основание чл. 68, ал.1 от НК, да се приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимата по нохд № 599/2009г. на Районен съд П..

Подсъдимата АЛ. ИЛ. К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява искрено и осъзнато критично отношение към извършеното.

Защитникът на подсъдимата К. – адв. АЛ. В. от ПАК, излага съображения, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал.5 от НК, за което деяние наказателната отговорност на лицето е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.

14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата АЛ. ИЛ. К. е родена на 15.11.1988г. в гр.П.. От 2013г. трайно живее и работи в ******. Със споразумение № 493/02.09.2009г. по нохд № 599/2009г. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила на 02.09.2009г., е била осъдена за извършено от нея престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.

През 2012г. било осъществявано оперативно наблюдение на Д.К.М. във връзка с получена информация, че разпространява наркотични вещества.

На 14.07.2012г. свидетелите П.Д.В., Р.Р.П. и В.М.Д. – служители в сектор 1

„Противодействие на криминалната престъпност” при ОД на МВР П. пристъпили към задържане на лицето, което към този момент се намирало в района на бензиностанция „ОМВ” в гр. П. заедно с подсъдимата А.К..

Последната също била задържана и заведена в полицейското управление. Бил й извършен обиск, при който от портфейл, намиращ се в зелената й раница била иззета зелена листна маса в прозрачно найлоново парче, а от горен десен джоб на зелено дамско яке зелена листна маса, намираща се в прозрачно самозалепващо се пликче. За извършените процесуално-следствени действия бил съставен протокол за обиск и изземване от 14.07.2012г., в който К. писмено посочила, че намерената листна маса е марихуана, която е закупила за лична употреба. Същата била обособена като обект с номер 5.

В хода на разследването била назначена физикохимическа експертиза, чието заключение установило, че иззетата суха зелена листна маса от подсъдимата е марихуана, която за съответните две опаковки е с нето тегло 1,7080 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,5% и с нето тегло 0,1609 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,3%.

Стойността на държаната от подсъдимата марихуана възлиза съответното на 10,25 лева и на 0,97 лева, всичко на обща стойност 11,22 лева (единадесет лева и 22 стотинки), предвид Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

По доказателствата:.

Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена, като взе предвид самопризнанието на подсъдимата АЛ. ИЛ. К., направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно: показанията на свидетелите П.Д.В., Р.Р.П. и В.М.Д., заключението на вещото лица по извършената физикохимическа експертиза, както и приобщените писмени и веществени доказателства.

Настоящият състав не анализира подробно изброените доказателствени средства, тъй като същите не установяват противоречиви факти, а пълно и всестранно изясняват релевантните по делото обстоятелства, свързани както с установената фактическа власт върху инкриминираниите наркотични вещества от подсъдимата, така с оглед вписаното съдържание в протокола за обиск и изземване от 14.07.2012г., удостоверяващо по ясен и безпротиворечив начин подбудите за тяхното държане.

От правна страна:

Съобразявайки изложеното по-горе и липсата на доказателства, които да оборват обвинителната теза, съдът намира за безспорно установено и доказано по несъмнен начин, че подсъдимата АЛ. ИЛ. К. е осъществила от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК, тъй като на 14.07.2012г. в гр. П. в себе си (в 2 портфейл и в горен десен джоб на зелено дамско яке), без надлежно разрешително е държала високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 1,7080 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,5% на стойност 10,25 лв и марихуана с нето тегло 0,1609 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,3% на стойност 0,97 лева, всичко на обща стойност 11,22 лева (съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводство), като прие, че това деяние представлява маловажен случай.

Не е спорно, че от обективна страна подсъдимата А.К. е извършила престъплението чрез действие - на инкриминираната дата е осъществила едно от изпълнителните деяния–държане на наркотични вещества, тъй като е упражнявала своя фактическа власт върху тях.

