Решение № 818 от 18.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Силистра, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. П.а при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. П.а Гражданско дело №

20243420101903 по описа за 2024 година

Ищците Ф. Ю. М., Т. Ю. А. и Н. А. Ю. против твърдят, че чрез решение № 119 от 16.09.1994 г. било възстановено правото на собственост на Ю. К. М. върху ПИ с идентификатор .......... по кадастралната карта и регистри на с. И., общ. С., обл. С., одобрени със заповед РД – 18 – 1199 от 01.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ овощна градина с площ от 18013 кв.м., трета категория, находяща се в м.

„К.” в землището на с. И., общ. С.. Ю. К. М. починал на 19.10.1994 г. и оставил като свои наследници съпругата си Р. М. М. и четирите си деца Ф. Ю. М. и Т. Ю. А., ищци по делото, С. Ю. М., първия ответник, както и Р. Ю. М.. Последната на свой ред починала през 2006 г. и била наследена от своя съпруг и А. А. М. и дъщеря Н. А. Ю., ищца по делото; А. А. М. починал през 2009 г. и оставил като единствен наследник своята дъщеря Н. А. Ю.. Чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 147, т. 21 по описа на СКВ – С. за 2006 г. преживялата съпруга Р. М. М. прехвърлила в полза на ищцата Т. Ю. А. своята 1/5 ид.ч. от имота. Междувременно първият ответник се снабдил с констативен НА за собственост по обстоятелствена проверка за целия имот и впоследствие го прехвърлил на собствения си син, втория ответник по делото, чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 42, т. 15 по описа на СВ – С. за 2024 г. Ищците са на мнение, че първият ответник не е бил носител на правото на собственост върху целия имот към момента на продажбата, поради което молят съда да признае за установено по отношение на него, че той не е собственик на 4/5 ид.ч. от имота, както и да отмени констативен НА № 87, т. 13 по описа на СВ - С. за 2024 г. в частта, в която той е признат за собственик на посочените 4/5 ид.ч. Молят съда да допусне до делба имота между ищците и втория ответник при квоти 2/5 ид.ч. за Т. Ю. А. и по 1/5 ид.ч. за всички останА. съделители. Претендират направените по делото разноски.

1

Ответниците С. Ю. М. и Д. С. Ю. изразяват становище, че предявените искове са неоснователни и молят съда да ги остави без уважение. Първият ответник твърди, че първоначално владеел и обработвал процесния имот заедно със своя баща от 1992 г. до смъртта му през 1994 г., а след това продължил владението си самостоятелно до 1998 г., когато овощната градина станала необработваема поради избуяването на дървета храсталаци. През 2013 г. ответникът почистил градината чрез финансови средства, предоставени му от втория ответник (който изтеглил кредит), и я засадил с кайсиеви насаждения, след което започнал да я отдава под наем на ЗП И. Р. А.. Твърди също така, че през 2003 г. сестрите му поискА. делба на имота, но неговата майка се възпротивила на това искане поради обстоятелството, че същият следвало да остане за него, тъй като сестрите били компенсирани от баща им с друго имущество (като пример ответникът посочва, че през 1983 г. родовата им къща била оставена на Т. Ю. А., която впоследствие се снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху нея). Поради тази причина сестрите му се отказА. от делбата и до този момент не предявили претенции спрямо имота, а самият ответник се снабдил с документ за собственост върху него и след това го прехвърли чрез договор за покупко – продажба на своя син.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 527 ГПК и 34 ЗС.

Чрез представено по делото решение № 119 от 26.09.1994 г. на ПК – С. в полза на Ю.

К. М. било възстановено правото на собственост върху процесния имот; от удостоверението за наследници на посоченото лице е видно, че същото починало на 19.10.1994 г. и било наследено от преживялата го съпруга Р. М. М. и низходящите си от първа степен Ф. Ю. М., Т. Ю. А., С. Ю. М. и Р. Ю. М.. Последната на свой ред починала през 2006 г., оставяйки като наследници своя съпруг и А. А. М. и дъщеря Н. А. Ю., ищца по делото; А. А. М. починал през 2009 г. и също бил наследен от дъщеря си Н. А. Ю.. От своя страна преживялата съпруга на основния наследодател Р. М. М. приживе прехвърлила своя наследствен дял от процесния имот (1/5 ид.ч.) в полза на ищцата Т. Ю. А. чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 147, т. 21 по описа на СКВ – С. за 2006 г.

Чрез констативен НА за собственост по обстоятелствена проверка № 87, т. 13 по описа на СВ – С. за 2024 г. първият ответник бил признат за собственик по наследство и давност на за целия имот, като впоследствие той го прехвърлил на собствения си син, втория ответник по делото, чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 42, т.

15 по описа на СВ – С. за 2024 г. В обясненията си ответникът С. Ю. М. излага позицията, че първоначално той започнал да обработва процесния имот заедно със своя баща, който на смъртния си одър обявил на своите наследници волята си нивата да остане именно за него, тъй като преди това помогнал за осигуряването на дом на всяка от дъщерите си. Ищците отричат формирането на подобно решение у техния наследодател, както и твърденията на ответника, че са получили от баща си жилищни имоти, като според обясненията на Ф. Ю.

