Решение № 723 от 30.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Сливен, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230101547 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от М. А. А. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД.

Ищцата твърди, че на 05.10.2022 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем № 815183 за сумата от 1200 лв. (613.55 евро).

Поддържа, че договорът е изцяло нищожен, тъй като посоченият ГПР от 48.40% е нереален, понеже не включва уговорената в чл. 8 от договора неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 734.93 лв. (375.76 евро). Счита тази клауза за нищожна поради противоречие с добрите нрави и като неравноправна. Твърди, че е погасила изцяло задължението, като последното плащане от 545 евро е извършено без основание. Моли за прогласяване нищожността на договора и за осъждане на ответника да върне сумата от 545 евро, ведно със законната лихва и разноските.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът е валиден, ГПР е правилно изчислен, тъй като неустойките за неизпълнение не се включват в него съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.

Поддържа, че клаузата по чл. 8 е индивидуално уговорена като компенсация за по-високия риск при необезпечен заем и не е неравноправна.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на 1 ищцата и моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и процесуалния му представител. Депозирано е становище, с което поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Не се явява и процесуален представител. Депозирани са две становища. С едното представят спорния договор за кредит. Поддържат отговора си и твърдят, че договора за кредит бил индивидуално уговорен.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.10.2022 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД като заемодател и М. А. А. като заемател е сключен Договор за паричен заем № 815183. По силата на договора на ищцата е предоставена сумата от 1 200.00 лева. Договорен е срок за погасяване от 7 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент, ГПР в размер на 48.407% и обща сума за плащане (без неустойка) от 1 365.07 лв.

Съгласно чл. 8 от договора, при непредставяне на обезпечение (поръчител) в 3-дневен срок, заемателят дължи неустойка в размер на 734.93 лева.

Приложеният към договора погасителен план предвижда, че при начисляване на неустойката по чл. 8, месечната вноска се увеличава от 195.01 лв. на 300.00 лв., като разликата от 104.99 лв. представлява разсрочена част от неустойката.

От приложените вносна бележка от 30.12.2022 г. и приходен касов ордер от 16.04.2026 г. се установява, че ищцата е извършила плащания по договора на обща стойност 1 665.93 лева (600 лв. + 1065.93 лв., равностойността на 545 евро).

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на отделна клауза от договора; и осъдителен иск с правно 2 основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми.

Съдът намира, че предявените искове са допустими.

По главния иск за нищожност на целия договор

Искът е основателен. Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен (нищожен), когато не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в него да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя.

В настоящия случай в договора е посочен ГПР в размер на 48.407%.

Този процент обаче е изчислен, без в общия разход по кредита да е включена неустойката по чл. 8 от договора в размер на 734.93 лв.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита“ са всички разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Неустойката по чл. 8, макар и формулирана като санкция, по своята същност представлява такъв разход. Тя е предварително известна на кредитора, определена е в конкретен размер и е уговорена като алтернатива на предоставянето на обезпечение, т.е. тя е част от цената, която потребителят плаща, за да получи кредита без гарант. Нейното разсрочване и прибавяне към месечните погасителни вноски я превръща във фактическо оскъпяване на кредита.

Изключването на тази сума от общия разход води до посочване на нереален, занижен ГПР. Съгласно константната практика на СЕС (Решение по дело C-714/22, „Профи Кредит България“), неправилното посочване на ГПР трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв, тъй като се накърнява основната цел на директивата – да позволи на потребителя да направи информиран избор.

Възражението на ответника, че неустойката по чл. 8 не се включва в ГПР на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, е неоснователно. Тази разпоредба касае разходи при последващо неизпълнение. В случая, неустойката е уговорена като алтернатива на предоставянето на обезпечение, като плащането е предварително разсрочено и включено в погасителния план. Това я превръща в предварително известен на кредитора разход, пряко свързан с договора, който по същество е част от цената на кредита, а не санкция за неизпълнение.

3

Възражението на ответника за индивидуално договаряне също е неоснователно. Тежестта на доказване, че клаузата е индивидуално уговорена, е негова. Предварително изготвените бланкови клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, не са индивидуално уговорени. Подписването на СЕФ и договора не е достатъчно, за да се приеме наличието на реални преговори по съдържанието на клаузата.

Следователно, процесният договор не съдържа един от съществените си реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което го прави изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.

По евентуалния иск за нищожност на клаузата по чл. 8 С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния. За пълнота следва да се отбележи, че клаузата по чл. 8 е нищожна и на самостоятелно основание като противоречаща на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД), тъй като предвижда неустойка в размер над 61% от главницата за неизпълнение на акцесорно задължение, което излиза извън присъщите функции и служи за неоснователно обогатяване, съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС.

По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД

Искът е частично основателен. Поради нищожността на договора, на основание чл. 23 от ЗПК ищцата дължи връщане само на чистата стойност на кредита (главницата) в размер на 1 200 лева. Всички суми, платени над този размер, представляват платени без основание и подлежат на връщане.

От събраните доказателства се установи, че ищцата е заплатила на ответника общо 1 665.93 лева. Следователно, сумата, платена без основание, е разликата между платената сума и дължимата главница, а именно: 1 665.93 лв. – 1 200 лв. = 465.93 лева/238,23 евро.

Искът е предявен за сумата от 545 евро (равностойност 1 065.93 лева).

Той се явява основателен и доказан до размера на установената надплатена сума от 465.93 лева/238,23 евро и следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва. За разликата над 465.93 лв./238,23 евро до пълния предявен размер от 1 065.93 лв./ 545 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

4

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените разноски съразмерно на уважената част от исковете. Ищцата е направила разноски в общ размер на 1013.98 лв. (133.98 лв. държавна такса и 880 лв. адвокатско възнаграждение).

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., при обективно съединени искове възнаграждението се определя за всеки иск поотделно. Минималният размер за неоценяемия установителен иск е 1000 лв., а за осъдителния иск с интерес на стойност 1065.93 лв/545евро е 406.59 лв.

Общият минимален размер е 1406.59 лв. Претендираното възнаграждение от 880 лв. е значително под този праг и не е прекомерно.

Ищцата е изцяло успешна по главния установителен иск и частично по осъдителния (43.7%). Разноските се разпределят, както следва:

За изцяло уважения установителен иск: пълният размер на държавната такса за него (50 лв.) и пропорционална част от адвокатския хонорар, съответстваща на тежестта на този иск. Приемайки пропорционално разпределение на хонорара спрямо минималните размери, на този иск се падат 625.68 лв. (880 * 1000/1406.59). Общо: 50 + 625.68 = 675.68 лв./ 345,52 евро.

За частично уважения осъдителен иск: 43.7% от направените за него разноски. Таксата е 83.98 лв., а хонорарът – 254.32 лв. (880 * 406.59/1406.59).

Общо: (83.98 + 254.32) * 0.437 = 147.84 лв./ 75,59 евро Общият размер на дължимите от ответника разноски е 675.68 лв./ 345,52 евро + 147.84 лв./ 75,59 евро = 823.52 лева/ 421,06 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 22 във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, Договор за паричен заем № 815183, сключен на 05.10.2022 г. между М. А. А. ЕГН **********, и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. .................., да заплати на М. А. А., ЕГН 5

**********, с адрес гр. Сливен, ул. .................., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата от 465.93 лева/238,23 евро (двеста тридесет и осем евро и 23 цента), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2026 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 465.93 лв./238,23 евро до пълния предявен размер от 1065.93 лв./545 евро като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на М. А. А., ЕГН **********, сумата от 823.52/ 421,06 евро (четиристотин двадесет и едно евро и шест цента), представляваща направени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6