От заключението на назначената в стадия на досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие физикохимическа експретиза безспорно е установено, че става въпрос за високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП – марихуана (коноп ,канабис), което подлежи на международен контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от РБългария .

Същото е поставено и под вътрешен контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно чл. 3 ал.2 от този закон конопът (марихуана) попада в списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, който се съдържа като Приложение № 1 в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

От обективна страна е установен и отрицателния факт, че за притежанието на инкриминираните вещества подсъдимата не е имала надлежно разрешително съгласно чл. 32 и чл. 73 от ЗКНВП и по аргумент на чл. 30 от същия закон не е имала право да ги държи.

При преценката за съставомерността на деянието съдът отчете заниженото количество наркотични вещества, относително ниската му обща стойност, начина по който подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху предмета на престъплението, младата възраст на К. към момента на извършване на деянието, подбудите за осъществяването му – наркотичната зависимост към този момент, която сама по себе си не е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност или смекчава същата, но преценена, че след този период лицето е променило начина си на живот, като се е установило в ******, където работи, налагат категоричен извод за снижена степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимата.

На следващо място съдът взе предвид, че се касае за проява, която е с изключително голяма давност. Продължителността на наказателното преследване и най-вече провеждането на досъдебното производство в 3 рамките на повече от девет години настоящият състав прие като изключителен факт, обосноваващ също занижената обществена опасност на деянието. Неприключването на разследването в разумен срок не следва да се вмени като последица от поведението на подсъдимата, която след инкриминираното деяние е заминала и се е установила да живее и работи в ******, тъй като това е било продиктувано от необходимостта К. да промени начина си на живот, вкл. и да преустанови употребата на наркотични вещества. Не са налице събрани по реда на НПК доказателства, които да водят до категоричен и несъмнен извод, че напускането на територията на РБългария е било продиктувано от желание да се осуети разследването, тъй като в хода на наказателното производство не се ангажираха такива, които да са с надеждна процесуална стойност.

Настоящият състав отчете наличието и на други обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този вид, предвид положителните данни за личността на К. – млад човек, трудово ангажиран, с критично отношението към употребата на наркотични вещества в минали периоди от живота си, с желание и с настъпила промяна в поведението.

При преценка на обществената опасност на подсъдимата съдът отчете, че към момента на извършване на процесното деяние тя е била осъждана, което следва да обоснове извод, че не са постигнати целите на наказанието по отношение на К., но факта че това е било за престъпление от същия вид и то осъществено в един отдалечен момент, когато лицето е било наркотично зависимо налагат извод, че предходното осъждане не трябва да е с надценяваща роля при определяне на обществената опасност на лицето. В тази връзка следва да се открои и проявеното искрено и осъзнато критично отношение на подсъдимата към осъществената от нея престъпна деятелност.

Горепосочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание на съда да приеме, че процесното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, поради което и правната квалификация по която следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на К. е по привилегирования състав на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимата е имала представа, че веществата върху които упражнявала фактическа власт представляват наркотични и тяхното държане е забранено от закона, но въпреки това извършила деянието за постигане на целта си – да държи противозаконно наркотичните вещества, Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на подсъдимата.

Предвид изложеното съдът призна подсъдимата за виновна за горепосоченото престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1во от НК, което има за своя последица оправдаването й по първоначално 4 повдигнатото й по–тежко обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2ро, т.1, пр.1-во от НК.

По вида и размера на наказанието:

Настоящият състав отчете, че за деянието п о чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК е приложим института на давността, тъй като е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на подсъдимата. Съображенията са следните:

Съгласно чл. 80 и чл. 81 от НК наказателното преследване за определено деяние се изключва по давност, когато от довършване на престъплението се изтекли сроковете по чл. 80, ал.1, т.1-5 от НК, като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. Преценката за това каква е продължителността на конкретния давностен срок по чл. 80 от НК се извършва на базата на наказуемостта на съответното деяние, която е определена в санкционните норми на отделните престъпни състави в НК.