Решение № 6583 от 15.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6583 гр. С., 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110170620 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество не е подписан договор за продажба на топлинна енергия на стопански потребител, поради което ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на „Тополофикация С.“ ЕАД. Ответното дружество не е изпълнило задължението си във връзка със сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „В. Л.“ №, оф.- къща, аб.№ аб., чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок.

Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 40265/2021 г., 36 гр. състав, с която ответното дружество е осъдено да заплати следните суми: главница от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 569,26 BGN /петстотин шестдесет и девет лева и 26 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 63,17 BGN /шестдесет и три лева и 17 стотинки/, главница от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. в размер на 13,64 BGN /тринадесет лева и 64 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 1,55 BGN /един лев и 55 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.

Твърди, че ответна страна е извършила плащане на 03.09.2021 г. на сумата в размер на 569,26 лева, като непогасена останала главница в размер на 112,59 лева и юрисконсултското възнаграждение за заповедното производство. С оглед на това, моли да бъде признато за установено, че ответната страна дължи следните суми, за които заявява, че имало издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: сумата от 112,59 лева – непогасена главница.

С доклада по делото съдът е оставил без движение исковта молба като е указал на ищеца, в едноседмичен срок, с писмена молба, с препис за ответната страна да посочи период (начална и крайна дата) на претенцията 1 главница в размер на 112,59 лева и основанието й (главница за топлинна енергия или за дялово разпределение). С молба от 18.04.2021 г. ищецът посочва, че с постъпилата сума в размер на 569,26 лева били погасени, както следва: 470,31 лева – главница, 64,72 лева – мораторна лихва, 25 лева – държавна такса и 9,23 лева като останала незаплатена сумата в размер на 112,59 лева (предмет на разглеждане в настоящото производдство), която представлявала главница за топлинна енергия за периода м.02.2020 г. –м.

04.2020 г., както и разноските в заповедното – 25 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответното дружество не е депозирало отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано бланково възражение срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК. В откритото съдено заседание, проведено на 01.06.2022 г., твърди, че с извършеното плащане е погасил задължението си и моли искът да бъде отхвърлен.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис ” ЕООД заема становище, че дяловото разпределение е изготвяно в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.07.2021 г. съдът е разпоредил ответното дружество да заплати следните суми: главница от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 569,26 BGN /петстотин шестдесет и девет лева и 26 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 63,17 BGN /шестдесет и три лева и 17 стотинки/, главница от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. в размер на 13,64 BGN /тринадесет лева и 64 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 1,55 BGN /един лев и 55 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което оспорва дължимостта изцяло на издадената заповед, поради което съдът е дал указания на ТОПЛОФИКАЦИЯ С. ЕАД да предяви иск по реда на чл.422 ГПК, с който да предяви иска за установяване дължимост на сумите по заповедта (на цялото вземане).

В срока по чл.415 ГПК е предявен иск, с който ищецът претендира признаване за установено, че ответника „Вавилон 2001“ ЕООД дължи част от сумите по издадената заповед, а именно сумата от 112,59 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.02.2020 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, от подаване на заявлението (съгласно уточнителна молба от 18.04.2022 г.), с оглед извършено от ответника на 03.09.2021 г. частично плащане.

С оглед на изложеното, предмет на разглеждане в настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК е дължимостта на сумата от 112, 59 лева – главница за топлинна енергия за периода м.02.2020 г. – м.04.2020 г.

От представения с исковата молба нотариален акт се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. От представения договор за наем се установява, че ответникът е ползвал имота чрез отдаването му под наем.

Установява се от писмените доказателства по делото – протокол от общо събрание на собствениците в сградата и договор за извършване на услуга 2 дялово разпределение между етажната собственост и „Техем сървисис” ЕOOД, че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа. Не се установява между страните да е сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, който да обхваща процесния период. Тези факти не се оспорват от ответната страна.

Съдът счита, че е доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, доколкото е направено признание в хода на процеса чрез извършеното плащане. Поради изложеното се установява, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца чрез спестяване на разходи за топлинна енергия.

С подаване на молба ищецът оспорва по същество преведената от ответника на 03.09.2021 г. сума да покрива изцяло посочените в издадената заповед суми.

С оглед горното, спорът по делото се е концентрирал върху това дали е платено процесното задължение по заповедта или не, доколкото с плащане на задължението длъжникът признава задължението по основание и размер.

В доказателство за изплащане на сумите, ответникът е представил преводно нареждане от 03.09.2021 г. В платежното е посочено основанието за превод – ч.г.д. № 40265/2021 г. (не е посочено конкретно основание), наредителя, сумата от 569,26 лева, като същото не е оспорено и от страна на ищеца. Така от представеното и неоспорено писмено доказателство – платежно нареждане (л.72 по делото), се установява, че на 03.09.2021 г. (след издаване на заповедта по чл. 410 ГПК) ответното дружество е заплатило сумата от 569,26 лв. в полза на ищеца.

Следователно, от ответното дружество в рамките на заповедното производство се е претендирала сумата от общо 647,62 лв. (главница от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 569,26 BGN цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 63,17 BGN, главница от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г. в размер на 13,64 BGN цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 1,55 BGN , поради което изпълнението не е достатъчно да покрие цялото задължение.

В случая в заповедното производство се претендират две главници (569,26 лева- цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. и 13,64 лева- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018г. до 29.02.2020 г.) и лихвите върху тях (върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 63,17 лева и върху главницата за дялово разпределение за периода от от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 1,55 лева, поради това, че претендираното вземане е парично и се състои от главници и лихви към тях, то погасяването следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като с оглед на това, че ответното дружество не е заявило кои задължения е погасило с плащането, поради което следва да намерят приложение правилата на чл.76 ЗЗД в следния ред: погасява се изцяло найобременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД (в който смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК).

Следователно, първо следва да се погаси лихвата върху главницата за 3 топлинна енергия в размер на 63,17 лв., след което част от главницата за топлинна енергия от 506,09 лева поради което незаплатена остава част от главницата за топлинна енергия в размер на 63,17 лв., както и сумата за дялово разпределение и лихвата върху главницата за дялово разпределение за периода, което обаче не са предмет на разглеждане в настоящото проиводство (с уточнителна молба ищецът посочва, че претендираната сума в размер на 112,59 лева е дължима главница за топлинна енергия). Следователно искът за главница за топлинна енергия се явява основателен за сумата от 63,17 лева, а за разликата над уважената част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото (частичното плащане е извършено след издаване на заповедта по чл. 410 ГПК – на 03.09.2021 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на разноски за заповедното производство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, които са останали незаплатени. За исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковата претенция. Същия е заплатил държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнграждение в размер на 100 лева, определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от претенцията в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер от 70,13 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнграждение за исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № ..., иск с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.