М. след нейното задомяване баща помогнал с майстори (а не с пари) за построяването на 2 къща в с. И., но впоследствие и двамата родители се преместили в тази къща заедно с ответника М., който се скарал със съпруга , така че младото семейство си потърсило квартира в гр. Д.. Оттогава до настоящия момент къщата се ползвала именно от този ответник, фамилната (старата) къща останала за ищцата Т. Ю. А., докато другата им сестра Р. Ю. М., майка на Н. А. Ю. не получила от баща си никакъв имот. В обясненията си ищците твърдят, че наследниците многократно разговаряли за уреждане на отношенията си, свързани със съсобствеността им върху наследствената земеделска земя, като ответникът се съгласявал да изплати на сестрите си Ф. Ю. М. и Р. Ю. Мутиш (съответно наследниците ) техния дял и да предостави дяла на другата си сестра Т. Ю. А., но не пристъпвал към формА.зиране на уговорките им, тъй като не се явявал за сключване на сделка при нотариус. Ищците също така твърдят, че когато изкоренявал нивата, ответникът обещал на сестрите си по 10 кубика дърва, но впоследствие не им предоставил обещаното, тъй като продал добитата дървесина.

По искане на ответниците бяха разпитани свидетелите В. А., Л. Ю. и И. М., техни познати, живущи в с. И., от чиито показания стана ясно, че процесният имот бил предоставен на наследодателя Ю. М. още през 1991 г. – 1992 г. преди официалното възстановяване на собствеността върху него и от тогава до смъртта си той го обработвал заедно със своя син, първият ответник, който след този момент продължил да го стопанисва самостоятелно. През 2012 – 2013 г. той изкоренил старите дървета и растителност в имота и го засадил с нови кайсиеви овошки, като извършването на тези подобрения не е спорно по делото и се потвърждава и от показанията на свидетеля Д. М., син на ищцата Т. Ю. А., който уточни, че засаждането се осъществило през две поредни години, като първата година били засадени 14 дка, а на следващата – останА.те 4 дка. Свидетелите на ответната страна заявиха, че не са виждА. някоя от сестрите на ответника да му помага при осъществяването на редовните селскостопански обработки, а според свидетеля М. той самият взел участие в изчистването на нивата и засаждането на кайсиите, а допреди седем години - ежегодно в тяхната резитба, докато не заминал на работа в чужбина. Свидетелят потвърди, че почистването на имота, засаждането на овощната градина и ежегодните грижи за овошките били извършвани за сметка на неговия вуйчо, който понякога, но не винаги, му заплащал надник за полагания труд.

Според показанията на свидетелката М. Т., дъщеря на ищцата Ф. Ю., след смъртта на наследодателя Ю. М. овощната градина била занемарена и територията била завзета от храсти и дървета, поради което през 2013 г. първият ответник се заел да я изчисти, като обещал на всеки от наследниците по 10 кубика от изсечените дърва. Нейните родители се явили да приберат дървата си, но се оказало, че дървесината вече е продадена за покриване разходите по почистването; същевременно те разговаряли с ответника за дяла си от имота и той пожелал да изкупи дяловете на Ф. Ю. М. и Н. А. Ю., за да не ги придобие трето лице, докато дялът на Т. Ю. А. щял да бъде предоставен, тъй като тя искала лично да го обработва. Години след този разговор ответникът не предприемал действия за уреждане на отношенията, а при повдигане на темата потвърждавал първоначалните си намерения, без 3 впоследствие да пристъпи към тяхната реА.зация. Преди около 5 – 6 години ответникът се разболял и поради неплатени осигуровки и липса на друго препитание помолил сестрите си да го оставят да обработва имота, за да се издържа от него, докато възстанови здравето си. В знак на съпричастност и добронамереност те приели предложението му, като разчитА. на неговите уверения, че след оздравяването му всеки от наследниците ще получи своя дял.

Поради тези причини впоследствие те с изненада разбрА., че ответникът е присвоил имота чрез издадения в негова полза констативен нотариален акт; свидетелката заявява, че са известни два опита за доброволна делба на имота, саботирани от ответника, първият от които през 2003 г., а вторият – през 2012 – 2013 г. В сходен смисъл са и показанията на свидетеля Д. Ю., съпруг на третата ответница, който заяви, че присъствал преди около 10 години на телефонен разговор между съпругата си и нейния вуйчо, в който той обещал да заплати 1000 лв. за нейния дял, а тя му позволила да работи имота, тъй като бил болен, като след това щели да се разберат. Свидетелят потвърждава, че през годините поне един - два пъти наследниците правили опити да поделят доброволно имота, но делбата не била реА.зирана, тъй като ответникът не се явявал за сделката.

Чл.79, ал. 1 ЗС гласи, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а чл. 69 ЗС въвежда презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останА.те, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останА.те съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Съдът счита, че с оглед на цитираните законови разпоредби и тълкувателно решение по делото няма основание да се приеме, че ответникът М. е демонстрирал пред останА.те сънаследници намерението да държи общия имот за себе си, тъй като от показанията на свидетелите Тахирова и Ю. стана ясно, че през годините той винаги е признавал правата на останА.те съсобственици и им е обещавал да изкупи техния дял, като по този начин не им е позволил да осъзнаят, че претенциите му се разпростират върху целия имот и че действията му по неговото ползване имат владелчески характер. В показанията си свидетелите и на двете страни по безпротиворечив начин установяват, че ответникът действително е упражнявал фактическа власт над имота, като поне от 2012 – 2013 г. активно го е обработвал, а след 2017 г. започнал да го отдава под наем на земеделския производител И.