Решение № 290 от 20.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Русе, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244520103020 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 твърди, че между него и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 бил сключен договор за Цесия от 13.01.2022 г., с който вземането на последното дружество, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********** от 14.03.2019 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 и ответника Х. Г. Х., било прехвърлено на ищцовото дружество. Твърди, че съгласно договора за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на заемателя в заем сумата от 1000 лева, като длъжникът – ответника по делото, поел задължение да върне договорената сума на 18 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка по 190,00 лв. в срок до 15.09.2020 г. Ищецът твърди, че по Договора за потребителски кредит страните договорили фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,93 %. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен по реда на общите условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“, какъвто продукт представлява и процесния договор. Заявява, че 1 заемателят е кандидатствал за отпускане на заем чрез интернет платформата на кредитодателя, съгласно чл.6, ал.1 от Общите условия. Съгласно чл.9, ал.1 от същите цялата преддоговорна информация се предоставя от заемодателя на заемателя на посочената от последния електронна поща, като с натискането на бутон „Изпрати“ съгласно чл.11, ал.2 ОУ, заемателят декларира, че приема изпратените му документи. Това действие се считало за подписване на всяка една от страниците от изпратените документи. Твърди, че подобна била и процедурата при сключване на самия договор, като била описана в раздел VI, чл.18 от Общите условия – заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се считал за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в настоящите общи условия. Твърди, че тези действия се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните, при условията, при които те са предоставени.

Твърди, че договорът се счита сключен от деня на изпращането му от заемодателя на заемателя, съгласно чл.20, ал.1 от Общите условия, а отпуснатите средства се усвояват на каса на „Изи Пей“.

Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като останало да дължи главница в размер на 1000 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401,64 лв. за периода от 14.03.2019 г до 15.09.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 237,88 лв. за период от 15.09.2020 г. до 26.02.2024 г. Твърди, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията със съобщение на посочен от него адрес, както и на посочения от него телефонен номер.

Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Районен съд – Русе била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 2 от Гражданския процесуален кодекс срещу ответника за претендираните в настоящото производство суми, както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 32,79 лева и юрисконсултско възнаграждение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата в общ размер от 1627,95 лв., присъдена в издадената срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ****/2024г. по описа на Районен съд Русе, формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401,64 лв. за периода от 14.03.2019 г до 15.09.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 237,88 лв. за период от 15.09.2020 г. до 26.02.2024 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Счита иска за недопустим, доколкото с исковата молба не е представено Приложение № 1 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., от което може да се установи, че ищецът е придобил права по Договор за паричен заем кредирект № ***********/14.03.2019 г. В случай, че ищецът обоснове правния си интерес и докаже активната си процесуална легитимация, счита, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва всички наведени фактически твърдения в исковата молба. Заявява, че ответникът не е сключвал Договор за паричен заем кредирект № ***********/14.03.2019 г., нито е получавал заемната сума по него. Оспорва твърдението на ищеца, че „В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договор за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава“. Нормата на чл. 31, ал. 3 от представените от ищеца ОУ била с друго съдържание. Оспорва твърдението на ищеца, че „В чл. 33, ал. 2 от Общите условия било уговорено „Сити кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписване на договора за кредит. Нормата на чл. 33, ал.

2 от представените от ищеца ОУ била с друго съдържание.

3

Заявява, че клаузите на т.6.1 и т.6.2 от договора и клаузите на чл. 31, ал.

3, чл. 33, ал. 2 и чл. 37, ал. 3 от ОУ са нищожни. Процесният договор не отговарял на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1, т.т. 7-12, т. 20, т.

26 и т. 27 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, поради което и съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК бил недействителен. Нарушен бил и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Поради, поради несъответствието с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК процесния договор бил нищожен. Процесният договор бил недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. със съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. Договорът бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, доколкото договорените годишен процент на разходите на заема и фиксиран годишен лихвен процент са в противоречие със закона и добрите нрави. Уговорената възнаградителна лихва била приблизително четири пъти над размера на законната лихва. Договорът бил нищожен и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 10, във вр. с чл. 146, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП.

В условията на евентуалност, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се позовава на изтекла тригодишна погасителна давност за претендираните от ищеца:договорна възнаградителна лихва в размер на 401,64 лева за периода 14.03.2019 г. – 15.09.2020 г., както и законна лихва за забава в размер на 237,88 лева за периода 15.09.2020 г. – 26.02.2024 г.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител. Поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 25.07.2024г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № ****/24г. по описа на РС-Русе. Издадена била заповед № ***/13.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

4

410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Х. Г. Х. да заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 1000,00 лева – главница; сумата 401,64 лв. – възнаградителна лихва от 14.03.2019 г до 15.09.2020 г.; 237,88 лв.

- лихва за забава от 15.09.2020 г. до 26.02.2024 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 11.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски: 32,79 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника Х. Г. Х. на основание чл.47, ал.5 от ГПК.

Представен по делото е неподписан Договор за паричен заем Кредирект № *********** от 14.03.2019 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 и ответника Б.И.Х., по силата на който кредитора се е задължил да предостави на длъжника в заем сумата от 1000,00 лева. Страните договорили ответника да върне дадената в заем сума на 18 броя месечни погасителни вноски – четири по 33,38 лева и четиринадесет по 90,58 лева, в срок до 14.09.2020 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,93 %. Така общата сума за плащане е в размер на 1401,64 лева.

Представени по делото са Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет. Според чл. 14, ал.2 от ОУ за комуникация със заемателя се използват само декларираните от него телефонни номера и електронна поща.

Представена е по делото Разписка за усвоена от ответника сума в размер на 1000 лева №*************/14.03.2019 г., неподписана.

Представен е договор за продажба и прехвърляния на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно който се прехвърлят на вземанията на цедента към цесионера, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит на физически лица в качеството им на кредитополучатели.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу 5 ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/13.03.2024 г. по ч.гр. д. № ****/2024 г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това исковете са допустими.

Съдът е указал на ищеца, че следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума.

Съдът приема, че ищецът не доказа материалноправната си легитимация в процеса. Твърдението му, че е придобил вземането по сключен договор за цесия, оспорено с отговора на исковата молба от особения представител на ответника, не се доказва, тъй като в представеният договор от договор за продажба и прехвърляния на вземания от 13.01.2022 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД липсва продробно описание на закупените от него вземания на обща стойност 4400115,07 лв. В § 2, т. 2.2 от договора се посочва, че тези вземания са индивидуализирани в приложение № 1 към договора, но такова приложение липсва както в заповедното производство, така и в исковото, въпреки разпределението на доказателствената тежест с доклада. Следователно само на това основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.