Решение № 22 от 29.01.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Козлодуй, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100835 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

От И. Н. С., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ..., чрез процесуалния си представител ЕАД „ Д. М. „, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, фирмено дело №24/2021г. по описа на СГС, представлявано от адв.Д. М. М. против „ Вивус БГ „ ЕООД, ЕИК:202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Лозенец „, ул.“ Д. Хаджикоцев „ №5254, представлявано от Здравко Стаменов Райчев, е предявен иск както следва:

- за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждащи „ такса експресно разглеждане „, уговорена в договор за паричен заем №9790170003/06.07.2020г., сключени между страните на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 201.15 лева / двеста и един лева и петнадесет стотинки /, представляваща недължимо платена сума като „ такса експресно разглеждане

„, предвидени в договор за кредит

№9790170003/06.07.2020г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.07.2023г. до окончателно изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит №9790170003/06.07.2020г., сключен между него и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 1300.00 лева, при погасяване в срок до 05.08.2020г..

1

Отразено е, че в посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.70%, лихвен процент за кредита в размер на 40.99%, сума на лихвата за срока на договора – 43.80 лева.Сочи се, че в договора било записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 201.15 лева, представляваща такса за бързо разглеждане.

Твърди се, че ищцата е погасила сумата по договора, като за срока по договора е била заплатила по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително таксата за експресно разглеждане, а именно 1543.49 лева.

Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите / ГПР / по кредита.В договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по - висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.Още със сключване на договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на договора.Следователно се касаело за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата била инкорпорирана в самия договор, поради което следвало да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК.В този смисъл, невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлявало плащане за услуги, а всъщност представлявало прикрити разходи по кредита, с които се стигало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.С тези действия се сочи, че ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове / ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др. / са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското.Затова се счита, че приложимото национално законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008г. относно договорите за потребителски кредити.

Във връзка с горното се счита, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставяло и самата цел на Директива 2008/48/ЕО - да има единен съпоставим прозрачен пазар на 2 кредитите, защото по този начин потребителят не можел да сравни продуктите адекватно.Целта на уредбата на ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служело за съпоставка на кредитните продукти и да ориентирало икономическия избор на потребителя.

Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установявало на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО/ и транспонирана в ЗПК, поради което същата имала и нормативно значение.Сочи се, че гореописаните такси / в това число и начислената „ такса " /, безспорно попадали в изискванията на Директивата — те били предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и били предварително заложени.По тези съображения тези клаузи изисквали размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.Поради това се счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора.В подкрепа на това било и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора.Това следвало и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно било формулирано и затвърждавано.

Счита се, че от гореизложеното било единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Счита се още, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.

Счита се, че клаузата , с която е уговорено, че ищцата се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна.Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл.10а от ЗПК и била предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.Налице била изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.В случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Допълнителни били тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране.Посочените услуги били свързани с усвояването и управлението на кредита.Поради горното се прави извод, че клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което била 3 нищожна съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК.Същата не представлявала и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него.

Предвид на това се счита, че клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане е нищожна.Съгласно ЗПК кредиторът нямал право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита.Същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирала допълнителна / лихва / печалба към договорената възнаградителна лихва.

Сочи се, че в сичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:пълномощно и разчет на плащанията, издаден от ответното дружество.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – Д. Д. - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв.

Видно от същия, според процесуалния представител на ответното дружество исковата молба е неоснователна и необоснована.

С отговора не се оспорва сключването на договора за кредит №9790170003/06.07.2020г..В тази връзка е отразено, че договорът между страните е сключен на 06.07.2020г. в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.Отразено е, че с подписването на договора, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1300.00 лева, представляваща главница по кредита.Кредитът бил за период от 30 дни и бил с падежна дата 05.08.2020г..Твърди се, че начислените такси и лихви по кредита са както следва - договорна лихва в размер на 43.80 лева, такса „ експресно разглеждане „ в размер на 201.15 лева, като така общият размер на кредита, който кредитополучателят е следвало да погаси на падежната дата е бил на стойност 1544.95 лева.

Посочено е, че още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставял Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ), като това се случвало в момента, в който кредитоискателят е влязла в сайта vivus.bg, избрал е сумата и срока, за които кандидатства, след което му е предоставен СЕФ, който отговарял на всички изисквания относно информацията, която трябвало да съдържа.Сочи се, че срокът на договора за кредит започвал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по 4 сметка на кредитополучателя, както и, че заявената и отпусната сума по договора е била преведена от ответното дружество на ищцата на 06.07.2020г. по сметка на каса в „ Изи Пей ” АД, тъй като кредитополучателят е избрал този начин на получаване на заявената от него сума.

Посочено е, че съгласно допустимата възможност в т.2.2 от ОУ към договора, ищецът се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса.Последната се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит, съгласно Тарифа на кредитора, налична на началната страница на vivus.bg.

Отразено е, че в общия случай и когато кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането.В случая изрично заявената услуга за експресно разглеждане гарантирала обработка на искането и получаването на отговор в рамките на до 15 ( петнадесет ) минути от изпращането му, като услугата се предоставяла изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на искането за отпускане на кредит в системата на дружеството.Именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна престация на услуга, ищецът е бил обвързан със заплащането й.

Сочи се, че задължението по договора за кредит е било погасено изцяло, като по сметка на ответното дружество е била постъпила сума в размер на 1543.49 лева.Отразено е още, че в случай на предсрочно погасяване, кредитополучателят имал право на съответно намаление на договорната лихва, като по тази причина била погасено не първоначално уговореният размер на задължението, а по – ниска сума.Във връзка с предсрочното погасяване на задължението, предварително уговорената договорна лихва била намалена.