Решение № 60 от 03.04.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Ихтиман, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200531 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. П. против Наказателно постановление № 22-3376-000017/26.07.2022г., издадено от началник на сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на Главна дирекция „Национална полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т.

3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата чрез процесуалния си представител, който развива допълнителни съображения.

АНО началник на сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на „Главна дирекция национална полиция“ чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

1

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 25.04.2022 г. около 13:30 часа по авТ.гистрала „Тракия“, 35-ти км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил марка „М.“, модел „Г. *** * М.“ с рег. № СВ****МР в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колона автомобили в активна и изпреварваща лента, образувал се поради катастрофа и тъй като това бил последният ден от официалните почивни дни по случай Великден, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), като бил управляван от ползвател на моторното превозно средство (МПС) – въззивника М. П..

Това било възприето от Б. М. – зам.-директор на ГДНП, който по същото време и място пътувал с личния си автомобил. Той заснел движението на лекия автомобил марка „М.“, модел „Г. *** * М.“ с рег. № СВ****МР и изготвил докладна записка с рег. № 3286р-21202 от 28.04.2022 г. за случилото се, към която приложил и снимка.

Въз основа на докладната записка била образувана преписка в ГДНП.

След извършени оперативно издирвателни дейности и попълнена декларация от собственика по чл. 188 от ЗДвП било установено, че лекият автомобил марка марка „М.“, модел „Г. *** * М.“ с рег. № СВ****МР бил управляван от М. П.. Същият била призована да се яви в сградата на ГДНП за извършване на проверка по случая. При явяването си в ГДНП на 07.07.2022 г. жалбоподателят попълни собственоръчно сведение като декларирал, че е управлявал автомобила на процесната дата от гр. Пловдив към гр. София. По средата на пътя светнала чек лампата на таблото, минал в аварийна лента, рестартирал мотора на колата, тя се оправила и той продължил движението.

Пред полицейските служители не съобщил и не декларирал за негови здравословни проблеми на някой от пътниците.

При тези данни свид. А. И., в качеството му на младши автоконтрольор при ОПП в ГДНП, съставил срещу жалбоподателката Акт № 098055 от 31.05.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството Наказателно постановление № 22-3376-000009/01.07.2022 г., постановено от началник на сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“ (КПДП) в отдел „Пътна полиция“ ПП на Главна дирекция „Национална полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите А. И., С. Л., М. М., докладна записка с рег. № 3286р-21202 от 28.04.2022 г. сведение, депозирано 2 от жалб. М. П., веществено доказателство снимка, оглед на веществено доказателство, справка собственици на превозно средство, декларация по чл.

188 от ЗДвП, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и приложените по делото заповеди.

Доказателствените източници са непротиворечиви и от тях несъмнено се установява, че на 25.04.2022 г. около 13:30 часа по авТ.гистрала „Тракия“, 35-ти км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил марка „М.“ с рег. № СВ****МР в условията на натоварен трафик, състоящ се от бавно движещи се в колона в активна и изпреварваща лента автомобили, образувал се поради катастрофа, тъй като това бил последният ден от официалните почивни дни по случай Великден, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), като бил управляван от ползвателя на МПС – въззивника М. П..

Липсват доказателства водачът или пътник в автомобила да е бил със здравословен проблем. Въпреки предоставената възможност на страните, такива доказателства не са ангажирани. Не е направено такова твърдение от водача пред полицейските служители, а същият е посочил, че имало техническа неизправност на автомобила. Ето защо твърденията в жалбата за здравословен проблем на пътничка в автомобила може да се приемат, че обслужват изграждане на защитна версия на жалбоподателя, а не разкриване на обективната истина. Не са ангажирани никакви доказателства за такова – както гласни, така и писмени, като например медицински документи, които да потвърждават наличието на подобни обстоятелство. Допълнително подкрепа на извода, че се цели изграждане на защитна версия е обстоятелството, че наказаният е крайно непоследователен, като в декларацията си посочва техническа неизправност на автомобила, без да посочва наличие на здравословни проблеми на пътни, а впоследствие в жалбата бланкетно променя версията за случилото се. Разбира се последното е негово право и това не може да влече негативни последици, но всяко твърдение следва да бъде надлежно доказано със съответните доказателства. В случая това не е направено, защото липсват каквито и да е доказателства за наличие на пътник със здравословен проблем в автомобила.

Второто спорно обстоятелство е имал ли е техническа неизправност автомобилът. В тази връзка съдът намира, че липсват доказателства за такава.

Жалбоподателят не е представил никакви доказателства за техническа неизправност на автомобила – липсва протокол от сервиз или извадка от паметта на автомобила, която да сочи действително за наличие на грешка, която да е обусловила светването на чек лампата. Още повече, че същият не съобщава в сведението си за конкретна техническа неизправност. Такава трябва да е налице обективно, като светването на лампа не е равнозначно на повреда на автомобила. В случая липсва каквато и да е конкретика за вида на повредата. Допълнително съмнение в достоверността на обяснението в тази част е обстоятелството, че твърдения за подобни обстоятелство не са релевирани в жалбата. В последната се навеждат фактически твърдения от 3 различно естество, за здравословен проблем на пътник в автомобила.

Същевременно от вещественото доказателство снимка е видно, че автомобилът, управляван от наказания, е в аварийна лента, като липсват признаци да е в спряно състояние, както се твърди в обясненията. Няма сигнализация посредством включени аварийни светлини, а в непосредствена близост пред него за още 3 моторни превозни средства. Всичко това сочи, че заснетите МПС са в движение. Последното впрочем се потвърждава частично от самото сведение, в което жалбоподателят излага, че е минал в аварийна лента, рестартирал мотора, колата се оправила, след което продължил. Т.е. самият наказан потвърждава, че е продължил двжението в аварийна лента без да има причина за това. Изложените множество драстични противоречие на твърденията за осъществителите се факти от обективната действителност само идва да покаже, че жалбоподателят изгражда защитна версия, целейки се да избегне административнонаказателна отговорност за деянието си. В случая доказателствената стойност на костатациите в АУАН не са оборени, напротив, те категорично са подкрепени от приложеното веществено доказателство снимка, извършения оглед, докладна записка и декларацията по чл. 188 ЗДВП, а дори частично от депозираното от жалбоподателя сведение.

Ето защо тези доказателствени източници следва да се кредитират в цялост.

Както беше посочено недоказани са твърденията за наличие на здравословен проблем на лице в автомобила – липсват данни за това лице, медицински документи, както и за техническа неизправност на автомобила – документ за посещение на сервиз, вид на повредата, извадка от паметта на автомобила с вида на грешката.

Не се споделят доводите на защитата, че изготвената снимка представлява негодно доказателствено средство. В наказателноправната теория и практика снимката е класически пример за веществено доказателство. По конкретното дело същата е надлежно приобщена посредством извършения в съдебно заседание оглед. Следва да се държи сметка, още че в административнонаказателния процес има и изрична норма в същия смисъл – чл. 189, ал. 5 ЗДвП, съгласно която снимките са веществени доказателствени средства. Последното в принципен план предоставя възможност обективираните в тях доказателства да бъдат ценени без извършване на оглед в противорес на производствата по НПК. Въпреки това, за по-голяма обективност на конкретното веществено доказателство в съдебно заседание е извършен и оглед.

Несъстоятелни са съображенията за доказателствена необезпеченост на нарушението, тъй като в докладната записка не са описани всички елементи от обективна и субективна страна на деянието. Докладната записка е станала повод за образуване на производството, в хода на което са събрани обсъдените по-горе доказателства, водещи до недвусмислен извод за наличие на нарушение.

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.

4

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.